Фенери със заклинания

От предишната страница. Не бива да пропускаме международния контекст. През 80-те години, японските полупроводници представляваха сериозна конкуренция за американските производители. САЩ обвиняваха Япония в нелоялни търговски практики и в недостатъчен достъп на чуждестранни доставчици до японския пазар. През 1986 г. двете държави сключиха споразумение за полупроводниците. То включваше мерки срещу дъмпинга и ангажименти за достъпа на чуждестранни производители до японския пазар. През 1987 г. САЩ наложиха и 100% мита върху определени японски електронни изделия с памети. Тези действия оказаха влияние върху японската индустрия, но би било исторически неточно да обясним целия упадък единствено с американски натиск. Имаше и други процеси: Южнокорейските конкуренти инвестираха мащабно в памети. Тайван разви специализираната договорна производствена индустрия. Компютрите и процесорите започнаха да изискват различни продуктови и инвестиционни стратегии от тези на традиционната потребителска електроника. След спукването на японския финансов и имотен балон в началото на 90-те години, икономическата стагнация направи продължителните и рискови инвестиции по-трудни. Следователно американската политика е част от обяснението, но не и достатъчно обяснение сама по себе си. Японските компании трябваше да реагират и на промяна в самата структура на технологичната индустрия. Пропуснатият преход: от електронния уред към цифровата платформа. Като че ли тук се намира най-дълбоката причина за промяната. Да сравним два продукта. Sony Walkman — логиката на старата епоха. Стойността е в механиката, електрониката, качеството на звука, миниатюризацията, батерията и удобството. Производителят контролира почти всичко, което определя потребителското изживяване. Устройството има ясни физически характеристики, които могат да се измерят и сравнят. Съвременният смартфон — логиката на новата епоха. Стойността е разпределена между процесора, операционната система, приложенията, облачните услуги, музикалните платформи, мрежите и екосистемата от разработчици. Дори отличният хардуер може да бъде търговски неуспешен, ако софтуерът и услугите не са конкурентоспособни. Това е фундаментална промяна. Преди една японска компания можеше да спечели глобалния пазар с по-добър магнетофон. Днес тя трябва да се конкурира не само с друг производител на устройства, а и с цяла система от софтуер, услуги и партньори. Показателният случай със смартфоните. Япония имаше ранни мобилни интернет услуги, напреднали телефони и силни производители. Но това не й гарантира успех на глобалния пазар на смартфони. Apple изгради съчетание от хардуер, операционна система, магазин за приложения, услуги и контрол върху потребителското изживяване. Google създаде Android — платформа, използвана от множество производители. Японските компании не успяха да превърнат предимствата си в хардуера в еквивалентна глобална софтуерна екосистема. Част от тях останаха насочени към собствения си пазар, където местните оператори и потребителски навици имаха голямо значение. Тук се прояви един парадокс: японските телефони можеха да бъдат технически напреднали, но функции, които са отлични в рамките на една национална система, не са непременно основа за световен стандарт. Подобна история се наблюдава при телевизорите. Плоският екран, цифровата обработка и високото качество на картината не са достатъчни, когато производството на панелите се превръща в мащабен, ценово конкурентен бизнес, а софтуерът и стрийминг платформите започват да определят част от стойността на продукта. Корейските компании като Samsung и LG, а по-късно и китайски производители, се оказаха силни в различни части от тази нова индустрия. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.