От предишната страница. Голямата разлика с Европа. Европейското помирение след Втората световна война, също не е било автоматично. Франция и Германия са имали дълбока вражда, а следвоенната интеграция е изисквала политическа воля, икономически стимули и институции, които да направят нова война по-малко вероятна. В Източна Азия има икономическа взаимозависимост, но липсва напълно съпоставим общ политически проект между основните сили. Причините включват: продължаващото стратегическо съперничество между Китай и САЩ; различните политически системи; неуредените териториални спорове; наследството от колониализма и войната; липсата на единен регионален механизъм, който да има правомощията и дълбочината на европейските институции. Същевременно не трябва да забравяме, че Япония, Южна Корея и Китай са изградили значителни търговски и производствени връзки. Дори когато дипломатическите отношения се влошават, фирмите, доставчиците, технологичните компании и потребителските пазари остават свързани. Това е различен тип стабилност: не непременно приятелство, а взаимна зависимост, която повишава цената на открития конфликт. Има ли Япония стратегическа идентичност, различна от тази на Запада? Да — и тя се вижда най-ясно в стремежа й да съчетава американския съюз със самостоятелни отношения с азиатските си съседи. Япония има интерес от запазването на американското присъствие в региона, защото то е част от баланса спрямо Китай и Северна Корея. Но тя не може да си позволи да гледа на Китай единствено като на противник: Китай е и огромен съсед, пазар и важна част от азиатските производствени вериги. Това обяснява защо японската политика често изглежда двусмислена отвън. Тя може да задълбочава сътрудничеството със САЩ в областта на отбраната, да подпомага морската сигурност на Филипините и Виетнам и едновременно да търси икономическа стабилност в отношенията с Пекин. В този смисъл, Япония не е просто „западен плацдарм в Азия“. Тя е самостоятелна сила, чиито интереси до голяма степен съвпадат с американските в сферата на сигурността, но не се изчерпват с тях. Далечният изток едва ли е регион, в който стабилните партньорства са рядкост изобщо. По-точно е да кажем, че там често съществува разрив между икономическата интеграция, политическото доверие и историческото помирение. Япония е особено интересна, защото показва, че една страна може да се превърне в демократична, технологична и икономическа сила, тясно свързана със Запада, без да престане да бъде културно и стратегически азиатска. Но нейният пример показва и границите на икономическия успех: богатството и модернизацията сами по себе си не изтриват историческите травми. Може ли регионът да изгради траен политически мир, без да постигне обща историческа памет — или е достатъчно държавите да имат толкова силни икономически интереси една в друга, че войната да стане прекалено скъпа? Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.