Желязна статуя

От предишната страница. Благодаря ти, мило китайче. Не те зная колко годишно си било и къде си било по време на културната революция, не зная какво е твоето отношение към тигрите, особено към книжните, нито към експанзионистите от САЩ, не зная какво пише в досието ти, верни ли са били родителите ти на великите идеи на Мао или не. Аз моето си досие не зная, не зная и аз, като тебе, какво пише за прабаба ми и прадядо ми, та твоето ли? Ама с това, дето така мило ми се усмихна и ме остави да позяпам още през прозореца и да видя, каквото имаше за виждане — то не се забравя. Защото тъкмо ти се отдалечи и се скри зад пердето на вашата голяма и вечно затворена кабинка, току под крилото на самолета се появи връх на планина. Появи се доста внезапно. Както си беше отдолу синьо и жълто, както водата и земята — равни и снишени, се галеха и кикотеха, така внезапно, точно под прозорчето, до което бях седнал, изпънал се да стигне досами крилото, на пръсти сякаш стъпил, нагоре напираше връх. Странен връх. Като изкуствен ми се видя — японска изработка, толкова еднакво и равномерно се спускаше надолу към земята. Синята му скала изглеждаше като пясъчна могила, само че набраздена и бръчките и11 бяха дълбоки и застинали, след като пясъкът е бил изсипан. И поради това стъклени и студени… Самолетът се усука около този висок и малко надменен японски глезльо, сякаш нарочно — добре да го разгледаме. Отвсякъде беше същото. Синя и студена непристъпност, дълбоки бръчки, като да беше много страдал този връх, много живял и много патил. Да си призная, за географията на Япония не бях чел май нищичко от последния си изпит преди 25 години в качеството си на първокурсник в Свищовския икономически институт — при онзи професор по география, който ни беше наплашил и превърнал в истински зайци. Преди тръгването за Япония пък съвсем не ми беше останало време справочник да разтворя, енциклопедия да прелистя, пътепис да прочета. Поради това сега се цъклех пред своето невежество и тук, на японска земя. Не ми е за първи път. Къде ли не ме е излагало, та тука ще ми прости, но както късметът, тъй и невежеството — те си вървят с човека и, каквото и да правиш, без тях, както без паспорта си, не можеш да мръднеш… Може да съм невежа, ама не чак толкова, колкото може би ме възприе онова китайче. Гледам тая синя скала, сурнала се под окото ми, ала българското око знае да гледа едновременно и зад гърба си. Това от турско време, че и отподир е останало като една най-силна черта на българското зрение. Никой се не пошавва от мястото си, никой се не струпва да гледа тая внезапна планина. Самолетът, като всеки самолет малко преди кацането си, е всякакъв — един се опитва да си доспи, друг грижливо оглежда колана, трети се е хванал за дръжките и е втренчил напред очи. Към синята пасъчна планина интерес — нулев. Значи толкова си заслужава интереса, казвам, кой знае каква проста камениста купчина е тая, сигурно такива ги има из тази велика Япония с хиляди, а аз съм вторачил око и не го отлепвам. Малко подкиселен от това свое заключение, даже малко попрезрял се, че съм се самопрекарал, вече се смея на себе си и на ганьовското си любопитство, ала намирам сили да кажа: абе, майната ви пък, какво като на вас не ви е интересно. Мене тая планина си ми хареса и ще си я гледам, вие си дремете, връзвайте се с коланите, каквото си щете12 правете, разните му там скапани американци, тайландци и не знам какви си още… И дори съм готов цял пасаж от ненаписана уводна статия да произнеса за своето ново социалистическо самочувствие, ала виждам как оня пясъчен и наперен камък вече изостава назад, замъглява се. Уж ми се иска да му тегля една, дето ме е подиграл чак дотолкова, но тегля една на себе си, че не съм погледнал, откъде лети самолетът, откъде минава и усещам как окото ми се извива, да има как да изкривя с поглед ламарината на крилото, да го отместя, та още малко да погледам. Хвана ме този връх, привлече ме и, докато се не изгуби и последната част на дебелия му дънер, не изместих поглед. Гледах назад, макар че вече нищо нямаше за гледане, освен изпотеното крило на самолета, който взе да прави плавни накланяния ту насам, ту нататък, докато се нагласи в нужната за кацане посока. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.