Старото и новото

От предишната страница. А военни бази върху изкуствени острови? Япония също разширява терени за отбранителни цели. Япония не е чужда на изграждането на военна инфраструктура върху насипи. Най-показателният съвременен пример е проектът за преместване на американската военновъздушна база Futenma в района на Henoko, Окинава. Проектът включва насипване на морски участъци и изграждане на нова летищна инфраструктура. Той е част от реорганизацията на американското военно присъствие в Япония и е свързан с продължителни политически, екологични и правни спорове. Японското Министерство на отбраната съобщава, че към март 2025 г. насипването в участъка от страната на Henoko е било изпълнено приблизително на 99,5%, докато работите в залива Oura включват допълнителни сложни дейности по подобряване на терена. Това е военен проект, но не е пряк аналог на китайските бази върху рифове в Южнокитайско море. Китайското строителство в Южнокитайско море, е различно по мащаб и по стратегически контекст. Според анализа на Asia Maritime Transparency Initiative, китайските насипи през 2013–2015 г. създават около 3200 акра нова суша в архипелага Спратли, което представлява приблизително 95% от изкуствената суша, създадена там от претендиращите държави за разглеждания период. Така че разликата не е, че Япония не използва морето за военни цели. Разликата е в мащаба, географията и функцията на конкретните проекти. Защо морето край Япония е по-трудно за подобно строителство? Причината не е, че морето около Япония е навсякъде по-бурно или по-дълбоко. Трябва да разграничим различните морски райони. Южнокитайско море: в района на Спратли има множество рифове, плитчини и коралови образувания. На подходящи места драгирането позволява да се натрупа пясък и седимент върху рифа, след което да се изградят защитни съоръжения, писти и пристанища. Това не прави строителството лесно, но създава определени географски възможности. Тихоокеанското крайбрежие на Япония: на много места дълбочината нараства бързо след брега. Морското дъно е тектонически активно, а тайфуните и силното вълнение увеличават натоварването върху конструкции, които се намират в открито море. Изграждането на нова суша далеч от брега може да изисква много повече материал и инженерна защита. Вътрешното Японско море — Сето. Това е различна среда: множество острови, сравнително защитени води и важни индустриални пристанища. Подобни заливи и крайбрежни зони са по-подходящи за насипи, пристанищни разширения и някои плаващи енергийни системи. Към тези фактори трябва да добавим и земетресенията. Конструкция върху насип в Япония трябва да бъде проектирана за сеизмични натоварвания, а при определени почви има и риск от втечняване. Ако се намира в крайбрежна зона, може да се наложи защита от цунами и екстремни морски нива. Следователно Япония не избягва морското строителство. Тя просто трябва внимателно да избира местата, на които то е икономически и технически оправдано. Защо Япония не строи свои „изкуствени архипелази“ в Тихия океан? Това е може би най-същественият въпрос. Първо, Япония вече притежава обширна изключителна икономическа зона благодарение на естествените си острови. Тя не е принудена да създава нови острови, за да получи автоматично допълнителни морски права — подобно строителство по принцип не поражда такива права. Второ, отдалечената военна база е скъпа за поддържане. Тя се нуждае от гориво, вода, храна, резервни части, персонал, защита и транспорт. В мирно време разходите могат да бъдат високи, а при конфликт отдалечените обекти могат да се превърнат в уязвими цели. Трето, Япония има различна геостратегическа позиция. Тя разполага с естествени острови по протежение на западната част на Тихия океан и със съществуваща мрежа от пристанища и летища. За нейната отбрана често е по-практично да укрепва тези обекти, вместо да създава нови изкуствени острови на стотици километри от тях. Четвърто, Китай използва строителството в Южнокитайско море и за подкрепа на териториални претенции, които се оспорват от други държави. Това е специфичен геополитически контекст, който не може да се обясни само с недостига на земя. Япония има богат опит в усвояването на морското пространство: изкуствени острови за летища, пристанищни насипи, градски терени, защита на отдалечени островни образувания и нови технологии за плаваща слънчева енергия. Но нейната стратегия е по-селективна. Тя обикновено превръща морето в продължение на съществуващата икономическа и транспортна инфраструктура, вместо да изгражда огромни нови бази върху отдалечени рифове. Ако трябва да сведем сравнението до една мисъл: Китай използва изкуствената суша и като средство за проектиране на военна мощ в спорни морски пространства; Япония използва морското строителство предимно за инфраструктура, икономическа ефективност и укрепване на съществуващото си присъствие. Това не означава, че японските проекти са непременно по-евтини или по-безопасни. Кансай е достатъчно показателен пример колко скъпо може да бъде да се създаде нова земя там, където природата не я е предвидила.