Шинк?нсен

От предишната страница. Дали Япония е „затворена“? Ако гледаме само XVII–XIX век, може да изглежда така. Но ако погледнем 1500 години: не. По-скоро виждаме цикъл: - отваряне към Китай и Корея; усвояване; самостоятелно развитие; ограничаване на външното влияние; контролирано приемане на западни знания; внезапно и масирано отваряне през Мейджи; преобразуване на внесеното в японска система. Това вече е нещо много по-различно от „затворено общество“. Селективна пропускливост. Има един образ, който много добре описва Япония: Не крепост без врата, а крепост с изключително добре контролирани врати. Когато Япония реши, че нещо е полезно: вратата се отваря широко. Когато реши, че нещо застрашава политическия или социалния ред: вратата се затваря. И най-важното: решението дали да бъде отворена или затворена вратата, е вземано от японската държава и японските елити, а не от външния свят. Това дава на Япония огромна степен на агентност. Япония може да бъде много отворена към чужди идеи и сравнително затворена към чужди хора. Това са две различни неща. Можеш да кажеш: „Ще изучим европейската медицина“, без да кажеш: „Нека европейците управляват медицината ни.“ Можеш да кажеш: „Ще построим железница“, без: „Нека чужденците определят бъдещето на държавата.“ Можеш да внесеш „пруска военна организация“, без да станеш Прусия. И точно това прави японския случай толкова важен. Но има и тъмната страна. Тази способност за мобилизация и усвояване, не води само до мирна модернизация. След като Япония става силна, същата държавна машина започва да работи и за империализъм; колониална експанзия; военна мобилизация; изграждане на империя. Тоест, формулата: „вземи най-доброто отвън и го направи свое“, може да произведе не само железници и университети, но и модерна военна държава. Япония не е изключителна с това, че е била затворена. Тя е изключителна с това, че многократно е успявала да отваря системата си към чужди технологии и идеи, като същевременно запазва правото да решава какво да приеме, какво да преобразува и какво да отхвърли. Това започва още с Китай и Корея, преминава през будизма и китайската писменост, през европейските оръжия и rangaku, през контролираното „затваряне“ на Токугава и достига своя апогей в Мейджи — когато за няколко десетилетия Япония практически се опитва да навакса векове европейско технологично и институционално развитие. Националната диетална библиотека отбелязва именно тази бърза промяна и използването както на хора от стария шогунат, така и на западно образовани японци при изграждането на новата държава. Защо точно Япония успява да направи Мейджи толкова бързо, докато Китай — също подложен на западен натиск и също с древна цивилизация — преминава през много по-различен и по-бавен процес? Това вече ще ни отведе право към Япония срещу Китай през XIX век, а там се срещат култура, държавна структура, самурайският елит, конфуцианството, заплахата от колонизация и японското усещане за „модернизация или гибел“. Това само по себе си не означава „технологична нация“. Но показва нещо важно: изработването на предмета като самостоятелна културна ценност е много старо. Много от фундаменталните технологии на ранна Япония, всъщност не са японско изобретение. От континента пристигат земеделие, металургия, писменост, будизъм, държавна администрация и множество занаяти. Но японската особеност постепенно става друга: взема чуждата технология, усвоява я, променя я, довежда я до изключителна степен на съвършенство. Това се вижда в металургията, керамиката, дървообработването, корабостроенето, технологията на печата и по-късно в производството на оръжия. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.