Зеленина в Япония

От предишната страница. Да си представим следната последователност: Производителят разпространява актуализация до стотици хиляди автомобили; в актуализацията има дефект, бъг, който не е открит при изпитванията. След инсталирането, определен контролер отказва да стартира или комуникира неправилно с останалите. Автомобилите с еднаква конфигурация могат да проявят сходен проблем. Това е реален клас риск при всички свързани устройства — от компютри и телефони до индустриални системи. Има обаче разлика между няколко възможни последствия: отказ на мултимедията или навигацията; временно ограничаване на мощността; невъзможност за стартиране; отказ на определена система за безопасност; загуба на управляемост или невъзможност за безопасно спиране. Тези сценарии не са равностойни. Последният е много по-тежък и не следва автоматично от първите. Производителите могат да ограничат риска чрез поетапно разпространение на актуализациите, резервни софтуерни версии, независими защитни системи и възможност за възстановяване на предишна версия. Въпросът е доколко тези защити действително са реализирани и изпитани. Най-големият системен проблем е, че един централен софтуерен дефект, може да засегне много автомобили едновременно, докато механичните повреди обикновено са по-разпръснати във времето и по конкретни екземпляри. А какво става при срив на сървърите, хакерска атака или война? Сценарий А: отпада интернетът или сървърът на производителя. При добре проектиран автомобил, трябва да останат достъпни основните функции на шофирането. Може да загубите дистанционното управление, някои онлайн услуги, актуализациите, определени функции на навигацията или достъпа до зарядна инфраструктура, зависеща от конкретна платформа. Ако обаче автомобилът изисква външно разрешение за стартиране или разчита на облачна услуга за функция, необходима за нормалната му употреба, рискът е различен. Това трябва да се оценява по конкретен модел. Сценарий Б: кибератака срещу автомобилите или производителя. Тук заплахата не е само в сървърите. Тя може да бъде в софтуера за дистанционен достъп, системите за актуализация, мобилните приложения или комуникационните интерфейси. Затова автомобилната киберсигурност трябва да ограничава достъпа между отделните електронни системи. Например компрометирането на развлекателната система не би трябвало автоматично да дава контрол върху спирачките или задвижването. Сценарий В: физическо унищожаване на инфраструктурата. При голямо природно бедствие, продължително прекъсване на електроснабдяването или война, проблемът вече е по-широк. Могат да отпаднат зарядните станции, мобилните мрежи, сервизните центрове и доставките на резервни части. Тук електромобилът има една очевидна слабост: без достъп до електричество, не можете да възстановите изразходваната енергия с обичайните средства. Но и автомобилът с ДВГ става неизползваем, ако доставките на гориво са прекъснати, бензиностанциите не работят или горивото не може да се изпомпва заради липса на ток. Разликата е в начина на съхранение и снабдяване с енергия. Течните горива могат да се складират и транспортират в големи количества, докато електрическата енергия изисква работеща мрежа или собствен източник и подходяща система за съхранение. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.