Тротоар в Токио

От предишната страница. Стюардесите са китайски момичета. Хубави били наистина тия китайки — с бели, подравнени, цъфнали като пуканките на ситна нашенска царевица зъби, с очи бистри и свенливи, а за усмивката и приветливостта, за тях да не говорим. Самолетът посъска, посъска и отцепи нагоре. Седи сега и гледай. Какво да гледаш в такава една конгресна зала — отпред народ, встрани народ, отзад народ, само дето портрети, лозунги и делови президиум няма, ала има пък, както казах, хубави стюардеси. Като се наседях на една седалка, станах и се преместих на друга. По едно време отдолу под нас се появи вода. Полетим малко над вода — дойде суша. Тъй близо четири часа я карахме — ту вода, ту суша,9 до Токио оставаше още един час. От време на време гледката биваше колкото красива, толкова и страшна. Красива, защото отдолу се виждаше синя вода, назъбена тук-таме от островите, над които прелитахме. Дългото, огромно крило на самолета взе по-често да настръхва и като се вдигнеше, струва ти се, че отърване вече няма. Ала крилото полека-лека се спускаше накъм водата, самолетът се изравняваше и машината пак засъскваше успокоена… Това назъбеното отдолу беше Япония — десетки острови, пръснати из Тихия океан, събрали много народ — кротък и ситен, на малко свидлива земя. И оттук сякаш виждаш неговото мравешко щъкане, когато събира сламка по сламка своята зимнина. Не, за такова сравнение е още рано. То ще си дойде на мястото, но много по-късно. Сега сме, както пишат вестниците, в едно трепетно, раздрусано очакване — предстои ни среща с прочутата Япония, с тази велика техническа сила, която не слиза от устата на света, от приказките за самураите, за камикадзето. Думи далечни, непонятни и модерни, които те стъписват още оттук — в небето, а какво ли ще стане, когато отидеш долу, при тях — при самите внуци и правнуци на самураите, когато видиш синовете на камикадзе? Въпроси, от които няма как наистина да не настръхнеш… Явно ще кацаме — китайското момиче за кой ли пореден път показва своята великолепна бяла огърлица през цепките на малките си устни, пуканките вътре ще се пръснат и ще се посипят отпреде ми и аз ще хукна да ги събирам под седалките. Друго момиче, с малко, кокетно кръстче, ми показва моето място. Точно него, не някое друго. А самолетът е пълен, само че и той, както цялата ни земя, е парцелиран. На осем парцела колкото са стюардесите в него. Всяка си има свой парцел и знае всичко каквото трябва за хората, настанени в него. Малкото китайче ме е запомнило и ми показва точно моя стол, на който трябва да се върна. Китайчето говори на английски, ала и той е един английски! Гледам го това момиче, слушам звуците, които излизат през пуканките, и си мисля, че английският език не е създаден за такава здрави, естествени зъби. Звуците, които чувам, са малко кресливи, остри, какъвто е остър резецът на здравия, естествен зъб. Виж, американец да ти говори на английски, с протезата си, с позлатени коронки, с пластмасови изобретения, набутани в устата му — като песен не, ами като химн звучи английският. Към този почти10 непонятен за мене език се добавят и моите скромни познания, добити преди години, за няколко седмици от една търпелива млада учителка в заседателната зала на редакцията. Тъй че, ако човек чуе какво ми говори китайката и какво й отговарям аз — и господ да е, доста трудно ще разбере какво искаме да си кажем. С известната в такива случаи помощ на ръцете, придружена с напъни да произнесем английска дума, се получи нещо като обяснение, което означаваше от моя страна, че ще погледам още малко островите оттук и после ще си ида — да се вържа на отреденото ми в парцела място. Китайката се съгласи и се усмихна. Колкото и да не ни е в националния нрав, усмихвам се и аз. И разбирам, че китайците, дето са китайци, и те могат да отстъпят пред странната недисциплинираност на европееца. Моята настоятелност да стоя на друго място, за което нямам билет, очевидно бе доста непонятна за това момиче, ала, мисля си, едва ли му е за първи път да си блъска главата и лошия английски с такива като мене, защото усмивката е пак налице и аз разбирам, че мога да остана. Ние, българите, много обичаме да казваме в такива случаи голяма работа, че съм щял да поседя на друг, празен стол. Нали не седя на два стола? Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.

Отношенията между България и Япония по времето на Тодор Живков са интересен пример за противоречието в българската външна политика през социалистическия период: стремежът към икономическа модернизация чрез западни технологии и капитали, без да се поставя под въпрос политическата зависимост от Съветския съюз. Има две различни тенденции: опит за икономическо отваряне към Япония и евентуален опит за политическо освобождаване от съветската опека. Първото действително се наблюдава. За второто няма достатъчно основания да се говори като за целенасочена държавна стратегия. Нещо повече, България на Живков, има особен статут в съветския блок. Тя е сред най-лоялните съюзници на Москва, но същевременно се опитва да използва икономическите отношения със западни държави, за да компенсира технологичното си изоставане. Защо именно Япония? През 60-те и 70-те години, Япония е един от най-ярките примери за икономическо развитие в света. За България тя представлява нещо особено привлекателно: високотехнологична индустриална държава, която не е част от западноевропейския общ пазар, но е тясно свързана със САЩ и западната икономическа система. След възстановяването на дипломатическите отношения през 1959 г., двете държави постепенно изграждат икономически и научно-технически връзки. Интересите им се допълват: България търси модерни технологии, електроника, автоматизация, производствено оборудване, лицензи и достъп до японския опит. Япония търси нови пазари за своите компании, възможности за износ на технологии и достъп до български суровини и селскостопанска продукция. През 1960-те години България сключва договор с японската компания Fujitsu за лицензирано производство на електронни устройства, включително обучение на български инженери в Япония. През 1970 г. е подписано и споразумение за търговия и корабоплаване, което осигурява режим на най-облагодетелствана нация в търговията между двете държави. Това вече е съществено икономическо отваряне към държава извън съветския блок. Посещението на Живков през 1970 г. и японският модел. Посещението на Живков в Япония през 1970 г., свързано със световното изложение Expo '70 в Осака, има особено значение. Българското ръководство се запознава с индустриалната организация, технологичния напредък и управленските практики на японската икономика. Живков проявява интерес не само към японските машини, но и към начина, по който Япония успява да превърне технологичния трансфер, научните изследвания и производителността в двигатели на икономическия растеж. Японският модел оказва влияние върху българските идеи за икономическа реорганизация и технологична модернизация. Тук обаче има важно противоречие. Японският модел се основава на конкурентни предприятия, пазарни сигнали, износ и частна инициатива, докато българската икономика остава централизирано планирана и подчинена на политическото ръководство на комунистическата партия. Следователно, Живков се стреми да заимства технологичните и организационните предимства на Япония, без да възприема политическите и институционалните условия, които са подпомогнали японското развитие. 1978 г. е кулминацията на отношенията. През март 1978 г. Живков, осъществява официално посещение в Япония и се среща с министър-председателя Такео Фукуда. Това е първото официално посещение на български държавен ръководител в Япония на такова равнище. По време на визитата е договорено създаването на Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. България изготвя и дългосрочна програма за развитие на отношенията с Япония до 1990 г., със специален акцент върху електрониката, микроелектрониката, роботиката, автоматизацията, химическата промишленост и машиностроенето. През 1979 г., престолонаследникът Акихито и принцеса Мичико посещават България. Това е символ на високото дипломатическо равнище, достигнато в двустранните отношения. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.