Южна Корея е държава в Източна Азия, която се разполага южно от тридесет и осмия паралел. Този паралел разделя Северна от Южна Корея - като това е може би най-охраняваната граница в света. По територия Южна Корея е по-малка от България - обхваща 100 210 квадратни километра, но има население около 55 милиона души - т.е. гъстотата на населението е доста голяма. Силно урбанизирана държава - около 10 милиона души живеят в столицата Сеул, а други 10 милиона живеят в предградията на града. Държавата Южна Корея е образувана през 1948 година от американската окупационна зона на полуострова. До 1945 година целият полуостров е управляван от Японската империя. След поражението на Япония през втората световна война Корейският полуостров е окупиран от СССР и САЩ - нещо, подобно на ситуацията с Източна и Западна Германия и Източен и Западен Берлин. Политическите и икономически различия между двете нови държави се задълбочават за няколко години и довеждат до кървав военен конфликт - Корейската война, която продължава от 1950 до 1953 година и е първото противопоставяне на двамата големи противници от епохата на Студената война - СССР и САЩ. Впоследствие нещо подобно се получава и между Северен и Южен Виетнам - дългата и кървава Виетнамска война, за която има изписана толкова много литература и са заснети не един и два филма.
Интересното е че Южна Корея е изключително технологична държава - компаниите, които развиват дейност в сферата на машиностроенето и електрониката там, са на практика стотици хиляди. Въпреки това обаче страната продължава да бъде най-големият потребител и издател на вестници на хартиен носител - което е най-малкото странно. Така например телевизионните канали в Южна Корея са 270, а хартиените вестници... 3560 през 2022 година.
В езика на страната не съществува въпросът "Как си?" - за разлика от съседните държави Китай и Япония, където основният поздрав е "Ти добре ли си?" на китайски и "Как е денят?" на японски. В Южна Корея основният въпрос е "Сит ли си? Нахранен ли си?" и това се използва вместо "Добър ден". Причина за това е големият глад и лишенията, които народът на страната е преживял по време на Корейската война. Хората още помнят страданията и именно поради това храната е издигната в култ - заведения за хранене има на всеки ъгъл, а семействата при всяка възможност се събират и приготвят заедно храна. Скарата с горещи въглища е позиционирана директно в средата на масата, което при високите температури през лятото определено представлява проблем; през зимата обаче създава топлина и домашен уют. Пече се емсо, риба и морски дарове заедно с различни видове зеленчуци. Вкусовете и миризмите са неописуеми и далеч не във всеки случай приятни; корейците обаче обожават да опитват всякакви храни от други страни и това нерядко предизвиква чувства на умиление у по-консервативните домакини на семинари и конгреси на другия кай на света. Лютото преобладава, но никой не може да избяга и от сладките картофи. Храната се превръща не само във важна част от ежедневието, но и в успешен медиен проект. Варен картоф, захар на клечка, затоплени ядки от гинко билоба, различни видове насекоми... разнообразието в традиционните корейски храни е просто безкрайно.
www.dentalimplants.bg www.investor-bg.com www.ralev-dental.bg www.bg-tourinfo.com
Снимка на Сеул през пролетта - тогава градът е особено впечатляващ, тъй като въпреки презастрояването в столицата на Южна Корея има доста зеленина и паркове и през месец април всичко започва да се разлиства и да цъфти. Източните народи са големи почитатели на природата и винаги се опитват да живеят в хармония с нея. Тясното взаимодействие и общуване с природата също така е дълбоко вкоренено във философията на будизма - който се определя много повече като философско учение, отколкото като религия.
Както вече беше споменато, в Южна Корея все още се отпечатват огромно количество вестници на хартиен носител. Ако се приеме че успешен медиен проект означава висок тираж и широка аудитория, то централните медии в Южна Корея определено печелят първенство. Въпросът е обаче дали успешен означава и свободен? Според много местни политици и медийни експерти управляващите почти не си позволяват намеса в медийното съдържание. В редки случаи има опити за натиск, като той е предимно по вътрешнополитически теми. Няма обаче яснота по въпроса кога точно властта се опитва да подправи отразяването на събитията и коментарите по тях, за да съответсват те на нейните собствени вкусови предпочитания. Опитват ли се управляващите да казват какво точно да се пише по темата за Северна Корея? Журналистите отново казват че по-скоро не, за което международните експерти са по-скоро склонни да им вярват. Поради географската близост и на практика същия език модерирането на медийното съдържание за Северна Корея далеч не е толкова лесно - въпреки информационното затъмнение на север от тридесет и деветия паралел все пак се получават сведения за случващото се там. По други теми обаче далеч няма толкова стабилен консенсус - първите наистина свободни избори в Южна Корея са се провели едва през 1995 година, така че остатъци от цензура все пак има. Управлението на Ро Де У през 80-те години на ХХ век на практика не се е различавало особено от военна диктатура; в страната има периодични прояви на крайнодесни политически идеологии. За щастие крайнолеви и дори само левичарски идеи няма. От друга страна пък цялото устройство на обществото на практика копира американския тип държавна организация, в която цензура над медиите има, но в далеч по-малка степен от тази в Русия и Китай. Всичко американско се боготвори, а медийната свобода е дълбоко вкоренена в американския бит и култура. За съжаление по време на управлението на Тръмп идеите за свободни медии бяха оставени най-малкото на заден план.
В Южна Корея мечтите за обединение със северната част на полуострова са много силни. Действията на Пхенян се възприемат като вътрешнополитически въпрос. Всичко това определя водещото място на тази тема в новинарския поток. Китай обаче упорито продължава да подкрепя режима в Северна Корея и поради това в обозрим период от време обединение не се очертава. Според китайските политици една обединена Корея определено би била силен американски съюзник и като следствие - заплаха за икономическите, геополитическите и военните интереси на Китай. Това твърдение определено е спорно, тък като двете държави имат общо население от 80 милиона човека и това ги прави несравними като мащаб с китайския дракон - но комунистическите мозъци са склонни към параноични разсъждения и трудно възприемат логични аргументи. В контекста на изострянето на отношенията между САЩ и Китай темата за обединение на Северна и Южна Корея започва да звучи абсурдно - макар че без подкрепа от Китай режимът на династията Ким би паднал в рамките на няколко седмици.
Критиките към властта все още биха могли да имат неблагоприятни последици за журналистите. През 2022 година има заведено дело срещу журналист, което бързо предизвика широк медиен отзвук. По това време президент на страната е Юн Сук Йол, който през месец септември същата година на неформална среща отправя обидни думи по адреса на американския президент Джо Байдън. За лош късмет на президента на Южна Корея изявите му са заснети на видеоклип, който бързо се разпространява и предизвиква дипломатически скандал. Именно това води до завеждане на дело срещу журналист, но това че въпросният журналист просто отразява изявите на президента по никакъв начин не означава че медиите имат вина по казуса. Започват протести на журналисти, които носят тениски с рекламния слоган "Спри да обвиняваш журналистите, бъди президент!"
В страната високите технологии са норма, а не лукс. Въпреки това обаче продължават да се издават вестници. Голяма част от тях са регионални и специализирани. Телевизонните канали са около 270, а радиото е със затихващи функции. Традиционните медии усилено развиват уеб-страници и мобилни приложения. Обяснението на все още високия интерес към хартиени източници на информация е свързано с високия относителен дял на населението на възраст над 50 години - демографските показатели на Южна Корея се влошават все повече и повече. За по-възрастното поколение новите информационни канали остават относително чужди - поколението на бейби буумърите (а и Х-поколението) имат вече стабилно установени навици. Всички гледат телевизия, а младите са предимно в Интернет, при това непрекъснато. Родителите им обаче предпочитат да разгръщат страниците на любимия си вестник и продължават да го купуват - съответно се намират и издатели, които го предлагат за печат. Едно от най-успешните печатни издания дори е създадено с дарения от читателите - това се случва през 1988 година и няма аналог в Европа.
През 60-те години на ХХ век излиза първият брой на "Земеделски вестник". Сега изданието е на четвърто място по абонамент и е петият най-четен вестник на хартиен носител в Южна Корея. Две трети от приходите на вестника са от абонамент, а останалата 1/3 - от реклама. При останалите печатни издания съотношението е обратното. Вестникът се печата на хубава, но не луксозна хартия. Текстът е в много голямо количество, снимките са, разбира се, цветни, а рекламите варират като тематика - от хранителни продукти през детски лакомства и сокове. Читателите обикновено имат семеен бизнес, свързан със земеделието. Повечето са възрастни хора. За да привлече по-млади читатели, вестникът подготвя дигитално издание - което се случва едва през 2023 година, около 25 години след технологичния бум в страната. Това е ключово развитие за медията, защото младите хора все по-малко се изкушават от труда на полето (макар и високотехнологичен). Чрез създаването на електронната версия журналистите се надяват да отговорят на различни въпроси. Те се задават от хора, които едва навлизат в пазара на труда или имат много малък стаж. Неминуемо обаче това поколение ще се сблъска с важния въпрос за унаследяването на бизнеса на родителите им. Дали младите хора ще се върнат към природата след купонджийските си години в големия град? Вероятността за това е много малка.
Земеделието заема под 2 % от брутния вътрешен продукт на Южна Корея през 2021 година. Темите, които вълнуват заетите в него, изключително рядко попадат в централните медии. Точно по тази причина споменатият вече "Земеделски вестник" започва да набира популярност и е един от най-успешните медийни проекти в страната. През 2022 година се е наложила правителствена намеса за овладяване на цената на ориза. Тя се оказва в състояние на свободно падане. Темата стига до централните медии едва след като започват протести на земеделски производители. Пазарният регулатор обаче не прощава - дори и консервативните земеделци започват да търсят нови бизнес ниши, съответно и начини за промяна. Хартиеният носител обаче продължава да бъде незаменим в съзнанието на своята аудитория.
През 2018 година медийната група, която издава "Земеделски вестник", създава и телевизионен канал. Той информира аудиторията си за всичко, свързано със селското стопанство и бързо се подрежда в класацията на стоте най-популярни медии. В съдържанието на канала понякога се явяват известни вариации - има кулинарни предавания, но и те са отново ориентирани към земеделието. Телевизията разполага с добре обучени журналисти и изключително професионална техника.
Утилитарно - модернистична сграда в Сеул
