Джънгър - лънгър

От предишната страница. Изследване, публикувано от Световната банка, разглежда как финансовите затруднения на държави длъжници са довели до намаляване на част от китайското кредитиране и до преструктуриране на задължения. То документира и развитието на механизми за спешно финансиране на държави, които вече имат затруднения с обслужването на дълга си. Това е обратната страна на модела: Китай може да получи стратегическо влияние и поръчки за своите предприятия, но понякога се оказва с проблемни вземания, които трябва да бъдат предоговаряни или подпомагани с ново финансиране. Следователно не е правилно автоматично да приемаме всеки китайски инфраструктурен проект за икономически провал или за успешна геополитическа операция. Необходимо е да се изследват условията на конкретния договор, реалните приходи, дългът и дългосрочната полза за всички участници. Кой е по-уязвим при световна икономическа криза? Тук няма еднозначен отговор, защото рисковете са различни. Япония е уязвима към външни шокове, особено когато те засягат енергийните цени, валутния курс и доходите от чуждестранните инвестиции. Страната внася голяма част от необходимата си енергия. Слабата йена може да подпомогне конкурентоспособността на износителите, но същевременно оскъпява вноса за домакинствата и предприятията. Високият държавен дълг също ограничава свободата на фискалната политика. Китай е уязвим по друг начин. Ако вътрешното потребление не нараства достатъчно, производителите могат да продължат да разширяват капацитета си, да намаляват цените и да търсят външни пазари. Това може да създаде натиск върху печалбите, корпоративните баланси и банковата система. МВФ посочва рискове, свързани с имотния сектор, задлъжнелите местни финансови структури и качеството на активите на финансовата система в Китай. Разликата е, че Япония до голяма степен е преминала от фазата на бързо натрупване на производствени мощности към фаза на управление на голям запас от активи и зряла икономика. Китай все още има силна инвестиционна динамика и значителни възможности за технологично развитие, но трябва да реши как да съчетае тази динамика с по-силно вътрешно потребление. Има и една важна уговорка: японският модел не е идеален и китайският не е обречен да повтори японската стагнация. Китай има различна демографска структура в сравнение с Япония в началото на 90-те години, различна система на собственост и различна роля на държавата. Но проблемът с натрупването на дълг и поддържането на нерентабилни инвестиции е приложим и към двете страни. Най-важният въпрос: кой в крайна сметка получава ползата от растежа? Една икономика може да има впечатляващ износ, огромни заводи, пристанища и железници, но въпреки това да не превръща производствения си капацитет в съразмерно увеличение на благосъстоянието на населението. За да бъде устойчив растежът, трябва да има достатъчно крайно търсене — от домакинствата, предприятията, държавата и чуждестранните купувачи. Ако инвестициите растат непрекъснато, а потреблението изостава, системата започва да разчита прекомерно на нови инвестиции или на външните пазари. При Япония голяма част от проблема е демографски: населението застарява, работната сила намалява, а потенциалът за бърз растеж е ограничен. При Китай въпросът е и структурен: как да се увеличи делът на домакинското потребление, без да се разруши моделът, който е изградил огромната му промишлена база. Това не означава, че Китай трябва да се откаже от износа или инфраструктурните инвестиции. Означава, че те трябва да генерират достатъчно доходи и производителност, за да не се превръщат в самоцел. Япония и Китай са два различни етапа и типа на индустриално развитие. Япония е зряла икономика, която е натрупала големи чуждестранни активи и получава значителен доход от тях. Тя продължава да има силни промишлени предприятия, но трябва да управлява застаряването, слабия потенциален растеж и зависимостта от вносна енергия. Китай е много по-голям производствен център, чиято държава активно насочва инвестиции и търси международни пазари за своите компании. Този модел може да създава технологични пробиви и глобална конкурентоспособност, но крие риск от свръхкапацитет, натрупване на дълг и зависимост от външното търсене. Устойчивата международна експанзия не се измерва с броя на заводите в чужбина, размера на износа или километрите построени железници. Тя се измерва с това дали инвестициите генерират доход, който оправдава вложения капитал, и дали този доход в крайна сметка укрепва икономиката, която ги финансира. Daewoo и Nissan показват този принцип на равнището на отделната компания. Сравнението между Япония и Китай го пренася на равнището на цялата икономика: разширяването на производството е само първата стъпка. Истинският тест е дали създадената продукция и инфраструктура носят достатъчно реална стойност, за да оправдаят разходите, дълговете и рисковете. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.