Японски хартиен фенер

От предишната страница. През 80-те години японските производители на полупроводници бяха сред световните лидери. Около 1988 г. Япония достигна приблизително половината от световния пазар на полупроводници по приходи според историческите оценки, цитирани от японския изследователски институт RIETI. Особено силни бяха в паметите DRAM. Тук започва същинската история на упадъка. Японският модел: всичко под един покрив. Големите японски корпорации обикновено се стремят да контролират значителна част от производствената верига. Една компания може да разработва чипове, да произвежда компоненти, да сглобява крайния продукт и да го продава под собствена марка. Този модел има сериозни предимства. Инженерите могат да работят непосредствено с производителите на компоненти. Качеството се контролира по цялата верига. Печалбата от телевизори или видеомагнетофони може да финансира изследванията на следващото поколение полупроводници. Но моделът има и недостатък: компанията трябва да инвестира огромни средства в много различни дейности, дори когато някои от тях вече не са конкурентоспособни. Американците промениха правилата. В САЩ постепенно се разви различен модел на разделение на труда: Fabless компании — проектират чипове, без непременно да притежават собствени фабрики. Foundry компании — произвеждат чипове по проект на други фирми. Специализирани компании за проектиране на електронни системи и софтуер — предоставят инструменти, без които съвременните чипове не могат да бъдат разработвани. Това разделение позволи на всяка фирма да концентрира капитала и талантите си върху една дейност. Япония не беше неспособна да създава добри чипове. Тя се оказа недостатъчно гъвкава при прехода от модел, основан на интегриран производител, към модел, в който дизайнът и производството могат да бъдат разделени между различни специализирани компании. Изследванията на японския RIETI посочват именно структурната негъвкавост и прехода към модела fabless–foundry като основни фактори за загубата на позиции. Това е съществената разлика: американската компания можеше да стане световен лидер в проектирането на чипове, без да строи фабрика за милиарди долари. Японският производител по-често трябваше да мисли едновременно за чипа, фабриката и крайното изделие. Тайван не просто копира Япония — той зае различна позиция в индустрията. Въпросът за Тайван е ключов, но трябва да разграничим две неща: кой проектира най-мощните чипове и кой ги произвежда. Например, американска компания може да проектира процесор, а тайванска компания да го произведе. Това не означава, че Тайван е създал архитектурата на този процесор. Означава, че е изградил изключително сложна производствена система, способна да превърне проекта във физически продукт с много висока точност. Централната компания в тази система е TSMC. Нейният бизнес модел е различен от традиционния японски модел. TSMC се концентрира върху производството на чипове за външни клиенти, вместо да се конкурира с тях чрез собствени масови марки процесори. Това създава мощен механизъм за развитие: Американски и други компании разработват нови процесори. Много от тях възлагат производството на TSMC. TSMC получава поръчки от различни клиенти и може да разпределя огромните разходи за развойна дейност и производствени мощности върху голям обем продукция. Натрупаният опит, производственият добив и постоянните инвестиции увеличават конкурентоспособността й. Японските компании също имат специализация и международни клиенти, но страната не успя да изгради производител на най-модерни логически чипове със същото глобално положение като TSMC. Това не е въпрос само на заплати или евтина работна ръка. Производството на съвременни чипове изисква огромни инвестиции, прецизен контрол на замърсяванията, сложна литография, специални материали и натрупан практически опит. Веднъж установена, такава екосистема трудно се догонва. А какво се случи с японските производители? Някогашните японски лидери в паметите, отстъпиха позиции на южнокорейски компании като Samsung и SK hynix. При логическите чипове, САЩ запазиха силни позиции в проектирането, а Тайван се превърна в център на най-напредналото договорно производство. Така Япония загуби не просто няколко продукта. Тя загуби централна позиция в новата организация на световната електронна индустрия. Политиката на САЩ: удар по Япония, но не единствената причина. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.