Храм в Токио

От предишната страница. Япония не загуби способността да произвежда качествена електроника. Тя загуби част от способността си да определя глобалните стандарти и платформите, около които се организира пазарът. Защо САЩ са толкова силни в изкуствения интелект? Тук има една важна разлика спрямо историята на аудиотехниката. Изкуственият интелект не е просто следващото поколение електронен уред. Той е резултат от съчетанието на няколко индустрии. Изчислителни ускорители. Компании като NVIDIA, проектират чипове и софтуерна среда за обучение и използване на големи модели. Облачна инфраструктура. Microsoft, Amazon и Google разполагат с центрове за данни, мрежи, капитал и канали за разпространение на услугите. Изследвания и модели. Организации като OpenAI и Google DeepMind разработват модели, които могат да бъдат предоставяни на милиони потребители и на други компании чрез приложения и програмни интерфейси. Софтуерна екосистема и капитал. Университети, технологични компании, рискови инвеститори и предприемачи образуват среда, в която нови идеи могат да се превръщат в глобални продукти с много голям мащаб. Япония има силни университети, инженери и технологични компании. Но исторически не изгради еквивалентна концентрация на глобални потребителски софтуерни платформи, облачни доставчици и компании за генеративен ИИ. Американското предимство не е само в научните изследвания. То е в способността да се съберат в една икономическа система чиповете, облакът, софтуерът, финансирането и световният пазар. При изкуствения интелект това е особено важно, защото разработването на големи модели изисква постоянни инвестиции, скъпа изчислителна инфраструктура и бързо разпространение на новите услуги. А Китай? Китай разви различна комбинация от предимства: огромен вътрешен пазар, големи технологични компании, мащабно инженерно производство, държавна подкрепа и силна конкуренция между местни разработчици. Китайските компании работят при ограничения върху достъпа до някои от най-модерните американски чипове, но продължават да разработват собствени модели, ускорители и инфраструктура. Следователно не става дума за една държава, която просто е „по-умна“ от друга. Става дума за различни технологични екосистеми, които имат различни силни страни и ограничения. Япония притежава много от необходимите отделни способности, но не успя да ги съчетае в глобална екосистема за генеративен ИИ със същия мащаб като американската. Остарял ли е японският инженеринг? Категорично не. Тук е необходимо да коригираме впечатлението, че Япония е изпаднала от голямата технологична игра. Тя все още има значими позиции в няколко критични сегмента. Производствено оборудване. Tokyo Electron доставя оборудване за важни етапи от производството на чипове. Това е различен бизнес от самото проектиране на процесори, но е част от технологичната основа на цялата индустрия. Материали за полупроводници. Японски компании като Shin-Etsu Chemical са важни доставчици на силициеви пластини и други специализирани материали. В подобни ниши качеството, чистотата и постоянството са решаващи. Сензори и оптика. Sony Semiconductor Solutions е важен участник в пазара на CMOS сензори за изображения. Това е област, в която японските инженерни компетенции в оптиката и производството продължават да имат висока стойност. Музикална електроника и професионална техника. Yamaha, Roland, Sony и други японски марки продължават да работят в различни сегменти на аудиооборудването, музикалните инструменти и професионалните технологии. Пазарът се промени, но японската специализация не е изчезнала. Според анализ на японския институт RIETI, Япония запазва приблизително половината от световния пазар в определени категории полупроводникови материали и около една трета в оборудването за производство на чипове — ориентировъчни оценки, които зависят от конкретния сегмент и методиката. Това е много показателно. Япония може да не е производителят на най-мощния процесор за изкуствен интелект, но японски материали и машини могат да участват в производството на самия процесор. С други думи, страната не е непременно там, където е най-видимият краен продукт. Тя често е по-назад във веригата, където се създава част от неговата технологична стойност. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.