Япония

Япония през есента

Япония е островна страна в Източна Азия с площ 377 835 квадратни километра - около 3 пъти по-голяма от площта на България. Населението на Япония обаче е 128.4 милиона души - точно 15 пъти повече от населението на Република България. Официален език е японският. Гъстотата на населението на Япония е 348 души на квадратен километър - Япония е една от най-гъсто населените страни на Земята. Около 3/4 от площта на Япония е заета от планински вериги, които са на практика невъзможни за изграждане на населени места и това допълнително увеличава гъстотата на населението в останалата част от стрната, която е годна за застрояване. Япония е на трето място по стойност на брутния вътрешен продукт - наскоро беше изпреварена от икономическия тигър Китай, а на първо място в световен мащаб все още са САЩ. Страната е много голям износител - почти колкото Германия и Китай; сравнено с населението на Китай обаче, произовдителността на труда е огромна - при десет пъти по-малко население стойността на прозвежданите стоки е близка до тази на Китай. Почти същото е положението с Германия - доскоро най-експортно ориентираната икономика в света.

Столица на Япония е град Токио, но в миналото столици са били градовете Киото и Кобе. Страната се разполага на около 6800 острова с различна големина. Най-големите японски острови са Хоншю, Хоккайдо, Кюшю и Шикоку; освен това обаче в територията на страната влизат архипелагът Рюппу и архипелагът Нампо. Релефът на Япония е предимно планински, което е разбираемо - това е остров със засилена вулканична активност, която в крайна сметка води до процеси на планинообразуване. Стрната е осеяна с действащи и угаснали вулкани, като най-висок е вулканът Фуджи - 3776 метра. Последният се разполага на остров Хоншю, между Йокохама и Нагоя и при пътуване с влака стрела между Токио и Осака се открива чудесна гледка към Фуджи. Просто седнете отдясно и снимайте - по посока Токио - Осака, а на връщане от Осака към Токио седнете от лявата страна на Шинкансен. Седалките на влака се обръщат автоматично по посока на движението и никога пътниците не сядат с гръб напред.

www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.com    Токио    Осака    Киото    Шинкансен - влакът стрела

www.markova.info    www.ralev-dental.com    Зъбни импланти    Информация за Сеул    Камикадзе    Планината Фуджи    Южна Корея

Икономиката на Япония е доста специфична. Японското правителство със сигурност е най-задлъжнялото в света - държавният дълг е точно 230 % от брутния вътрешен продукт, което прави Гърция да изглежда направо като икономика, която има леки финансови проблеми. На всичкото отгоре японският брутен вътрешен продукт е хиляди пъти по-голям от гръцкия, така че представете си колко пари дължи японската държава. Същевременно обаче Япония не само че не предизвиква паника на пазарите, но и се финансира на рекордно ниски нива - през последната година около 0.75 % за десетгодишен дълг. Какви са причините за това? Много и разнообразни, но основно от психологическо естество - така или иначе, развитието на финансовите пазари се определя основно от психологически фактори. Приблизително 90 % от кредитната експозиция е към местни институции - пенсионни фондове, инвестиционни фондове, банки, физически лица и т.н. и само 10 % от задълженията са към външни кредитори. По принцип японците в много отношения са крайно недоверчиви към чужденци и винаги предпочитат собствени стоки и услуги. Освен това страната е с едни от най-високите нива на спестяване и местните финансови институции се радват на постоянен приток на средства, с които финансират правителството - все пак, за да носят доходност, парите трябва да бъдат инвестирани някъде. На свой ред правителството се опитва да стимулира икономиката и да я извади от вече продължаващата две деситилетия стагнация, която между другото е следствие на това че Япония отказа да отпише лошите дългове на собствените си банки и предпочете да ги остави да израстнат проблемите си. Вероятно има известен държавен натиск да се отпускат нови и нови кредити на правителството, но до голяма степен има и безизходица - експозицията на японските банки към правителството възлиза на космическите 900 % от капитала им от първи ред и при сравнително малко понижаване на цената на държавните ценни книжа капиталът на банките може много бързо да се стопи. Това обаче очевидно не може да продължава вечно - със сигурност рано или късно идва момент, в който дори и местните инвеститори ще се усъмнят в способността на правителството да поддържа устойчиви финанси, след като всяка година се акумулират по нови 5 - 6% дълг за покриване на дефицитите. Какво точно може да задейства страховете? Малко по-продължителен дефицит дефицит по текущата сметка, намаляване на рейтинг, негативно развитие на отношенията с основния тръговски партньор Китай, откъдето идват почти всички суровини за японската електроника. Силен сигнал, че това може да се случи скоро, е демографията - до 2010 година населението на Япония растеше и достигна 128 милиона души, но в последните две години се свива и непрекъснато застарява. Прогнозите са до 2050 година то да намалее до 50 милиона души, а до 2100 - до 38 милиона. Делът на възрастните сега е 23 %, а през 2050 година ще бъде 40 %. Това освен натиска върху данъчната и пенсионната система ще означава и намаляване на притока и дори теглене на спестявания, които в крайна сметка финансират правителството.

Както стана въпрос по-горе, Япония е силно експортно ориентирана икономика. Страната изнася продукти, стоки и услуги, които са предимно с много висока добавена стойност. Това е и причината населението и финансовите институции да трупат големи финансови резерви - когато трудът и познанията ти са изключително скъпо платени, най-вероятно няма да имаш кредити, а спестявания. Много стоки от областта на инвестиционното машиностроене са разработени и произведени именно в Япония - цифрови стругове, заваръчни роботи, хирургични роботи, CAD-CAM - оборудване, спискът няма край. Всички страни, които са производител от голям мащаб разчитат на средства за производство, които са разработени и произведени в Япония и Германия - такива страни са Китай, Индия, Малайзия, Бразилия, Турция и някои по-малки икономически тигри. Всички те произвеждат стоки с ниска добавена стойност, които обаче се произвеждат в много по-големи количества, с по-ниска себестойност, с по-малка зависимост от човешкия фактор с машини, изобретени и произведени в Германия и Япония. Въпрос на време е този пазарен сегмент да бъде завзет от Китай - както казваше един наш бизнес партньор, "They copy everything!". Същевременно Япония е страна с голямо население, което има и добра покупателна способност - от това следва че е един огромен вътрешен пазар за всички местни производители. Показателни за това са някои наши наблюдения: много местни компании с богата история произвеждат стоки от дълго време и оперират единствено и само на вътрешен пазар. Такъв производител е компанията Yoshida - тя е основана някъде през 50-те години на двадесети век, но взема СЕ-сертификат, който дава право за внос на стоки в Европейския Съюз, едва през 2011 година. От друга компания - Kuraray - която е производител на композитни материали за зъболекари, направо ни изгониха по доста учтив начин (японците са пословични със своята учтивост). Екипът на Ралев Дентал желаеше да започне внос на техните продукти на българския пазар, но служители на компанията ни обясниха че за момента нямат капацитет да организизират износ, взеха ни контакта и ни обещаха в бъдеще при първа възможност да се свържат с нас с цел разширяване на пазара в посока Източна Европа. Интересно... 

Шинкансен    България    Усложнения от местна анестезия

През периода 1990 - 2002 година страната беше навлезла в тежка дефлационна спирала. На пръв поглед в това няма нищо лошо - какво по-хубаво от това да можеш да си купиш повече с едно и също количество парична маса? Нищо лошо; лоши са процесите, които предизвикват дефлацията. Два са факторите, които вкараха Япония в тежката дефлация: натрупаните финансови ресурси и специфичната национална култура. От Втората Световна Война до 1990 година в продължение на 55 години страната бележи непрекъснат икономически възход. Това е свързано натрупване на огромни финансови резерви; на глава от населението финансовите резерви на страни като Русия и Китай изглеждат като детски спестовни касички с жълти стотинки на дъното. Дотук добре; лошото е че парите са пари когато са в обръщение... Винаги идва един момент когато икономиката на страната не предлага достатъчно възможности за инвестиране: пазарът е развит, няма нови пазарни ниши, никой не желае да си троши главата и да стартира нов бизнес и просто няма на кого да се отпускат кредити и кой да се нуждае от дялово финансиране от фондове и бизнес ангели. Става въпрос за наистина космически стандарт: наши приятели зъболекари ни споменаваха за цени от порядъка н 3000 евро за поставяне на зъбен имплант; същевремено един администратор в хотел или продавач в супермаркет печели от порядъка на 5000 евро месечно. За какво тогава човекът да се подлага на стрес и да стартира собствен бизнес? Няма причина. Същевременно нощувка в хотел в Токио струва около 140 евро за двойна стая, а вечеря в добър ресторант - около 80 евро за двама души. При такъв жизнен стандарт май няма нужда човек да взема и потребителски кредит за каквото и да е... Донякъде са оскъпени недвижимите имоти, но подобно на САЩ хората са мобилни и особено в големите градове живеят повече под наем. Впоследствие компанията им ги изпраща да работят на ново място, в друг град, тъй като повечето компании са огромни и имат регионални клонове на много места в страната. Къде обаче да инвестират парите си банките, пенсионните фондове и рисковият капитал? Очевидно в Япония възможностите за инвестиции и добра доходност не са много. Тук става въпрос за другия голям действащ фактор - специфичната национална култура и начин на мислене. Нищо по-лесно човек да инвестира в чужбина; японците обаче се отнасят с огромно недоверие към всичко което произхожда от чужбина. Презрително наричат чужденците гай-джин (чужд човек) или, ако са приятели, им се усмихват снизходително поради варварските им нрави и държане. Поради това и в много отношения са крайно консервативни и не желаят да инвестират парите си извън Япония. Освен това те нямат и големи лични нужди - това много ограничава вътрешното потребление, което от своя страна допълнитлено забавя развитието на икономиката. Нормално е четиричленно семейство да живее в апартамент с площ 25 квадратни метра; когато децата порастнат и отидат да следват или работят в друг град, родителите направо се ширят в този апартамент и нямат нужда от ново жилище. По улиците няма как да видите източноевропейски (още по-лошо - руски и казахстански) изцепки от рода на BMW - серия 7, Mercedes тунингован от студиото Brabus или Maseratti. Японецът предпочита един чисто нов хибрид на Toyota - в пъти по-евтин е, собствено производство (грешен подход!) и щади околната среда (правилен подход!). Наскоро You Tube разпространи кадри за най-скъпата катастрофа в Япония, което на пръв поглед е в противоречие с нашето мение за японците? Едва ли - все пак Токио има население от над десет милиона и със сигурност там има двадесет келеши, които карат толкова скъпи коли и практикуват street racing...

Nihon

Япония, изписано с йероглифи

Фуджияма    Феноменът камикадзе

Японско знаме