Влак в Токио

От предишната страница. И през една от тези врати влиза западната наука. Това е rangaku — „холандските науки“. И това е великолепен пример за японската интелектуална история. Холандските книги достигат Япония. Японски учени започват да изучават: медицина; анатомия; ботаника; астрономия; география; математика; военна техника; корабостроене. Те превеждат западни книги. Изучават европейски карти. Изучават човешката анатомия. Така че, политическият контрол не означава автоматично интелектуална изолация. Идва 1839 г. — Опиевата война. Тук японците виждат нещо ужасяващо. Китайската империя - огромна, древна и много по-могъща на хартия, е победена от Великобритания. Японците внимателно следят събитията. Националната диетална библиотека показва, че след 1839 г. информацията за Опиевата война започва да постъпва в Япония чрез холандските канали и японските власти все по-сериозно осъзнават опасността от европейската експанзия. И тук възниква страхът: „Ако отворим страната неконтролирано, може да последваме съдбата на Китай.“ Това е един от ключовете към 1853 г. И тогава идва Пери. Комодор Матю Пери пристига с американските кораби. „Черните кораби“. Япония внезапно разбира: системата на контролираните врати вече не е достатъчна. Но какво прави японската реакция. Не: „Ще се бием до смърт с всичко западно.“ а постепенно: „Трябва да разберем как работи този свят.“ Националната диетална библиотека отбелязва, че пристигането на американските кораби през 1853 г. стимулира широка политическа дискусия за бъдещата форма на японската държава. И стигаме до Мейджи — най-големият японски експеримент – 1868. Токугава пада. Тук става нещо, което на пръв поглед противоречи на всичко, казано дотук. Япония започва масово да внася западни институции. Не само машини. А: конституционно право; армия; флот; железници; телеграф; поща; училищна система; университети; медицина; банково дело; индустриална технология; западно облекло; военна организация; научно образование. И то с невероятна скорост. Най-показателна е мисията Ивакура. През 1871–1873 г. японска делегация обикаля САЩ и Европа. В нея участват бъдещи ръководители на Япония. Те не отиват само да се поклонят пред Запада. Те изследват администрация; образование; индустрия; армия; флот; право; банкови системи; инфраструктура. Националната диетална библиотека посочва отпътуването на мисията Ивакура през 1871 г. и завръщането й през 1873 г. като ключов етап от този процес. Япония не избира: „Англия е най-добра — ще копираме Англия.“ В различните сфери тя избира различни модели. Например: флот — силно британско влияние; армия — значително пруско/германско влияние; медицина — особено силно германско влияние; право — френски и германски модели; образование — смесица от различни западни системи. И това не е теория. Например, в медицината японското правителство първоначално разглежда холандската традиция, след това приема западната медицина и в крайна сметка избира германската медицинска система като основа на модерното медицинско образование. Тоест: Япония не избира „Запада“. Тя избира от Запада. Това е огромна разлика. Японците не унищожават всичко старо. Външният вид се променя. Императорът започва да носи западна униформа. Армията се облича по европейски образец. Железниците са модерни. Но: императорът остава. Шинто остава. Японският език остава. Японската писменост остава. Японската държавна символика остава. Дори новото понятие „Мейджи“ е формулирано чрез класическа китайска конфуцианска традиция — тоест дори модерната революция използва стария културен код. Ето защо, „модернизация“ не означава „европеизация“. Япония прави нещо като: технологична модернизация, институционално заемане, културна селекция, запазване на националната идентичност. И това е причината да не се получи просто: „малка европейска държава в Тихия океан“. Получава се модерна японска държава. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.