От предишната страница. Япония от древни времена е била посещавана от чужди мореплаватели. Доколко чужди култури са могли да проникват и се задържат на японска почва? Толерантна ли е Япония към чужди религии? Очевидно, за технически нововъведения е възприемчива; за политически – също. Япония е много интересен исторически пример за общество, което в продължение на векове е приемало чужди идеи, технологии и институции, но е запазвало изключително силно усещане за собствена културна идентичност. На пръв поглед това изглежда противоречиво: как една страна може да възприеме китайската писменост, будизма, западните огнестрелни оръжия, модерната индустрия, парламентарните институции и съвременните технологии, без да се превърне културно в Китай или на Запад? Ключът е в разграничението между приемането на чуждото и подчиняването на собственото общество на чужд културен модел. Япония често е била готова за първото, но много по-предпазлива към второто. Това обаче не означава, че тя винаги е била толерантна. В различни епохи е проявявала забележителна отвореност, но и тежка репресия, особено когато чуждата религия е започвала да се възприема като политическа заплаха. Япония не е изолирана от древността — тя е островна, но не и откъсната. Островното положение на Япония създава естествена граница, но не и непреодолима бариера. Японският архипелаг се намира близо до Корейския полуостров и сравнително близо до Китай. Вятърът, морските течения, риболовът и търговията правят контактите неизбежни. Още преди появата на централизирана японска държава на островите се заселват и придвижват групи от континентална Азия. През периода Яйой, започнал приблизително през първото хилядолетие преди новата ера, се разпространяват оризарството в заливни полета, металургията и нови технологии. Тези промени са свързани с миграции и контакти с Корейския полуостров и континентална Азия. Важно е да не си представяме този процес като еднократно „цивилизоване“ на Япония от външен център. Става дума за продължително смесване на местни общества, мигранти, технологии и идеи. Местните общности не просто копират новостите, а ги приспособяват към собствените си условия. През следващите векове Япония възприема от Китай и Корея писмени системи, будизма, административни модели, художествени стилове и елементи от държавната организация. Контактите с континента са толкова важни, че ранната японска държава трудно може да бъде разбрана извън тази по-широка източноазиатска среда. Китайското влияние: огромно, но не води до китаизация. В продължение на векове Китай е един от главните източници на престижни технологии, знания и политически модели за Япония. Японците възприемат китайските йероглифи, будистките текстове, конфуцианските идеи за управление и морал, административни практики и елементи от градоустройството. През VII–VIII век японските владетели изграждат по-централизирана държава, като използват континентални образци. Но има съществена особеност: Япония не е просто периферна провинция на китайската цивилизация. Тя приема много от нейните културни инструменти, без трайно да се включи в китайската имперска политическа система. Японският двор използва китайската писменост, но с времето се развиват и японските сричкови писмености кана. Будизмът става една от основите на японската култура, но се оформят специфично японски школи, ритуали и архитектурни традиции. Китайските литературни и художествени модели се преработват в местни жанрове. Това е характерна японска способност: да заимства културна форма, но да промени функцията и значението й според собственото общество. Подобен процес се наблюдава и по-късно, когато японците възприемат европейски военни технологии или американски индустриални практики. Чуждото не остава непременно чуждо, но и не се пренася без изменения. Европейците пристигат: оръжия, търговия и християнство. През 1543 г., португалски търговци достигат японските острови, а през 1549 г. йезуитът Франциск Ксаверий пристига в Япония с християнска мисия. Това поставя началото на период, в който европейското влияние се разпространява едновременно чрез търговията, военните технологии и религията. Японците проявяват изключителна практичност. Огнестрелните оръжия, въведени чрез португалците, бързо са усвоени и започват да се произвеждат в самата Япония. Във време на вътрешни войни между местни владетели новата технология има непосредствена военна стойност. Но християнството се оказва много по-сложен въпрос от огнестрелното оръжие. През втората половина на XVI век християнството намира привърженици сред част от японските владетели, особено в Кюшу. Някои даймьо приемат новата религия поради лични убеждения, други имат интерес от търговските отношения с португалците и достъпа до европейски стоки. В определени райони се оформят значителни християнски общности. В началото японският владетел Ода Нобунага допуска дейността на мисионерите. Той има основания да подкрепя присъствието им, включително защото се противопоставя на политическата мощ на някои будистки институции. Но при следващите владетели отношението се променя. Тойко Хидейоши започва да ограничава мисионерската дейност, а при шогуната Токугава преследванията стават системни. Защо една религия, която първоначално е била допускана, се превръща в обект на толкова тежки репресии? Християнството е възприето не само като религия, а и като възможен канал за чужда власт. От гледна точка на японските владетели от XVI–XVII век, проблемът не е просто, че християните вярват в различен бог. По-важно е, че християнството създава връзка между японските поданици и международна религиозна организация с център извън страната. Католическите мисионери са част от глобална система, свързана с Португалия, Испания и папството. Европейската търговска експанзия в други части на света понякога е следвана от политическо подчинение и колонизация. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.