Дължина на влака
От предишната страница. USGS описва Япония като разположена върху/между четири големи плочи и показва две големи системи на субдукция: Тихоокеанската плоча се плъзга от изток, а Филипинската морска плоча — от юг. И тук вече започваме да разбираме, защо Япония е толкова сеизмична. Японският архипелаг е като огромна геоложка „сглобка“. Няма една проста японска геоложка история. В различни моменти различни части са били: морско дъно; вулканични острови; части от континенталния ръб; седиментни басейни; островни дъги; зони на сблъсък; подложени на нагъване; размествани от разломи. При субдукцията океанската кора се натрупва върху континенталния ръб, а при огромно налягане част от материалите се преобразуват метаморфно. Едновременно с това водата, внесена надолу от субдуциращата плоча, подпомага образуването на магма. Тя се издига и поражда вулканични и плутонични скали. Затова, ако вземем скала от едно място в Япония и друга от друго, те могат да имат съвсем различна геоложка биография. А кога Япония става това, което разпознаваме днес? Преди около 30–20 милиона години започва процесът, който в голяма степен създава днешната конфигурация на архипелага. Това е отварянето на Японско море. И това не означава „остров се откъсва от континента“, а нещо по-интересно. Континенталният ръб започва да се разтяга. Получават се разломи. Кората изтънява. Части се разместват. Възниква океанска/млада морска кора. А земните блокове, които днес познаваме като части от Япония, започват да се завъртат. Япония буквално се е завъртяла. Това е един от най-красивите резултати от палеомагнитните изследвания. При формирането на Японско море, различни части на днешна Япония са претърпели големи ротации. За Североизточна Япония геоложките изследвания показват значителна ротация приблизително между 21 и 18 милиона години назад. За Югозападна Япония има данни за противоположна — приблизително по часовниковата стрелка — ротация при отварянето на Японско море. Това означава, че ако можехме да върнем времето назад с 20 милиона години, картата на Япония би изглеждала съвсем различно. Това е един от случаите, в които геологията прави нещо почти невъзможно за въображението: Япония не просто се е преместила — отделни нейни части са се завъртели. Следователно Японско море, е сравнително младо. В геоложки мащаб то е младо море. Японските скали могат да бъдат древни. Японският архипелаг като съвременна географска конфигурация е много по-млад. Това са две различни неща. Защо има толкова вулкани? Защото субдукцията произвежда магма. Когато една океанска плоча потъва дълбоко, тя внася вода и други летливи вещества в мантията. Това понижава условията за топене на мантийните материали и способства образуването на магма. Магмата се издига. Получава се вулканична дъга. Затова японската планинска верига не е случайно разположена. Тя е част от огромната система: океанска падина - субдукция - магма - вулканична дъга. И съответно: Японска падина - земетресения - вулкани - планини - горещи извори. Всички тези явления, са различни прояви на една и съща тектонична машина. И земетресенията не са „някъде близо до Япония“. Самата архитектура на островите, е резултат от процеса, който причинява земетресенията. USGS описва например около 2200 km зона на субдукция на Тихоокеанската плоча и свързаните с нея Японска и Огасаварска падина. На юг Филипинската морска плоча се плъзга под Япония в зоната от Тайван към Южна Хоншу. А на югозапад имаме Нанкайската падина. Там Филипинската морска плоча се плъзга под Япония с около 4–5 cm годишно, а исторически са регистрирани много големи земетресения. Четири сантиметра годишно изглеждат нищожно. Но, 4 cm ? 100 години = 4 m. И 4 cm ? 1000 години = 40 m. Тези движения се натрупват. Понякога границата се „заключва“, напрежението расте и след това се освобождава внезапно. Това е земетресението. Защо все пак, Япония не е просто разрушена от всичко това? Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.