Паметник в Токио

От предишната страница. Все още няма подписан мирен договор между Япония и Русия (бивш СССР). Съдбата на отнетите острови в момента е незавидна, каквато е и съдбата на голяма част от традиционно руските земи. Но Япония няма полезен ход да противостои по мирен път на Русия, без да рискува разпалване на сериозен конфликт. Тук Япония действително се намира в много неблагоприятно стратегическо положение. Тя има правни и дипломатически аргументи за териториалните си претенции, разполага със силна икономика и е съюзник на САЩ, но няма реалистичен начин да принуди Русия да върне островите само чрез мирни средства, ако Москва категорично отказва да преговаря. Това обаче не означава, че Япония няма полезни ходове. Означава, че трябва да различаваме възможността да защитава позицията си от възможността действително да промени териториалното статукво. Да, мирен договор все още няма — но има една важна подробност. След Втората световна война Япония и СССР не подписват окончателен мирен договор помежду си. Но не са и в състояние на юридически неуредена война в най-прекия смисъл. На 19 октомври 1956 г. двете държави подписват Съвместна декларация, която прекратява състоянието на война и възстановява дипломатическите отношения. В нея те се съгласяват да продължат преговорите за мирен договор. СССР приема да предаде на Япония островите Шикотан и Хабомаи след сключването на такъв договор, но спорът за Кунашир и Итуруп остава нерешен. Това е съществено: съществува международно споразумение, което предвижда продължаване на преговорите и съдържа конкретна уговорка за два от островните обекти. Следователно въпросът не е просто забравен остатък от войната, а нерешен международен спор с документална история. През февруари 2026 г. Русия заявява, че при сегашното състояние на отношенията не вижда възможност за диалог по мирния договор. Така дипломатическият път е силно блокиран, макар че това не означава, че всяка бъдеща промяна е изключена. За кои острови става дума и защо спорът е толкова труден? Спорът се отнася до четири географски обекта южно от основната част на Курилската островна дъга: Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомаи. В Япония те са известни като Северните територии, а Русия ги управлява като част от своята територия. Японската позиция е, че тези острови са нейна територия и че съветското им завладяване в края на войната не е създало валидно основание за окончателното им присъединяване. Руската позиция е, че резултатите от Втората световна война са установили руския суверенитет над тях. Тук трябва да се внимава с израза „традиционно руски земи“. Русия има дълга история на присъствие в Курилския регион, но историята на конкретните острови е по-сложна. Япония и Русия са сключвали договори за границата още през XIX век, а следвоенните споразумения оставят различия в тълкуването на статута на южните острови. Фактът, че Русия ги контролира днес, е безспорен; окончателното уреждане на териториалния спор не е постигнато. За Русия островите имат стратегическо значение. Те са част от отбранителната система на Далечния изток и влияят върху достъпа до Охотско море, което има значение за руския Тихоокеански флот. За Япония въпросът е свързан не само с територията, но и с националния суверенитет, историческата справедливост и съдбата на японските жители, изселени след войната. Така спорът надхвърля площта и населението на островите. За двете държави той е свързан с принципи, престиж и сигурност. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.