От предишната страница. Японските управляващи имат основания да се тревожат от възможността религиозното влияние да подпомогне чужда политическа намеса. Това не означава, че всеки мисионер е бил агент на колониално завладяване или че японските страхове винаги са били основателни. Но религиозната мисия, търговията и имперската експанзия действително са били преплетени в ранномодерната европейска история. Японските власти се опасяват и от вътрешни последици: ако даймьо и техните поданици признават духовен авторитет извън установения политически ред, това може да подкопае лоялността към шогуна. Така възниква разграничение, което се повтаря и в по-късната японска история: Чуждата технология може да бъде приета, ако укрепва държавата. Чуждата търговия може да бъде допусната, ако носи ползи и е контролируема. Чуждата идеология или религия може да бъде забранена, ако властта я възприема като конкурентен център на лоялност. През 1597 г. при Хидейоши са екзекутирани 26 християни в Нагасаки. При Токугава преследванията се разширяват, а въстанието в Шимабара през 1637–1638 г., в което участват много християни, допълнително затвърждава подозрението на властите към тази религия. Християнските общности са подложени на принуда да се отрекат от вярата си, а много вярващи са убити. Някои продължават да практикуват тайно, предавайки религиозни традиции в семействата си. Така възниква феноменът на какуре киришитан — „скритите християни“. Това е важна корекция към представата за Япония като изначално толерантна култура. Тя е способна да приема чужди идеи, но когато управляващите решат, че дадено влияние застрашава държавния ред, могат да прибягнат до крайна репресия. „Затворената Япония“: затваряне на вратата, но не и на прозорците. През XVII век шогунатът Токугава въвежда система от ограничения, която в европейската историография често се нарича сакоку — „затворена страна“. Обикновено се разказва, че Япония се изолира от света за около два века. Това е вярно само отчасти. Страната действително ограничава силно европейското присъствие, забранява християнството и контролира пътуванията на японците в чужбина. Но не прекъсва всички външни контакти. Търговията с Китай и Корея продължава по контролирани канали. Нидерландците запазват ограничено търговско присъствие в Деджима, изкуствен остров в пристанището на Нагасаки. Япония продължава да получава стоки, знания и информация за външния свят. Това е изключително интересен модел. Япония ограничава свободното движение на хора и религиозното влияние, но запазва канали за достъп до полезни знания. Чрез нидерландците се развива т.нар. рангаку — „нидерландознание“, тоест изучаване на западни науки и технологии чрез нидерландски език и книги. Японски учени се запознават с европейската медицина, анатомията, географията, астрономията и техниката. Държава, която забранява християнската мисия, същевременно изучава западната медицина и научните постижения. За японските управляващи това не е противоречие. Те не се стремят да приемат цялостен европейски начин на живот, а да получат знания, които смятат за полезни. Япония се опитва да контролира не само какво влиза в страната, но и при какви условия чуждото може да влияе върху обществото. Този подход има цена. Ограничаването на контактите може да забави разпространението на знанията, да намали свободата на обмен и да създаде прекомерна увереност в собствената система. Но то не води до пълно технологично изоставане, защото външните канали остават отворени. През XIX век Япония разбира, че изолацията вече не е достатъчна. През 1853 г. американският комодор Матю Пери пристига с военни кораби и настоява Япония да отвори пристанищата си за американски кораби. През 1854 г. е подписан договорът от Канагава, който започва нов етап в отношенията със западните сили. Това не е доброволно отваряне при равнопоставени условия. Япония е изправена пред военна и технологична асиметрия, а примерите за западна колониална експанзия в Азия са достатъчно тревожни. Японският отговор е забележителен. Вместо да се опитва безкрайно да запази стария ред, страната преминава през радикална модернизация след Реставрацията Мейджи през 1868 г. Тя изгражда модерна армия и флот, реформира образованието, създава нова административна система, развива железниците, индустрията и съвременната финансова система. Японски делегации пътуват до Европа и САЩ, за да изучават институции, технологии и образователни модели. Но и тук Япония не избира един-единствен чужд образец. Тя изучава различни държави и възприема различни елементи от тях. Например германското влияние е силно в развитието на армията и по-късно на правната система, докато британският модел оказва значително влияние върху флота. Същевременно японската държава запазва императора като централна фигура на националната идентичност. Това е другият голям урок: Япония може да промени почти цялата си институционална архитектура, без да представя промяната като отказ от националната си идентичност. Разбира се, модернизацията не е само история на успеха. Тя е съпроводена от авторитарно управление, социални сътресения, имперска експанзия и постепенно изграждане на милитаристична държава. Именно този исторически път показва, че способността да се заимстват чужди институции не гарантира миролюбива външна политика. Толерантна ли е съвременна Япония към чуждите религии? Днешна Япония има съвсем различна правна рамка от тази на шогуната Токугава. Конституцията от 1947 г. защитава религиозната свобода и разделя религията от държавната власт. Член 20 гарантира свободата на религията и забранява на държавата да предоставя привилегии на религиозни организации или да упражнява религиозна дейност като държавен орган. На практика в Япония съществуват шинтоистки, будистки, християнски и други религиозни общности. Има и мюсюлмански общности, включително сред чуждестранните жители и японските граждани. Чуждите религии могат законно да се изповядват и да изграждат свои институции. Но трябва да разграничим религиозната свобода по закон, общественото отношение към религиозните малцинства и мястото на религията в ежедневието. Японското общество не е непременно религиозно в същия смисъл, в който са някои общества в Европа, Близкия изток или Южна Азия. Много японци участват в шинтоистки и будистки ритуали, без да се самоопределят като изключително вярващи последователи на една религия. Едно семейство може да посещава шинтоистко светилище по Нова година, да организира будистко погребение и да участва в светски коледни празненства. Това не е непременно противоречие. В японската култура религиозните практики често са вплетени в семейния живот, календарните празници и местните традиции, а не се преживяват само като изключителна принадлежност към една система от вярвания. В същото време това не означава, че всяка религиозна организация се приема безкритично. В Япония има обществени спорове около религиозни групи, финансови злоупотреби, силен натиск върху последователите и политическо влияние на религиозни организации. Свободата на вероизповедание не освобождава организациите от закона. Следователно съвременна Япония е правно отворена към различни религии, но обществената интеграция на всяка група зависи и от конкретния й контекст. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.