От предишната страница. При съвременните протекционистични войни, големите играчи се стремят да бъдат независими от други за редкоземни елементи, технологии, пазарни монополи. Но не всяка страна може да бъде самодостатъчна за всичко. Но и не с всяка страна може да се кооперираш, поради идеологически, геополитически и други причини. Япония изгради впечатляваща икономика, без да има суровинна база. Да поразсъждаваме, повече като екипен или като самостоятелен играч има шанс в днешната обстановка? Япония изглежда има по-голям шанс като самостоятелен стратегически играч в рамките на мрежа от съюзници и партньори, отколкото като държава, която се опитва да произвежда всичко сама. Това на пръв поглед звучи като компромис, но всъщност е най-важното разграничение в съвременната икономическа политика: самостоятелност при вземането на решения не означава самодостатъчност във всичко. Една държава може да внася почти цялата си енергия и значителна част от суровините си, но въпреки това да има голяма стратегическа свобода, ако контролира технологии, които други държави не могат лесно да заменят. Обратно, държава с огромни природни богатства може да бъде зависима от чужди машини, технологии, финансиране и пазари. Япония е особено показателен случай, защото десетилетия наред доказва именно това. А днешната й политика вече изрично се стреми да съчетава собствените технологични способности с диверсифицирани международни вериги за доставки. Трите възможни стратегии: самодостатъчност, зависимост или взаимозависимост. В днешния свят, държавите имат три основни стратегии. В действителност те ги смесват, но разграничението помага да разберем избора на Япония. Модел А: самодостатъчност. Държавата се стреми да добива суровини, произвежда машини, създава технологии и задоволява вътрешния си пазар със собствени ресурси. Предимство: контрол върху критични дейности. Недостатък: огромни разходи, дублиране на мощности и риск от технологична изолация. Модел Б: зависимост от външни доставчици. Държавата купува необходимото на международния пазар и се специализира в най-изгодните за нея дейности. Предимство: по-ниски разходи и достъп до специализация. Недостатък: прекъсване на доставките или политически натиск могат да блокират цял отрасъл. Модел В: стратегическа взаимозависимост. Държавата запазва ключови технологии и способности, но работи с партньори, които осигуряват суровини, пазари, капитал или допълващи се технологии. Предимство: специализация плюс устойчивост. Недостатък: изисква надеждни партньори, взаимни инвестиции и резервни варианти. Третият модел е най-подходящ за Япония. Той обаче работи само ако взаимозависимостта е действително взаимна, а не прикрито подчинение на един-единствен доставчик. Как Япония превръща липсата на суровини в предимство? Япония е класически пример за страна, която изгражда богатството си не чрез износ на природни ресурси, а чрез преработка, инженерство и износ на продукция с висока добавена стойност. Тя внася енергия и значителни количества минерални суровини, но създава машини, автомобили, електронни компоненти, производствено оборудване и специализирани материали, които продава по целия свят. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.