Пречупени кръстове

От предишната страница. „Бодра смяна“: спонтанен талант, педагогическа воля и държавна подкрепа. При „Бодра смяна“ картината е различна, защото тук имаме организирана педагогическа дейност, а не масов пазарен продукт. Хорът е създаден от Бончо Бочев през 1946 г. като продължение на по-ранната му работа с детски хорове. Първият му концерт е на 1 януари 1947 г. пред тогавашния министър-председател Георги Димитров. От 1947 г. съставът функционира като държавна детска музикална школа. Тези факти показват едновременно две неща. От една страна, „Бодра смяна“ не възниква от нищото по заповед на политическото ръководство. Бончо Бочев работи с деца още през 30-те години, преди комунистическата власт да установи своята система за културно управление. Следователно педагогическата идея и личната отдаденост на диригента предхождат следвоенната държавна институционализация. От друга страна, държавната подкрепа дава на инициативата възможност за мащабиране. Професионални педагози, акомпанятори, учебни материали, концертна дейност, турнета и достъп до значими културни институции трудно биха се организирали в същия мащаб само чрез случайни лични инициативи. Това е пример за сътрудничество между индивидуален талант и институционален ресурс. Бончо Бочев не е просто администратор, който изпълнява спусната отгоре задача. Той е педагог със собствена концепция. Девизът му „Децата могат всичко“ изразява убеждението, че децата могат да постигат високо художествено равнище, когато получат подходящо обучение. Хорът работи не само върху песните, но и върху солфежа, историята на изкуството, музикалната теория и други области на културата. Тук трябва да направим важно разграничение: Държавата може да създаде условия за културно постижение, без да е създала самия талант или художествената идея. И обратното — наличието на талантлив педагог не гарантира, че неговата работа ще се превърне в институция с десетилетия живот и международно признание. За това са нужни ресурси, организация и приемственост. А къде е политическата цел? В социалистическа България културата има и възпитателна, и представителна функция. Държавата подкрепя художествени състави, организира фестивали и изпраща изпълнители в чужбина. Международните награди и турнета могат да бъдат представяни като доказателство за културните постижения на страната. Това е особено характерно за периода на Студената война, когато културната дипломация има значение и за двата политически блока. „Бодра смяна“ печели международно признание и изпълнява произведения както на български, така и на чуждестранни композитори. В репертоара присъстват автори като Бах, Монтеверди, Бритън, Кодай и Шостакович, наред с българските композитори. Този репертоар е важен, защото не се вписва лесно в представата за изкуство, сведено единствено до политическа пропаганда. Разбира се, самият факт, че се изпълнява класическа музика, не доказва пълна независимост от идеологията. Но показва, че художествената амбиция може да надхвърля политическата функция на институцията. Възможно е един и същ концерт да има няколко значения: за детето — радост и обучение; за диригента — художествено постижение; за публиката — естетическо преживяване; за държавата — престиж и културна дипломация. Тези значения не се изключват взаимно. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.