Керамични керемиди

Китай създава изкуствени острови в Южнокитайско море, строи там летища и военни бази, плаващи соларни ферми в огромни мащаби - при все, че земя в Китай не липсва. Съществува ли подобна практика в Япония, която е с ограничени ресурси като площ, а и морето край Япония не е това, което мие бреговете на Китай? Япония и изкуствените острови: защо да завладяваш морето, когато можеш да го използваш? На пръв поглед сравнението с Китай е съвсем логично. И двете държави имат огромни крайбрежия, мощна корабостроителна индустрия и ограничени равнинни територии в най-ценните си икономически райони. И двете зависят от морския транспорт. Но подходът им към морското пространство е различен. Япония също строи изкуствени острови, разширява пристанища върху насипи, създава летища в морето и експериментира с плаващи соларни централи. Разликата е, че обикновено го прави за гражданска инфраструктура, транспорт, енергетика и защита на крайбрежието, докато китайската дейност в Южнокитайско море има и ясно изразено военно-стратегическо измерение. Има и географска особеност: Япония не просто е островна държава. Тя е разположена в район на Тихия океан, където дълбоките води, земетресенията, тайфуните и цунамитата правят някои морски строителни проекти значително по-сложни и скъпи. Нека разгледаме какво действително е построила Япония и защо не копира китайския модел. 1. Япония отдавна строи летища върху изкуствена земя. Международно летище Кансай. Открито през 1994 г. · залив Осака. Построено е върху изкуствен остров на около 5 km от брега. Първият остров заема приблизително 510 хектара. Проектът позволява денонощна работа и ограничава самолетния шум за гъсто населените градски райони. Chubu Centrair. Открито през 2005 г. · залив Исе. Летището обслужва района на Нагоя — важен индустриален център, свързан с автомобилостроенето и машиностроенето. То също е изградено върху насип в морето, близо до крайбрежието. Летище Кобе. Открито през 2006 г. · залив Осака. Още един пример за пренасяне на транспортна инфраструктура в морето, за да се използва ограничената крайбрежна земя за градско развитие. Това не са малки пилотни проекти. Япония има десетилетия опит в изграждането на летища върху насипи, морски диги и укрепени терени. Но има и важна инженерна цена. Летище Кансай постепенно потъва, защото огромното тегло на насипа уплътнява меките глинести пластове под него. Налагат се постоянни наблюдения и инженерни мерки за справяне с неравномерното слягане. Това е съществен урок: изкуствената земя не е безплатно разширение на територията. Тя изисква строителство, поддръжка, защита от наводнения и дългосрочно управление на геотехническите рискове. Токийският залив: градът постепенно навлиза в морето. Около Токио и другите големи японски градове има обширни терени, създадени чрез насипване на морски участъци. Те се използват за пристанища, промишлени зони, складове, транспортни връзки, летищна инфраструктура, жилищни и търговски комплекси. Известният район Одайба в Токио е част от тази история, макар че първоначалните му укрепления датират още от XIX век. Защо се прави това, след като Япония има достатъчно територия на картата? Защото географската площ не е същото като използваемата градска площ. Японският архипелаг е предимно планински. Населението, големите предприятия, пристанищата и транспортните възли са концентрирани в сравнително тесни крайбрежни равнини. Именно там земята е най-търсена и най-скъпа. В подобна ситуация изкуственото разширяване на пристанищната зона може да бъде икономически оправдано, дори когато изисква огромни инвестиции. Има и друга особеност: ако се изгради нова промишлена зона върху морски насип, могат да се организират товарните потоци, тежкотоварният транспорт и складовете по-далеч от жилищните квартали. Следователно Япония използва морето не само за транспорт, а и като инструмент за пространствено планиране на икономиката. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.