От предишната страница. Имаше икономически кризи, в които страни и техни фирми осъществяваха агресивна външна експанзия, но това им се отрази катастрофално - например с Daewoo в Южна Корея и с Nissan в Япония. Едната банкрутира, другата бе купена от Renault. Доколко днес японската икономика е балансирана по отношение на външа и вътрешна търговия и как може да я сравним с днешен Китай, който, по партийно поръчение на ККП, осъществява интензивна външна експанзия (Един пояс, един път и т.н...). Най-съществената разлика между Япония и днешен Китай е не просто, че Китай изнася повече стоки или че китайските компании инвестират в чужбина. Разликата е как двете икономики съчетават външната експанзия с вътрешното потребление, финансирането, корпоративния риск и целите на държавата. Япония отдавна е глобална индустриална сила, но голяма част от нейното богатство идва и от доходи, получавани от инвестиции в чужбина. Китай пък съчетава огромен производствен капацитет, силна експортна ориентация, държавно насочване на инвестициите и политика за изграждане на международни икономически връзки. Това създава различни предимства, но и различни уязвимости. Преди сравнението обаче трябва да разграничим три неща: външната търговия, инвестициите на националните компании в чужбина и държавните инфраструктурни проекти зад граница. Те са свързани, но не са едно и също. Daewoo и Nissan: какво всъщност се провали? Daewoo в Южна Корея - разпад на конгломерата след кризата от 1997–1998 г. Nissan в Япония. Спасяване чрез съюз с Renault през 1999 г. И двата случая показват опасностите на прекомерната експанзия, но има важна разлика: Daewoo е огромен корпоративен конгломерат, който се разпада, докато Nissan е автомобилен производител, който преминава през преструктуриране и остава действаща компания. Daewoo: растеж, финансиран с дълг. През 80-те и 90-те години на миналия век, Daewoo се разраства агресивно в автомобилостроенето, корабостроенето, електрониката, строителството и други отрасли. Международната експанзия е част от стратегията на групата, но съществен проблем е начинът, по който тя се финансира. Според анализа на Международния валутен фонд Daewoo продължава да придобива компании и да разширява дейността си, въпреки слабите парични потоци, прекомерната задлъжнялост и наличието на губещи предприятия. Съотношението дълг към собствен капитал нараства от 474% в края на 1997 г. до 527% в края на 1998 г. При настъпването на кризата групата вече трудно обслужва задълженията си. Това е класически пример за разминаване между размера на бизнеса и способността му да генерира пари. Една компания може да има заводи в много държави, големи продажби и впечатляващи планове, но да се окаже неплатежоспособна, ако дълговете й растат по-бързо от оперативния й доход. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.