Дълъг влак

От предишната страница. А погребенията са още по-интересни. Дзьoмонските общества са погребвали мъртвите по определени начини и това показва, че смъртта не е била просто биологичен край, който оставяш зад гърба си. Има свити тела; погребения в определени места; различни погребални практики; детски погребения; специални погребални контексти. В някои места са откривани и т.нар. черупчести могили — kaizuka. Те са особено ценни за археолозите. Защото са като огромни боклукчийски архиви. В тях могат да се запазят миди; рибни кости; животински кости; въглен; керамика; инструменти; човешки останки. Това позволява да се реконструира какво са яли, как са ловували и как са използвали крайбрежието. И така стигаме до една от най-съществените характеристики на Дзьoмон. Те не са просто „събирали каквото намерят“. Има все по-голям интерес към идеята за интензивно управление на местната екология. Например: поддържане на полезни дървесни видове; обработване на диви растения; съхраняване на храна; управление на ресурсите около селището; специализирани риболовни технологии. Това е нещо като градина, без ясна граница между природно и културно. И това е изключително интересен модел. Да си представим годината на един Дзьoмон човек. Тук можем да направим реконструкция, но трябва да я приемаме като модел, а не като документален факт. Пролет: риба, миди, ранни растения. Лято: морски ресурси, риболов, плодове. Есен. кестени, жълъди, орехи. Зима: лов, съхранени запаси, риболов според местната екология. И вместо: „Имаме една реколта и ако тя пропадне, умираме“; получаваме: много различни ресурси, разпределени във времето. Това може да създава значителна устойчивост. Но тогава защо Дзьoмон изчезва? Дзьoмонските хора не изчезват внезапно. В края на периода настъпват големи промени. В Южна Япония започва проникването на културата Яйой, свързвана със земеделие; ориз; метал; нови технологии; нови миграционни потоци от континентална Източна Азия. Но преходът не е еднакъв навсякъде. На север — особено Хокайдо — Дзьoмонските традиции продължават в други форми, включително в културата Сацумон по-късно. Тоест: не „Дзьoмон изчезва, а Яйой идва“. По-скоро, една стара система постепенно се преобразува, смесва се с нови хора и технологии и в различните региони резултатът е различен. И се появява бъдещата Япония. Това е може би най-важната точка. Японският народ не може да бъде обяснен с една миграция. По-скоро виждаме многослоен процес: палеолитни миграции; ранни ловци и събирачи; Дзьoмонски популации; нови миграции от континентална Източна Азия; Яйой; смесване и регионални различия; Ямато; ранната японска държава. Това е много по-близо до съвременната картина от старото опростено: „Един народ пристига на островите и основава Япония.“ Един въпрос, който заслужава отделно внимание: какви са били самите Дзьoмонци като население? Нека навлезем в генетиката. Древната ДНК през последните години промени значително картината. Данните показват, че съвременните японци са резултат от сложно смесване, а не от едно единствено древно население. Особено важна е т.нар. двуслойна и по-новата тристранна хипотеза за произхода на населението на Японския архипелаг. Дзьoмон - Яйой – Ямато, вече не е само археологическа последователност. Можем да започнем да виждаме и генетичния отпечатък на тези миграции. От какви популации са произлезли Дзьoмонците, откъде са дошли първите заселници, как се свързват с народите от Сибир, Корея, Китай и Югоизточна Азия, и доколко днешните японци са генетично „Дзьoмонци“? Това е мястото, където археологията, антропологията, древната ДНК и историята започват да се срещат — и където старият образ на „изолирания японски народ“ се оказва доста по-сложен. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.