Будистки храм

От предишната страница. Защо Япония не си възвърне лидерството по-рано? Тук се съчетават няколко фактора. Първо, демографските промени. Застаряването и намаляващото население усложняват осигуряването на работна сила и поддържането на вътрешния пазар. Това не обяснява само по себе си технологичния спад, защото производителността и имиграцията също имат значение. Второ, продължителната икономическа стагнация. След спукването на финансовия балон в началото на 90-те години японските компании станаха по-предпазливи. Това е проблем в индустрии, в които трябва да се влагат огромни средства, преди да е ясно дали дадена технология ще спечели пазара. Трето, корпоративната култура. Дългосрочната заетост, консенсусното управление и вниманието към риска, имат предимства за качеството и устойчивостта. Но при бързи технологични промени могат да затруднят закриването на губещи дейности, пренасочването на капитал и предприемането на радикални експерименти. Това е тенденция, а не универсална характеристика на всички японски компании. Четвърто, пропуснатите стандарти и платформи. В дигиталната икономика понякога печели не компанията с най-доброто устройство, а тази, която създава стандарт, операционна система или платформа, използвана от милиони други фирми. Пето, конкуренцията от Азия. Южна Корея, Тайван и Китай не просто предлагат по-евтини стоки. Те развиха собствени технологични компетенции и в определени области започнаха да изпреварват японските производители. Това обяснение е по-пълно от тезата, че Япония просто е загубила предприемаческия си дух. Страната продължава да инвестира в изследвания, промишленост и технологично обновяване, но трябва да преодолее натрупани структурни слабости. Има ли шанс за японско завръщане? Да, но не е задължително то да изглежда като възраждане на Sony от 1985 г. Япония вече предприема мерки за възстановяване на полупроводниковото си производство. Два важни проекта са: TSMC Kumamoto — фабрики на TSMC в Япония, насочени към производство на чипове за автомобилната, индустриалната и други отрасли. Rapidus — японски проект за разработване на модерно производство на логически чипове, с амбиция за технологичен процес от 2 nm. Тези инициативи са свързани с икономическата сигурност и желанието на Япония да намали уязвимостта си от прекъсвания на международните доставки. Но целите не бива да се бъркат с вече постигнат успех. Изграждането на фабрика е само началото; необходимо е да се постигнат конкурентоспособен производствен добив, клиенти, достатъчен обем и икономическа устойчивост. В областта на изкуствения интелект, Япония също може да използва силните си страни в роботиката, индустриалната автоматизация, сензорите, материалознанието и производството. Тя не е длъжна да копира американския модел на универсален чатбот, за да създаде ценни технологии. Например системи с ИИ за промишлени роботи, автономни производствени линии, медицинска апаратура или управление на сложни машини могат да имат значителна икономическа стойност, дори ако не са масови потребителски услуги. Но за да се превърнат тези предимства в ново лидерство, японските компании ще трябва да съчетаят инженерния си опит със силен софтуер, достъп до изчислителни ресурси, привличане на таланти и по-гъвкави бизнес модели. Какво всъщност загуби Япония? През 80-те години японската компания можеше да създаде великолепен усилвател, защото разполагаше с инженери, добри транзистори, прецизни производствени линии и контрол върху качеството. Това бяха критичните ресурси за победа на пазара. Днес една компания може да създаде великолепен хардуер и пак да загуби, ако друга контролира операционната система, облачната инфраструктура, приложенията, процесорната архитектура или глобалния канал за разпространение. Япония не загуби инженерната си култура. Загуби част от контрола върху най-печелившите и стратегически важни звена на новата технологична икономика. Тук има и един урок, който надхвърля Япония. Технологичното лидерство не е постоянно национално качество. То е позиция в конкретна индустриална структура. Когато структурата се промени, предишните предимства могат да се превърнат в недостатъци, ако фирмите не променят начина, по който проектират, произвеждат и продават. Япония беше изключително успешна в епохата, когато светът купуваше все по-добри физически устройства. Сега трябва да намери мястото си в епоха, в която най-голямата стойност често се създава от взаимодействието между чипове, софтуер, данни, услуги и производствени системи. И най-интересният въпрос вероятно е следният: дали Япония ще успее да използва своето материално и инженерно превъзходство като основа за ново лидерство в роботиката и индустриалния изкуствен интелект, или ще остане предимно незаменим доставчик на компоненти за технологични продукти, чиито стандарти и най-големи печалби се определят другаде? Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.