Думата поколение в българския език има няколко свързани значения. Най-често обаче се използват три от тях, които са както следва:
Група хора, родени приблизително по едно и също време, които израстват и живеят в сходни социални, културни и технологични условия. Обикновено едно поколение обхваща около 20–30 години - предполага се че на такава възраст човек най-често създава деца, поради което вече е налице смяна на поколенията
Може да се използва и в семеен контекст - например три поколения в едно семейство. Това най-често са баба, майка и внучка или дядо, баща и син. В някои случаи обаче пет или дори шест поколения могат да съжителстват в една и съща социална среда - при по-ранни бракове, когато хората започват да създават семейства и да раждат деца на 16 - 17 години
В преносен смисъл понятието може да означава и приемственост между хора през различни времена и епохи - например ново поколение учени. Тази приемственост и последователност може да не се отнася само между хора, но и между идеи и технологични концепции - ново поколение мобилни мрежи
Поколенията са нещо като специален филтър, през който можем да видим как се променят обществата. С всяка нова генерация регистрираме умиращи и изчезващи умения - като да изпратим факс например. Добрата новина е че се появяват и нови - като да разкажем на детето си приказка за лека нощ с аудио - съобщение или да го научим да удря пинятата с контролера във виртуална среда. Тези процеси не бива да ни плашат или демотивират, напротив - трябва да ни стимулират към непрекъснато развитие. Защото кое ще остане и ще продължи след оперативните контакти в матрицата като система на трудови взаимоотношения и социални структури? Ще бъде именно основата - вътъкът на вдъхновението като част от личния ни капитал, носител на културни и професионални стойности, укрепващ и съхраняващ връзката между минало, настояще и бъдеще. За тези, които не са запознати - вътък означава сноп от нишки, който се вплита в основата на една изтъкана на стан черга или китеник. Всъщност какво има на стана на труда в България - килим с шевици и везба или черга на парцали? Дали пътеката на деловия опит, който тъчем сега, ще е дрипава рогозка или летящо килимче? От всички нас, ангажирани с работа, зависи заедно да създадем тъкан, която съчетава доказаната практика с бъдещите иновации, за да гарантираме плавен и вдъхновяващ преход за всички поколения. Ще помогнат вроденото ни любопитство, различните перспективи и фокусиращото наблюдение.
Как изборите на хората се влияят от развитието на технологиите или големи световни събития? “Бабооо, как не знаеш какво е TikTok? Там има много жени като теб, които показват как се прави баница или как се танцува ча-ча-ча.” Всеки от нас има куп смешни истории, свързани с възрастните около нас - когато се опитваме да им обясним някои неща, които за нас самите са най-нормални. В такива моменти много често ни се струва че различните поколения говорят на различни езици. Но така ли е наистина?
Какво са поколенията? Счита се че двама американски автори (Нийл Хау и Уилям Щраус) са измислили теорията за поколенията. Според тях всяко поколение живее в собствена епоха, която продължава около 20 - 25 години и определя политическите събития, обществените и икономическите настроения в нея. Според други социолози пък едно поколение живее средно по 30 години. Срещу теорията за поколенията има доста критики - доста хора се съмняват доколко тя изобщо стъпва на научни доказателства. Но днес тя служи като инструмент за много изследователи.
Поколенията са нещо като специален филтър, през който те проследяват промяната на обществата. Всяко поколение си има име и определени черти, повлияни от развитието на технологиите и други големи световни събития. Социолозите, политолозите, икономистите, маркетолозите (хора, които помагат на бизнеси да продават продуктите си) наблюдават как катаклизми като войни или пандемии влияят на изборите, които хората правят. Наблюдавайки поколенията, те могат да анализират как се променят разбиранията им за живота във времето. Как днешните възрастни хора са се чувствали по даден проблем, когато са били млади. Как мненията по някоя тема се различават между поколенията. Например на каква възраст да се задомят или да имат деца. Или дали вярват в Бог, или не. Кои са поколенията
Мълчаливото поколение - родените между 1920 и 1946 година. Тези хора стават все по-малко и по-малко - по чисто биологични причини, като скоро няма да има нито един от тях и със сигурност единици от тях работят все още. Такъв е известният инвеститор Уорън Бъфет и неговият съветник Чарли Мангър, който почина точно един месец преди да навърши 100 години. В Русия това са ветераните от Втората Световна война, които се появяват вече все по-рядко по време на военните паради на Девети май. Най-общо това поколение се характеризира със стоицизъм и точно поради това носи такова название. Всичко това е разбираемо - мълчаливото поколение е преживяло войни и атомни бомбардировки. Този текст е доста дълъг.Или не го чете́те,или чете́те бавно до края ".. роден си някъде през 1890 г. В семейството има 8-9 деца и строг баща, който не пренебрегва физическите наказания. Наоколо има коне, тор, газови лампи. Няма лекарството като такова, жените и по-голямата част около теб не могат да четат и пишат. За щастие, баща ти не е съвсем беден и те е записал в някакво частно протестантско или католическо училище. Там те бият с пръчки, съучениците ти се шегуват един с друг в стил „да ти потапят главата в кравешка тор“, но ти си закален. Току-що завършил училище, мобилизиран си и изпратен на фронта. Започва Голямата война, както я наричаха тогава. След десетилетие тя ще се превърне в Първа световна война. Предстоят ти четири години безнадежден и непроницаем ад. Миризливи окопи, отвратителна храна, нехигиенични условия, въшки, смърт от всякакви рани, снаряди и части от тела, хвърчащи наоколо. До колене в каша от лайна и кръв в окопите, атаки с хлор, първите въздушни нападения и първите танкове на бойното поле. Четири години ужасна месомелачка. Имаш относително голям късмет. Три пъти се озоваваш в болницата точно преди взводът ти да се престрои за следващата нощ. Късметлия. По време на службата си си доказал компетентността си, получил си няколко повишения и си достигнал таван поради липса на образование. Измъчван от посттравматично стресово разстройство, след като си преживял няколко пневмонии и леки наранявания, се завръщаш у дома. Започва епидемията от испански грип. Хората умират като мухи, повече хора умират от болестта отколкото са загинали на фронта. Поради факта, че освен да държиш оръжие, не знаеш нищо, отиваш във военна академия. Докато учиш, светът се променя зад прозореца. Появяват се първите серийни автомобили, Улиците са електрифицирани, появява се редовно радиопредаване. Бурните двайсет. Бурни във всеки смисъл: Светът около теб се тресе лудо. Безкрайни протести, комунисти, националисти, революции. Свирепи бандити идват на власт тук-там. Сблъсъци, боеве, избори и преизбирания - всичко наоколо е на острието на ножа. След това започва Голямата депресия. Настъпва ужасна икономическа криза, една четвърт от хората губят работата си. Цели градски квартали се превръщат в неотопляеми гета, където хората горят боклук и мебели в кофи за боклук, за да се стоплят. Хиперинфлацията изяжда оскъдната заплата на един кадрови офицер. Но поне я имаш. На власт идват нацисти в Германия, а фашисти в Италия. Япония нахлува и окупира Китай. Медиите са изпълнени със слухове за зверствата на СССР и Сталин, въпреки че никой не им вярва. Интелигенцията се насочва към открит комунизъм, армията и политиците към национализъм. Искри вече хвърчат във въздуха. Светът мирише на барут. Идва Испанската гражданска война. След това анексирането на Судетската област в Чехословакия, Аншлусът на Австрия. Започва Втората световна война. Сега ти си висш офицер, стоиш на фронтовата гара и изпращащ собствените си деца на смърт. И тримата ти синове са в армията, където беше и ти. Обикновени „щурмоваци“. Следват 6 безкрайни години на най-бруталната, нечувана и нечовешка месомелачка, която светът може да си представи. Броят на жертвите е милиони, цивилните са материал за разход. Гледката на хора, обесени, разчленени, изнасилени, с разцепени черепи край пътя, вече става позната. Изгорени села и градове, руини, поля, осеяни с трупове, реки, червени от кръв. Европа лежи в абсолютни руини, в тила — купони и квоти, защото всичко отива на фронта. Двама от тримата ти сина загиват, съпругата ти умира през 1943 г. от туберкулоза, но не ти е позволено да присъстваш на погребението. Войната завършва с ядрена атака срещу Япония. Ето, ти вече си на 55 години, есента на 1945 г. Вече уважаван генерал, герой от две войни, встъпваш на високи постове, където се водят безкрайни дебати само за едно нещо: как можем да предотвратим това да не се случи отново? Отговорът е една дума - институции. За да не се подпали светът , той трябва да бъде свързан. Вместо Германия и Япония да бъдат смачкани на прах, вие решавате да им дадете Конституция и пари за възстановяване. Вместо висока ограда и „дължите ни“ - инвестиции и заеми. По целия свят се появяват съюзи и връзки. С надвисващата на хоризонта ужасна Червена заплаха, вие увеличавате сътрудничеството си , връзките и търговията. Появата на ядрените оръжия променя уравнението – сега няма да има победители, няма особен смисъл да се атакува. Вашето ръководство, след като е видяло достатъчно от куража и глупостите ви, преименува своя департамент по мирен начин: Министерство на отбраната. За онези от Великото поколение, които преминаха през всички тези гадости , бяха в окопите на Първата световна война, и след това изпратиха децата си да умрат във Втората световна война, нямаше нищо необикновено в това решение. Напротив, уморените кости и картините на ада нашепваха само едно: стига войни. За да може 80 години по-късно един клиничен идиот, който дори не е бил роден по време на Втората световна война, да го нарече уокизъм! Най-страшната трагедия на нашето поколение е, че лудите дядовци, които са родени след 1945 г., хванаха най-мирното време в историята, а дори не са държали оръжие в ръцете си; и тяхното поколение реши: войната не е страшна. Войните в техните умове са стилни, модерни и младежки. Лек за бръчки. Това поколение е забравило уроците на „дядовците си , които са воювали“, които са ги отгледали с осакатените си ръце. O tempora, o mores!"
Бейби бумъри (родени между 1946 и 1964 година) Днес са на възраст между 60 и 78 години. Може би твоите баби и дядовци са от това поколение? Наричат се бейби бумъри, защото след Втората световна война хората били оптимисти за бъдещето и имало истински бум от раждания на бебета. Те израснали с телевизията. Тя е била основният начин да се информират какво се случва по света. Хм, сигурно заради това при баба винаги има включен телевизор, дори и никой да не го гледа? Бейби - буумърите се чувстват неразбрани от по-младите си наследници, които искат промяна, и то бързо. Това поколение обаче цени обективното и рационално вземане на решения - емоционалните преценки изобщо не са в стила му на живот. Според един популярен икономически анекдот поколението на бейби - буумърите работи по 40 години на едно работно място; поколението У работи на 40 работни позиции в рамките на една година (job-hoppers), а поколението Z пита защо трябва да се работи.
Методите на комуникация на това поколение са храктерни. Предпочитат лични срещи и телефонни разговори. Склонни са да използват електронна поща за официална комуникация. Наблягат и на личните връзки. Известни са със силната си работна етика и лоялността си към работодателя. Склонни са да работят изключително дълго време и много хора от това поколение дори не желаят да се пенсионират. Разбира се, това поколение търси признателност за постоянството и усилията си. Любители са на традиционната структура на компаниите и на ясните йерархични взаимоотношения. Изключително много обичат да се придържат към правилата и често са си самодостатъчни. Оценяват ангажираността и отдадеността. Между работата и личното време ще предпочетат работата - това поколение предпочита да работи повече, но и да получава повече. С намаляването на възрастта рязко намалява и този баланс - по-младите поколения ценят много повече личното си време и свободата си, дори и тя да е за сметка на намаляващите им доходи. Възможно е това да се дължи на увеличената производителност на труда през последните няколко десетилетия - за малко време хората произвеждат много повече, което рязко повишава и нивото на икономическото благосъстояние на всички. Тази закономерност е валидна много повече за производствените сектори и в доста по-малка степен - за сферата на услугите. Напоследък обаче благодарение на технологичното развитие на обществото дори и секторът на услугите се радва на по-висока производителност.
Поколението X (родени между 1965 и 1980 година) Днес те са на възраст между 44 и 59 години. Може би твоите родители попадат в тази група? Когато те били деца или тийнейджъри, се появили персоналните компютри. Допреди това компютрите били едни огромни машини, които живеели в сгради, наречени изчислителни центрове. Много малко специалисти знаели как да ги използват. Когато поколението X пораснало, то било първото, което можело да използва персонални компютри в работата си. Популярна играчка в тяхното детство било кубчето на Рубик. Слушали музика на уокмен и гледали филми на видеокасети. Знаеш ли какви са тези устройства? Влез в обувките на изследовател от близкото минало и разпитай възрастните около теб. Поколението Х се нарича още скептично поколение - те са били свидетели както на купонна система и режим на тока, така и на изкуствен интелект и виртуална и добавена реалност. Разглеждат се като генералисти с разнообразни познания, а не като тесни специалисти. Ориентирани са към хората, целят да изградят силни, сплотени екипи, отдавайки значение на разнообразието и приобщаването чрез емпатия. Това поколение обаче е първото, което е свидетел на прехода от традиционно йерархична към по-гъвкава работна среда. Те държат на баланса между профеисоналния и личния живот и адаптивността - логично и закономерно, тъй като са преминали през времето на Прехода и борческите групировки. Предпочитат свободен, овластяващ и ориентиран към резултатите стил на управление. Поради това наблягат на конкретни цели, индивидуална отговорност и минимален контол, като се доверяват на своите служители да се самоуправляват и да гонят постижения. Дори Михаил Горбачов упорито говореше за Перестройка, Гласност и Самоуправление - може би първият и последен съветски президент е оставил трайна следа в съзнанието на поколението Х, което тогава е попивало всяка чута дума? Възможно е да се е получило именно така. Може би най-важното събитие в живота на поколението Х беше падането на комунизма. Това затвърди убеждението на това поколение че капитализмът и Свободният Пазар нямат алтернатива.
Поколението Х предпочита комуникацията с е-мейли и телефонни разговори. Гъвкави са в използването на новите технологии, ценят обаче и личните контакти - лице в лице. Ценят също така баланса между работа и личен живот. Независими са, адаптивни, находчиви и самостоятелни в работата си. Фокусират се върху профеисоналното развитие и новите умения. Стремят се към гъвкавост и възможности за развитие в кариерата си. Стилът им на управление е непринуден и автономен, оценяващ независимостта и гъвкавостта, както и умението за решаване на проблеми.
Именно поколението Х израстна с песента "Imagine" на Джон Ленън. В нея той призовава всички хора да се опитат да видят бъдещия свят без материализъм, без граници и религия, разбира се и без войни. Тази песен винаги е приличала на красива утопия, която никога няма да се случи; в контекста на събитията през третото десетилетие на XXI век това твърдение се оказва особено актуално. В един момент границите започнаха да падат, но не по красив, братски начин, а само за да проправят пътя на едрия корпоративен транснационален капитал - в което, разбира се, няма нищо лошо, стига този капитал да е създаден по честен начин и на пазарни принципи. Религията вече не е особено популярна, но това доведе до възход на материализма; когато пък е на почит, винаги се свързва с радикализъм и тероризъм. Всичко това води до загуба на смисъла на песента на Джон Ленън; в много класации тя дори е обявявана за най-популярната песен на всички времена, което определено означава че надежда все пак има.
Някъде между 2040 и 2045 година поколението Х ще започне да излиза в пенсия. Тогава то ще живее в света, което поколението Z и милениълите ще построят. Отговорността на поколението Х ще започне да се изчерпва. Поколението Х се нарича още "Децата на MTV" - култовата музикална телевизия, която беше мечта за повечето тийнейджъри от 90-те години на ХХ век. Децата от това поколение редовно носеха ключ на връвчица, защото и двамата им родители работеха. И това беше така както на Запад, така и на Изток. Това е последното поколение с истинско детство - каране на велосипед в квартала, прибиране вкъщи с ожулени колене, и все пак добре че родителите ни не са знаели всичко, което вършим, докато те са на работа. Детството на това поколение прилича на един истински "Сървайвър". Поради всичко това основните характеристики на това поколение са неговата изключителна независимост и индивидуализъм. То носи със себе си и известна агресия, десни политически убеждения, но пък е неразрушимо, здраво дръжи юздите на живота си и не е склонно все още да ги преотстъпва на младите. Както се казваше в един стар български филм - бъдещето трябва да принадлежи на младите; настоящето - никога! В най-активния си живот поколението Х поставя печалбата и ефективността в центъра на прогреса. Именно това поколение измисли Интернет, консуматорското общество и финансовите спекулации. В България това поколение включва мутри, олигарси и корумпирани политици. Светът, който това поколение създаде, е еднополюсен, глобализиран, силно конкурентен, пълен с пропаганда (политическа и търговска), овладян от маркетолозите, забил нос в екраните на дигиталните си устройства и на ръба на трета световна война. Махалото се отмести твърде далеч и се създаде прекалено голямо, очевидно и дразнещо неравенство. Средната класа се стопи под санитарния минимум. Това са греховете на поколението Х, които предопределиха живота на следващото поколение.
Поколението Y (родени между 1981 и 1996 година) Днес те са на възраст между 28 и 43 години. Може би пък твоите родители са от това поколение? Наричат ги още “милениали”. Наименованието идва от английската дума за хилядолетие. Това обаче е донякъде неточно - според други автори милениалите са всъщност поколението Z. Защото най-възрастнитe хора от поколeниeто У са завършили училищe прeз 2000 година. Тогава започнал не само XXI вeк, но и цяло ново хилядолeтиe. Когато били дeца, популярна играчка било колелото BMX (бе ем хикс). А когато пораснали, се появил Интернет. Те първи разбрали какво е това да имаш достъп до цялата информация на света и да можеш да достигнеш до всеки човек по света за секунди. Но когато повечето от тях станали възрастни, светът бил в световна икономическа криза. Те имали по-бавен и труден старт в кариерата от предишните поколения и това се отразило на решенията им кога да имат семейство и деца. В България част от “милениалите” стават пълнолетни, когато нашата страна става част от Eвропейския съюз. Така те първи се възползват от възможностите да пътуват свободно, да получат достъпно висше образование в Eвропа, да работят на целия континент. Това е поколението на дигиталните пионери.
Поколението У предпочита дигиталните форми на комуникация - е-мейли, текстови съобщения и най-вече социални медии. Използват видеоконференции и други он-лайн платформи. Ценят прозрачността. Търсят смисъл, цел и екипност в работата си. Също ценят баланса между работа и лично време, дори в по-голяма степен от поколението Х. Мотивирани са и от социална отговорност. Изискват бързо развитие и чести кариерни промени, но далеч не в такава степен са готови да дават нещо от себе си. Търсят обаче обучения и възможности за професионален растеж. При работодателя си ценят гъвкавостта и възможността за работа от разстояние, интересната и смислена работа, добрата корпоративна култура и ценности. Управленският им стил е фокусиран в съвместната и приобщаваща екипна работа. Склонни са към отворена комуникация и плоска организационна структура.
Събитието на живота на това поколение беше Световната Финансова Криза от 2008 година. А тя се случи, защото поколението Х счупи пазара с мотивирани от алчност финансови спекулации. Поколението У тогава съзряваше, навлизаше в най-активните си години, завършваше университети и започваше работа; кризата ги накара да затънат в дългове в началото на съзнателния си живот, да не могат да си купят дом и да създат семейство. Стереотипът е че това е поколението на мрънкачите, които обвиняват другите са собствените си неуспехи. Те наистина са нежни цветя, израстнали за първи път с компютър вкъщи и скоро след това - със смартфон в джоба. Правят всичко през тях - пазаруват, четат, общуват, намират любовта, създават си критерии. Някои от тях наближават 40 към 2026 година и все още разчитат на родителите си за покрив над главата си и дори за храната си ежедневно. Но от това има и позитивни последици. Те не са агресивни, материалното не ги интересува толкова много, колкото техните родители. Предпочитат преживяванията пред трупането - което кара и маректинга да се промени в тази насока.
Поколението Z (родени между 1997 и 2012 година) Днес са на възраст мeжду 12 и 27 години. Може би имаш кака или батко в тази група? Докато хората от това поколение станат тийненджъри, се появяват социалните мрежи, смартфоните, бързият интернет навсякъде. Те променят напълно начина, по който хората се информират, забавляват или общуват. Ако предишните поколения е трябвало да свикнат със забързаната скорост на живот заради постоянната свързаност, за хората, родени след 1996 година, това е естествено. Например че музиката и филмите идват през стрийминг платформи. Вместо да чакаш любимия си сериал по телевизията, можеш да го гледаш когато и както ти е удобно. Това поколение се различава най-много от останалите - като изключим поколението Алфа, което идва след него. Поколението Зет дори не е виждало дискета - едно дете от това поколение дори оприличи дискетата на триизмерен модел на иконката за съхраняване на данни (Save As). Това е може би най-яркият пример за пропастта между поколенията - освен, разбира се, неодобрението на скъсаните дънки от страна на поколението на бейби - буумърите, които възприемат стила гръндж в смисъл на бедност и недоимък. Поколението Z понякога се нарича и поколение на промяната - поради повсеместната дигитализация и навлизането на изкуствения интелект. Наричат се и милениали - по разбираеми причини, тъй като са родени около 2000 година. Z-поколението се чувства задушено от структурирания и вертикално - йерархичен подход на старите си колеги, които им пречат да изразяват креативността си и да действат по свой начин. Това поколение също така е първото с напълно формирани възприятия още от ранна възраст. Сами решават какво и как да правят и имат висока самооценка; носят свежи перспективи и дигитални умения, но интегрирането на техните очаквания и ценности в реалната трудова матрица крие доста капани. От съществена важност се оказва елиминирането на токсични поведения като осъждане и критика, оплакване, наказание, игнориране и изключване, клюкарстване, обвиняване и посрамване, налагане на личната правота. Основа за всеки предстоящ успех би трябвало да бъде вдъхновението в комбинация с гъвакви действия, осъзната комуникация и управление на взаимовръзките. Това са всъщност процесите и стратегиите, които се използват за изграждане, поддържане и подобряване на взаимовръзките между колегите в една организация. Лидерите от това поколение обаче са най-склонни към професионално прегаряне - бърнаут, като около 42 % от тях в даден момент от живота си са развивали този синдром. При бейби - буумърите този процент е най-нисък - 21 %, докато при поколението Х е 27 %. Това все пак е нормално до голяма степен - по-младите хора в общи линии живеят доста по-динамично и съответно са по-податливи на прегаряне. Възрастните пък са в общи линии по-уравновесени и отдавна са си дали сметка за какво си заслужава да се хабят емоции и за какво не.
Поколението Z предпочита дигитални комуникационни платформи, социални медии и мобилни приложения. Бързо усвоява нови технологии и комуникационни инструменти. Демонстрира автентичност, изпозлва доста анимирани стикери и емотикони в общуването. За съжаление не владее добре правописа, особено на кирилиза - изполва латинизирания вариант на азбуката, който се нарича на жаргон методиевица, маймуница или шльоковица. Това поколение се фокусира върху иновации и нови технологии. Търси бързи резултати и краткосрочни постижения, което не е нещо необичайно - характерно за младите хора е да искат всичко от живота тук и сега. Поколението Z обаче иска непрекъснати обучения и развитие на нови умения. Търси възможности за творчество и иновации. От работодателя си изисква иновативна работна среда, която се открива повече в технологичния сектор. Оценява се гъвкавостта и възможността за дистанционна работа, разбира се и възможностите за лично и професионално развитие.
Мениджърските особености на поколението Z са твърде интересни, тъй като вече има млади хора от тази генерация, които се опитват да управляват компании. Фокусирани са в сътрудничество и приобщаване и смятат че разнообразните перспективи водят до по-добри резултати. Използват открит диалог в търсенето на истината, поставят си прозрачни и реалистични цели. Дават с лекота конструктивна обратна връзка. Водеща цел е повишаване на лоялността на служителите посредством осигуряването на работа за цял живот със силен акцент върху благосъстоянието на екипа дори в извънработен режим. "След сигнала оставете вашето съобщение". Най-вероятно това автоматично съобщение ще чуете, когато звъннете по телефона на човек, представител на поколението "Зет". Шансът да получите обаждане обратно от тях също е почти нулев. Във времена, в които мобилните устройства са се превърнали в неизменна част от ежедневието ни, изглежда, че телефонните обаждания вече са отживелица. Младите хора използват телефоните си за абсолютно всичко и по всяко време - те се събуждат и заспиват с телефон в ръката. Чрез него пазаруват, проверяват социалните си мрежи, учат, работят. С появяването на медии като YouTube, TikTok, Instagram неусетно прекарват много часове пред екраните на смартфона, скролвайки безпаметно видеа и снимки. Изглежда обаче, че хората от Gen Z все по-малко използват оригиналната функция на мобилните си устройства, а именно провеждане на разговори. Разбира се, телефоните не са изгубили предназначението си да служат като средство за комуникация, само че сега тя е предимно текстова, през платформите за чат. Представителите на поколението "Зет" не просто не обичат да говорят по телефона - те изпитват сериозен дискомфорт при мисълта, че трябва да се обадят. Това състояние има име - "телефонна тревожност". Кои са Gen Z?Gen Z са поколението, родено между средата на 90-те години и 2010 г. Те са второто най-младо поколение след Gen Alpha. Израснали в зората на технологиите те не познават света преди появата на интернет, смартфоните и социалните медии. Можем да ги определим като "дигитални експерти". Това са хората, за които онлайн пространството е неделимо от живота. Gen Z тепърва стават работна сила, те вече са съзрели, започват да гласуват, да взимат решения и да участват в обществения живот. Те проявяват интерес към политиката и различни социални проблеми и споделят своите възгледи в социалните мрежи. Gen Z се интересуват от психичното здраве. Те ходят на терапия, четат по темата и не се притесняват открито да говорят за това. За тях е важно да бъдат разбрани и уважени, когато не се чувстват добре, а "телефонната тревожност" е едно от нещата, които смущават спокойствието им. Какво е телефонна тревожност Налагало ли ви се е да позвъните на някого, надявайки се той да не вдигне? Или пък да изпитате притеснение от това как звучите по телефона и дали няма да кажете нещо глупаво? Това се дължи на т.нар. телефонна тревожност. Хората, които страдат от телефонна тревожност (phone anxiety), се чувстват притеснени, неуверени и дори стресирани, когато получат обаждане или трябва да се обадят. Някои от симптомите, които може да предизвика телефонната тревожност, са сърцебиене, треперене, потене и затруднено дишане. Хора, които изпитват такова безпокойство, споделят, че за тях е по-лесно да комуникират чрез текстови съобщения. А защо? Според проучване на Newsweek, водено от Робърт Уолтърс, 59% от хората, родени през годините 1997 - 2012, както и поколението милениълс (millennials), родени между 1981 и 1996 г., предпочитат да комуникират чрез имейли и бързи съобщения по време на работа, а 50% от тях споделят, че се чувстват неудобно да провеждат служебни обаждания. Едва 16% от тези поколения смятат времето, прекарано в разговори, за ползотворно, а само 14% общуват предимно чрез обаждания по телефона. За психолога Десислава Радева, генерацията "Зет" предпочитат комуникацията по чат или имейл, защото тя ги кара да се чувстват по-комфортно. "Мисля, че и в работна, и в приятелска среда групата хора, за които говорим, функционира по един и същи начин, докъдето средата го позволява. Тоест ако на работа е приемливо и възможно да се общува индиректно, чрез текстова комуникация, вероятно ще го правят, защото това е начинът на общуване, който им носи повече спокойствие и сигурност", казва Радева за "Капитал". Gen Z могат добре да обобщят причините за притеснението си от телефонните разговори. На първо място, писането на съобщения ни дава пълен контрол над това какво искаме да кажем и как да го направим. Не е необходимо да дадем отговора си веднага, а ако написаното от нас не ни звучи достатъчно добре, можем да го изтрием или редактираме. Когато получим обаждане, ние се чувстваме длъжни да отговорим на момента. Това често може да ни свари неподготвени и в притеснението си да кажем нещо, което не звучи както бихме искали. "Когато пиша, не трябва да се притеснявам как звучи гласът ми и дали се изразявам правилно. Пишейки си с някого, изпитвам повече свобода и имам време да обмисля отговорите си", споделя пред "Капитал" Мария, студентка в СУ "Св. Климент Охридски". Освен това изпращането на съобщение или имейл позволява на Gen Z, които имат навика да вършат няколко неща едновременно (multitasking), да комуникират в удобно за тях време. За студентката по клинична психология в Софийския университет Неда Кирязова времената и навиците ни са се изменили по такъв начин, че в по-неформална среда обаждането се възприема по-скоро като спешен начин да се свържеш с роднини и приятели, който налага да се съобщи нещо важно и се изисква отговор на момента. "По-склонни сме да си помислим "защо ме търсиш по телефона, изглежда, трябва да отговоря светкавично бързо", обяснява Неда. За много млади хора техният телефон е safe space (от англ. - безопасно пространство), а използването на чат е съществен елемент от това пространство. Едно внезапно телефонно обаждане е грубо навлизане в зоната им на комфорт, тъй като те не са свикнали да общуват по този начин. Според психоаналитика към Българското психоаналитично общество Мален Маленов обаждането може да бъде разглеждано като "събитие, което заплашва да наруши обичайната логика на общуването от разстояние". "Да разговаряме по телефона означава да приемем прекъсването и да се впуснем в нещо непредвидено, което има риск да "нахлуе" в живота ни - почти физически, казва Маленов. Не знаем кой и точно кога ще ни потърси, ако звъним ние - не знаем дали и кога ще бъде прието нашето обаждане. Особено ако звъним на млад човек. Тази неизвестност носи сама по себе си напрежение", допълва специалистът. "Ако тълкуваме "избягването" на телефонния разговор като симптом, аз лично бих го обвързал с една цивилизационна симптоматика: тревожността от срещата с "другия", тук-и-сега".
Много социолози се опитват да изграждат събирателни образи на поколението Z - например Грета Тунберг. Това обаче е трудно и дори невъзможно. Определено поколението Z е най-образованото поколение - поне в световен мащаб, докато в България ситуацията е малко по-различна. Донякъде това поколение е по-сериозно от предишните и по-целеустремено - без в това да се включва обаче амбицията и дивият хъс към печалбата на поколението Х. Възможно е поколението Z да възстанови средната класа - което ще доведе и до множество позитивни промени в политическата ситуация. Ще има повече съпротива против корумпирани управници и институции, а също и повече самочувствие на избирателите и гражданите. Тези положителни тенденции се видяха през есента на 2025 година в България - журналистите смятаха поколението Z за аполитично, но то беше основният участник в антиправителствените протести. Все повече млади хора от това поколение напускат големите градове и се насочват към обезлюдени села, облагородяват ги, обработват земи и в същото време работят дистанционно за големи компании. Така наречените дигитални номади напускат корпоративната въртележка и мечтаят за спокойствие и идиличност. Ориентирани са по-скоро към така наречната проектна икономика (gig economy) и предпочитат да получават пари за обем извършена работа, отколкото да градят кариера и да получават стабилни доходи в големи корпоративни структури като техните родители. Това ще става все по-лесно благодарение на дигиталните платформи, през които е възможно намирането на такава заетост. Този труд ще става и все по-регламентиран и защитен от законодателството, защото в момента е малко на принципа на Дивия Запад.
По-младите поколения се социализират далеч от очите на възрастните, по неформални, извънпрофесионални и извънучилищни интереси - което винаги се е случвало по подобен начин и в предишни истроически епохи. Създават се така наречените fandoms - от fan и kingdom. Това са огромни, глобални общности от почитатели на нещо - сериал, анимационен герой, комикс, актьор, певец или писател. Феновете се откриват по цял свят през Интернет и си изграждат стабилни приятелства без дори да са се виждали. Така се появяват суифтитата (почитатели на Тейлър Суифт), бийбърите (почитатели на Джъстин Бийбър), Армията (почитатели на корейската момчешка група BTS) и много други.
Безспорно обаче контактът между лидерите от отделните поколения действа освежаващо на работната атмосфера във всяка една организация. Именно тази комуникация ни помага да забравим за това, което не е (вече) важно и полезно за бизнеса и хората, а също и да се концентрираме върху това, което все още не е направено. Само чрез предприемчивост и иновации можем да гарантираме че талантът на всеки един член на екипа ще бъде използван по предназначение и по най-добрия начин, предавайки значимост и вдъхновение на бъдещето. Именно поради тази причина компаниите с по-разнообразни мениджърски екипи имат около 20 % по-високи приходи. Именно разнообразието се превръща в сила, а не в пречка - което, между другото, е валидно и за мултикултурната среда. Въпреки че тя ужасява някои битови фашисти и ракиени патриоти. Можем да стъпим върху непреходните неща, които обединяват всички поколения - независимо от разликите в култури, технологии и социални норми. Такива са например любов, състрадание, искрено желание за благополучие, потребност от социална връзка, търсене на смисъл и стремеж към подобрение. Тези непреходни елементи създават мостове между генерациите. Те несъмнено играят роля на вътък и здрава основа, помагайки ни в изграждането на по-силни и сплотени екипи.
Поколението „Алфа“ (родени между 2010 и 2024 година) все още не включва лидери или ръководители на компании - едва ли някоя фирма на планетата Земя има изпълнителен директор на възраст от 15 години. Днес поколението Алфа е на възраст между 0 и 16 години. Здрасти, това си ти, нали? Когато всички деца от твоето поколение се родят, ще бъдете най-многобройното поколение в човешката история. Ще наброявате над 2 милиарда души. Най-много “алфа” човеци има в Индия, Китай и Нигерия. Преживяхте едно трансформиращо събитие като пандемията от коронавирус още докато бяхте малки. Посещавахте виртуални детски градини и училища. Ковид превърна онлайн общуването в норма за вас. И ви направи още по-свързани глобално. Знаеш кои теми и проблеми вълнуват твоите връстници от другия край на света. Това се дължи на платформи като TikTok, които ти показват съдържание от всякакви хора по цялата планета. Социалните мрежи на предишните поколения ги свързаха основно с мрежи от техни приятели и познати. Докато станеш на 18, технологиите, които ще определят живота ни, ще са неща като 5G, ChatGPT, самоуправляващи се автомобили, квантови компютъри. Личните ни документи ще са с чипове, които съхраняват информация за зениците на очите ни и отпечатъците на пръстите ни. Никой крадец няма да може да излъже и да се представи за теб, дори да ти открадне паспорта. А климатичните промени ще са световното предизвикателство, което ще окаже най-голямо влияние върху живота и изборите ни занапред. Може би тъкмо твоето поколение ще успее да спре затоплянето на Земята и да спаси разнообразието на нашата планета? Важно е да знаеш, че няма да сте сами в това. Можеш да разчиташ на знанието, опита и подкрепата на всички поколения преди теб. Превръщането на работното място в по-привлекателно за поколението Зет и Алфа е от ключово значение за оцеляването на компаниите, особено в дългосрочен план.