Аниме и Хор "Бодра смяна". Или масовото изучаване на класическа музика и свирене на цигулка и пиано. Доколко това са естествени стремежи и доколко - политически насоки? Въпросът е интересен, защото поставя едно до друго две привидно несравними явления: японското аниме и българския детски хор „Бодра смяна“. Едното е продукт на масовата култура, другото — на сериозно музикално образование. Едното се разпространява чрез телевизията, комиксите и днес интернет, другото — чрез репетиции, концерти и педагогическа работа. Но зад двете може да стои общ въпрос: кога обществото оставя децата и творците да развиват естествените си интереси и кога се опитва съзнателно да ги насочва към определен културен идеал? Краткият отговор е: и в двата случая има спонтанни човешки интереси, но има и организирана среда, която ги превръща в масово явление. Политиката може да подкрепя, използва или насочва културата, без непременно да е създала първоначалния интерес. Ако приемем, че всяко масово културно явление е резултат от държавна политика, ще пропуснем ролята на семейството, пазара, таланта, личния избор и технологиите. Ако пък приемем, че културата се развива напълно независимо от политическата власт, ще пропуснем значението на училището, държавното финансиране, медиите и институциите. Нека разгледаме двата случая поотделно. Анимето: държавен проект или продукт на естественото търсене? Историята на японското аниме, е особено показателна, защото неговото развитие до голяма степен не следва модела на държавно планирано културно производство. Япония има анимационни произведения още преди Втората световна война. През войната властите използват анимацията и като средство за пропаганда. Но съвременното аниме, което завладява телевизионните екрани и впоследствие международната публика, се оформя предимно в следвоенната пазарна икономика. Преломна е 1963 г., когато започва телевизионният сериал Tetsuwan Atom, познат на международната публика като Astro Boy. Той показва, че може да се произвежда сериализирана анимация за телевизията и че тя може да създава устойчива публика. Производственият модел се приспособява към ограничения бюджет и кратките срокове, а приходите от лицензирането на герои и продажбата на свързани продукти стават важна част от бизнеса. Това е съществено. Анимето не се развива само защото японците имат особен национален вкус. То се развива, защото се срещат няколко условия: голяма и грамотна публика; разпространена телевизия; издателства за комикси и списания; автори и художници с индивидуален почерк; продуценти, готови да поемат риск; бизнес модел, при който един успешен герой може да носи приходи от множество продукти. Възниква и обратна връзка: пазарът финансира нови произведения, новите произведения създават нови вкусове, а публиката започва да очаква все по-разнообразни жанрове. Така анимето постепенно престава да бъде само детско развлечение. През 70-те години се разширява аудиторията сред учениците в по-горните класове, а по-късно произведенията започват да привличат възрастни зрители и международни фенове. Къде се намесва политиката? Тя присъства, но не е единствената причина за успеха. Властта може да регулира медийната среда, да подкрепя културния износ, да финансира фестивали, да насърчава образованието и да представя анимето като част от националната култура. Япония действително развива политики за международното популяризиране на своята популярна култура. Но има голяма разлика между две твърдения: Държавата насърчава международното разпространение на японската култура. Държавата е създала анимето, за да възпитава японците в предварително зададена идеология. Първото е обосновано. Второто би било прекалено опростено. Показателно е, че анимето се развива в множество направления, включително такива, които не могат да бъдат сведени до един национален възпитателен замисъл. Някои произведения прославят технологиите и колективния героизъм; други критикуват обществото, показват отчуждение, насилие, безсмислието на войната или слабостите на властта. Държавата може да се опита да използва културен продукт, след като той вече е станал успешен. Но авторите и публиката запазват способността да му придават собствени значения. При анимето политиката е по-скоро фактор в средата, а не единствен автор на явлението. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.