Прозорци на влак

От предишната страница. Ще бъде ли вярно да се твърди, че азиатските общества по подразбиране, са по-затворени от европейските, арабските? Ако това е вярно, дори отчасти, на какво се дължи? В известен смисъл – да, но само ако много внимателно уточним какво означава „затворени“. Ако под „затворени“ имаме предвид по-силно ориентирани към вътрешната група, с по-стабилни социални връзки, по-силни норми и по-малка свобода да променяш социалния си кръг, тогава има реална емпирична основа за подобно наблюдение при редица източноазиатски общества. Но не бих го разширявал до „азиатските общества“ изобщо — а още по-малко бих противопоставял просто „Азия“ на „Европа и арабския свят“. „Затворено общество“ и „колективистично общество“ не са едно и също. В междукултурните изследвания има поне две различни оси. Колективизъм и индивидуализъм. От кого човек очаква принадлежност, подкрепа и определяне на собствената си идентичност — от групата или преди всичко от себе си? Докато, стегнато срещу отпуснато общество (tightness–looseness) пита: Колко силни са социалните норми и колко висока е санкцията, ако се отклониш от тях? Това са свързани, но различни неща. И именно Япония е особено интересна, защото често се характеризира като общество с относително силни норми и ниска толерантност към определени отклонения. В сравнително изследване на 33 държави Япония, Корея и Хонконг попадат сред най-„стегнатите“ общества по използваната методика. Но „Азия“ е прекалено голяма дума. Китай не е Япония, не е Индия, не е Индонезия, не е Монголия, не е Иран, не е Саудитска Арабия. Дори Източна Азия не е едно общество. Арабският свят също не е единна култура. Научната литература специално предупреждава срещу механичното приравняване на арабския и източноазиатския колективизъм. И двете могат да бъдат описани като колективистични в определени модели, но семейството, йерархията, властта, езикът, религията и социалните отношения функционират различно. Така че можем да кажем: Има по-„затворени“ социални модели в значителна част от Източна Азия, но причината не е просто „азиатски манталитет“. Какво означава „затворен“ в японския случай? Да си представим две общества. Общество А. Можеш сравнително лесно да смениш работата; смениш града; прекъснеш стара връзка; създадеш нови приятелства; кажеш „не съм съгласен“; бъдеш различен; напуснеш една социална група и да влезеш в друга. Общество Б. Твоите отношения са дълготрайни; йерархични; взаимно задължаващи; основани на доверие, което се натрупва бавно; трудни за прекъсване без социална цена. В Б, човек получава по-сигурна социална мрежа, но плаща с по-малка социална мобилност. Точно тази идея се съдържа в понятието relational mobility — доколко обществото позволява на човека свободно да избира и променя отношенията си. В сравнителната литература, конфуцианските общества, включително Япония и Корея, обикновено се характеризират с по-ниска relational mobility от редица други общества. Това е много по-прецизно от „японците са затворени“. Защо може да се е появило това? Една от влиятелните хипотези е: историческият натиск върху едно общество може да го направи по-„стегнато“. Ако оцеляването изисква висока координация, обществото има полза от ясни правила; предвидимо поведение; взаимно наблюдение; дисциплина; санкциониране на отклоненията. Изследванията върху tightness–looseness, свързват тази характеристика с исторически и екологични заплахи — недостиг на ресурси, епидемии, войни, природни бедствия и други фактори, които правят координацията особено ценна. И тук Япония е почти учебникарски случай за няколко от тези фактори едновременно. Но не е вярно да се твърди: „земетресенията са направили японците затворени“. Това би било прекалено лесно обяснение. Земетресението не казва на човека: „Утре ще бъдеш колективист.“ Но можем да мислим за по-сложна верига: рискова среда, необходимост от взаимопомощ, висока ценност на доверието, стабилни групи, силни социални норми, санкция срещу поведението, което застрашава групата. И това вече е напълно правдоподобен социален механизъм. Но той е хипотеза за историческо развитие, не доказан еднопосочен закон. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.