Дървета в Токио

От предишната страница. Плаващите соларни ферми: Япония експериментира, но още не е изградила морски соларни полета с китайски мащаби. Японската технология се развива в две различни посоки. Първата: соларни централи върху вътрешни водоеми. Япония изгражда плаващи фотоволтаични системи върху водоеми, включително напоителни язовири и водни басейни. Те позволяват да се произвежда електроенергия, без да се заема ценна земя. Тази технология има няколко предимства: Не се налага изграждане на традиционни наземни фундаменти. Водата може да охлажда панелите и да подобрява производителността им при определени условия. Панелите могат да покриват част от водната повърхност, без да се премахва земеделска земя. При подходящо проектиране, съоръженията могат да се комбинират с вече съществуваща водна нфраструктура. Но има и проблеми: корозия, закрепване, достъп за ремонт, въздействие върху водните организми и необходимост от надеждна електрическа защита. Втората: соларни панели в открито море. През 2024 г. в Токийския залив започва демонстрационен проект на плаваща соларна система, разработена от Sumitomo Mitsui Construction в рамките на програмата Tokyo Bay eSG. През май 2025 г., компанията обявява приключването на изпитанията. Установена е стабилност на плаващата конструкция при изпитваните вълнови условия, а измерванията показват обещаващи резултати за производството на електроенергия. Съоръжението е демонтирано в края на демонстрационния период, като остават задачи за доказване на дългосрочната издръжливост и намаляване на разходите. Това е важна разлика: Япония е демонстрирала технология за морска плаваща фотоволтаична централа, но този проект не е доказателство за вече изградена мрежа от гигантски офшорни соларни ферми. Има и икономически парадокс. Морската повърхност е огромна, но това не означава, че всяко нейно използване е изгодно. При слънчевата енергия трябва да се сравнят разходите за панелите, плаващите конструкции, анкерите, кабелите, поддръжката и присъединяването към електропреносната мрежа. За Япония перспективна възможност е съчетаването на плаваща слънчева енергия с други морски енергийни системи. Но това зависи от конкретния район, вълнението, дълбочината и разстоянието до брега. Okinotorishima: когато няколко скали в океана имат стратегическо значение. Тук вече навлизаме в област, която напомня за китайските изкуствени острови, макар че историята и правният контекст са различни. Okinotorishima е малък коралов риф в западната част на Тихия океан, приблизително на 1700 km южно от централната част на Токио. Приливът и отливът имат огромно значение за оцеляването на малките му части над морското равнище. Япония изгражда бетонни защитни съоръжения около тях, за да ограничи ерозията и да предотврати изчезването им под водата. Според администрацията на Токио, рифът е с размери приблизително 4,5 на 1,7 km, а двете основни скалисти части над водата при прилив са обградени със защитни бетонни конструкции. Защо Япония инвестира в подобно място, което е толкова отдалечено от населените й острови? Причината е свързана с морското право. Ако един естествен остров отговаря на критериите на Конвенцията на ООН по морско право, той може да има собствено териториално море и изключителна икономическа зона (ИИЗ), простираща се до 200 морски мили, при спазване на приложимите правила. Япония определя морска зона около Okinotorishima, която според японските власти е приблизително 420 000 km2 — площ, по-голяма от сухоземната територия на страната. Но тук има съществено правно уточнение: член 121, параграф 3 от Конвенцията предвижда, че скали, които не могат да поддържат човешко обитаване или собствен стопански живот, нямат собствена изключителна икономическа зона или континентален шелф. Статутът на Okinotorishima и правата, които произтичат от него, са предмет на спор с Китай и други държави. Следователно бетонните конструкции не могат автоматично да превърнат една скала в остров с пълни морски права. Правният статут зависи от естествените характеристики на образуванието, а не само от направените инженерни подобрения. Това е важна разлика спрямо китайските насипи в Южнокитайско море: създаването на нова суша върху риф не поражда само по себе си нова изключителна икономическа зона. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.