От предишната страница. При Япония има още един фактор: оризът. Оризовото земеделие, особено напояваното, изисква вода, канали, синхрон, поддръжка, общ труд. Ако един човек реши: „Аз няма да се съобразя с графика за водата“, той може да създаде проблем на други хора. Следователно, колективната организация има пряка икономическа стойност. Това е една от причините, в антропологията да се разглеждат различията между общества с оризово и пшенично земеделие, като потенциален фактор за различия в социалната координация. Но и тук трябва да бъдем внимателни: оризът сам по себе си не „произвежда“ колективизъм. Има множество контрапримери и исторически посредници. А Япония има нещо още по-интересно: островността. Япония е островна, но не изолирана. Това е много важна разлика. Морето прави достъпа труден. Но когато някой все пак премине морето, връзката може да бъде много значима. И в продължение на векове, Япония може да възприема външния свят като: нещо важно, но намиращо се „отвън“. Китай. Корея. По-късно Европа. Това не означава автоматично ксенофобия. Напротив — Япония е изключително способна да внася чужди идеи. Но често ги прави свои. И това е един от най-интересните японски парадокси. Япония може да бъде едновременно отворена към технологии и затворена социално. Може да вземе: китайската писменост; будизма; конфуцианството; китайски административни модели; корейски технологии; западна наука; европейски оръжия; американска индустриална технология; и да ги преобразува в японски форми. Това е съвсем различно от култура, която казва: „Всичко чуждо е лошо.“ По-скоро: „Ще вземем полезното, но няма да позволим то да разруши вътрешния ред.“ Това е много по-точна хипотеза за японската „затвореност“. И тук Япония се различава и от арабския свят. В традиционните арабски общества, също има силен колективизъм, семейство, род, племе, взаимни задължения и йерархия. Но социалната логика е друга. Изследванията описват семейството и разширеното семейство като особено важни социални единици в традиционните арабски общества. Тук човек може да бъде силно социално свързан, но това не означава непременно японския тип социална дистанция. Има огромна разлика между: „Не нарушавай хармонията на групата“ и: „Ти принадлежиш към нашия род и ние сме длъжни един на друг.“ Първото е по-близо до японската логика на wa и социалното съобразяване. Второто е по-близо до традиционните родово-семейни структури в много арабски общества. И двете са колективистични, но не са еднакъв колективизъм. А Европа? Тук също трябва да разрушим един мит. Европа не е индивидуалистична по природа. Европа е преминала през огромна историческа трансформация: род, село, църква, корпорация, град, държава, гражданин, индивид. И някои от най-индивидуалистичните общества в Европа, са резултат от сравнително късно развитие на: градската автономия; търговията; частната собственост; договорните отношения; протестантството в някои региони; модерната държава; индустриализацията; масовото образование; мобилността. Тоест, европейският индивидуализъм също има история. Има едно понятие, което ще ни бъде много полезно за Япония. „Relational mobility“ — свобода на избора на отношения. В едно общество с висока relational mobility: „Мога да се запозная с нови хора и да започна нов живот.“ В ниска relational mobility: „Хората около мен са хората, с които ще живея дълго.“ Това променя поведението. При първото е изгодно да впечатляваш; представяш индивидуалността си; търсиш нови контакти; рекламираш себе си. При второто е изгодно да пазиш репутацията си; да не нарушаваш отношенията; да предвиждаш реакцията на другия; да не поставяш себе си прекалено демонстративно над групата. Това помага да разберем, защо японската учтивост може да изглежда на европееца едновременно като изключително уважение и като социална дистанция. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.