Шинкансен

Шинкансен е японски високоскоростен влак, един от най-известните технологични продукти на Япония, с които страната на изгряващото слънце стана разпознаваема и известна по цял свят. В превод от японски означава нова главна линия. В момента в Япония има 2388 километра линии, по които може да се движи Шинкансен, като безспорно най-натоварена е линията между Токио и Осака. На всеки 10 минути по тази линия тръгва нов влак, след което изминава разстоянието между двата града за около 2 часа и двадесет минути. Разстоянието между Токио и Осака е 515 километра по ЖП-линията, което прави средна скорост на влака от порядъка на 210 километра в час.

Япония    БДЖ - Боже, Докарай ме Жив!    Камикадзе

Официално Шинкансен започва да се движи през 1964 година. Първата линия Шинкансен е открита по случай олимпийските игри в Токио през 1964 - за първи път в целия свят са постигнати високи скорости, над 200 км/ч, което прави този влак център на внимание и вдъхновява хора от различни страни за още по-добри инженерни постижения. Още от времето на Втората Световна война обаче Япония има изключително развита ЖП-мрежа. Причина за това е големият брой на населението, което живее на сравнително малка площ. Хората имат нужда да пътуват, като с ускоряване на икономическото развитие най-често се увеличава и броят и разстоянието на пътуванията. Същевременно в Япония няма особено добри метеорологични условия, което затруднява развитието на въздушния транспорт (особено през 40-те години на ХХ век), а и въздушният трансопрт по тези времена не е имал капацитета за пренос на пътници на железопътния транспорт. Всичко това логично води до строежа на гъста мрежа от ЖП-линии. Същевременно страната има силно планиниски релеф, който много затруднява такива инфрастуктурни проекти, а и земетресенията нанасят катастрофални поражения над тунелите и мостовете, по които се движат влаковете. Японската строителна индустрия обаче има огромен опит в противоземетръсната защита и за момента се справя успешно с този проблем.

България

През 50-те години на ХХ век търсенето на транспортни услуги нараства с много бързи темпове. Поради това правителството планира да построи високоскоростна линия между Токио и Шимоносеки; целта е впоследствие от Токио до Осака влакът да достига за около три часа и половина. До момента Limited Express Kodama е пътувал това разстояние за 6 часа и 30 минути. До момента страната е разполагала предимно с теснолинейни линии (междурелсие 1067 милиметра), които не са подходящи за високи скорости. През 1959 година започва сторежът на линията, като са заложени следните стандарти: максимален радиус на завоя - 2500 метра, максимален наклон - 1/50, максимална скорост - 210 километра в час. В момента максималната скорост на влака е 270 километра в час. Линията е пусната в експлоатация през 1964 година, финансирана е основно чрез банкови кредити, но търсенето е голямо и кредитите са изплатени много бързо. Линията е наречена Токайдо Шинкансен; търговският успех на това начинание окуражава японското правителство и то решава да постори удължение - Санио Шинкансен, което продължава от Осака през Хирошима до Хаката. Планираната максимална скорост е увеличена до 260 километра в час и поради това са заложени още по-високи изисквания към линията - минимален радиус на завоя 4000 метра и максимален наклон 1/67. През 1972 година линията достига Окаяма, а през 1975 - град Хаката (Фукуока), който е на другия голям японски остров - Кюшю. За целта е прокопан тунел под морето между остров Хоншю и Кюшю, което за това време си е истинско инженерно постижение. Това се случва много преди да бъде прокопан тунелът под Ламанша. В северна посока линията достига до остров Хоккайдо, който е сравнително слабо населен - това се случва през 1982 година. Тук обаче влакът няма такъв търговски успех, което довежда до финансови затруднения и през 1987 година компанията е приватизирана. При това е разделена на 11 по-малки фирми, които управляват това забележително транспортно съоръжение и до днес.