От предишната страница. Защото има другата страна на същата монета. Тези процеси разрушават и създават. Земетресенията разрушават. Вулканите разрушават. Цунамитата разрушават. Но: вулканите създават нова земя; субдукцията изгражда планини; издигането създава релеф; реките ерозират планините; морето създава крайбрежия; вулканизмът дава плодородни почви; геотермалната активност създава онсените. Тоест японският пейзаж е резултат от непрекъснато разрушаване и непрекъснато създаване. Тази особеност е много важна, когато говорим за японското отношение към природата. И идва човекът. Човекът не пристига в някаква неподвижна Япония. Той пристига в географски и климатично променящ се архипелаг. Съвременната археология поставя заселването на японските острови приблизително преди 40 000 години, като Националният музей по природа и наука в Токио използва именно тази ориентировъчна дата. Националният музей по японска история конкретизира по-късно около 37 000 години за появата на Homo sapiens в архипелага. Това е важно уточнение, но не разполагаме с писмено свидетелство за тези хора. Знаем за тях по каменни оръдия; следи от огнища; археологически селища; кости; останки от животни; полени и растителни остатъци; по-късно — керамика. Но не всички са могли просто да „дойдат пеша“. Преди 40–30 хил. години, морското равнище е било по-ниско поради ледниковата епоха. Но Окинава и част от Рюкю все пак са били островни. Тоест, някои от първите хора, достигнали японските острови, са били принудени да пресичат море. Националният музей по природа и наука, дори провежда експериментална реконструкция на предполагаемото пътуване от Тайван до Йонагуни — над 200 km открито море, включително силното течение Курошио. Това е поразително. Преди около 30 000 години няма метал, няма компас, няма съвременна карта, няма двигател, няма радио. И въпреки това, хора преминават морски пространства. Това ни принуждава да променим представата си за праисторическия човек. Той не е бил просто „човекът с копието, който ходи след мамута“. В някои случаи е бил мореплавател. Какъв е бил климатът? Трябва да си представим не днешна Япония. Преди около 30–20 хиляди години, е ледников период. По-студено. По-сухо. Растителността е различна. Животинският свят също. Националният музей по японска история например, показва реконструкция на южната част на Канто преди около 40 000 години с животни като Науманов слон и различна от днешната растителност. Но Япония е имала огромно предимство: океанът. Той не е само бариера. Той е и хранителен ресурс. Риби. Черупчести. Раци. Водорасли. Морски бозайници. И едновременно с това — богати гори. Получава се изключителна комбинация: гора + река + планина + море. Това ще бъде един от фундаментите на Дзьoмон. Около 16 000 години назад започва ранният Дзьoмон. А едно от най-забележителните му достижения е керамиката. Най-ранната добре датирана керамика в японския архипелаг, е от около 16 000–15 500 години преди настоящето — находището Odai Yamamoto I в Аомори. Националният музей по японска история я определя като сред най-ранната керамика в света. И това е фундаментално. Защото старият модел на човешката история е: ловци - земеделие - уседналост - керамика - селища – общество. Дзьoмон показва, че това не е универсален закон. Дзьoмон не означава „земеделци“. Ранните Дзьoмон са предимно: ловци, рибари, събирачи. Но те постепенно стават по-уседнали. Защо? Защото японският природен свят им позволява. Дъбове; кестени; ядливи растения; диви плодове; риба; миди; раци; елени; глигани; морски ресурси. Вместо да преследваш един ресурс, можеш да използваш много ресурси през различните сезони. Това е ключът към Дзьoмонската култура. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.