Блато в зоопарк

От предишната страница. Toyota може да се окаже права по различен начин от първоначално очакваното. Не непременно защото хибридът ще победи BEV. А защото автомобилният свят може да се окаже много по-разнообразен, отколкото лозунгът „всички автомобили ще станат електрически“, предполагаше. Може да се получи нещо като: градска кола – BEV; семеен автомобил - HEV/PHEV или BEV; дълги магистрални пътувания - BEV с бързо зареждане; развиващи се пазари – HEV; тежък транспорт > различни комбинации: батерия, водород, синтетични горива и др. И тогава, стратегията на Toyota изглежда не като съпротива срещу бъдещето, а като застраховка срещу грешна прогноза за бъдещето. Това е много „Toyota“ като мислене: не залагай завода, доставчиците и десетилетията капитал на една-единствена хипотеза за бъдещето. Има обаче една голяма въпросителна: китайците — BYD, CATL и останалите — промениха икономиката на батерията много по-бързо, отколкото Toyota очакваше. Именно там става интересно дали японската предпазливост ще се окаже далновидност или прекалено късно обръщане към BEV. Panasonic правеше батерии за автомобилите Тесла. Не им ли беше ясно, че това е стратегическа ниша, или тук се намесва наличието или отсъствието в Япония на собствени суровини? Това са все интересни въпроси. Panasonic е много силен аргумент, че японците още рано са виждали батерията като стратегическа технология. Panasonic е разбрал това по-рано от Toyota като автомобилен производител, а Tesla е тази, която превръща батерията от компонент в централна индустриална платформа. И тук суровините имат огромно значение. Panasonic–Tesla е почти учебникарски пример. Panasonic започва да работи с Tesla още в ранния период на Model S. При Gigafactory Nevada през 2014 г. двете компании правят нещо много необичайно: Tesla строи и управлява гигантската фабрика, а Panasonic става основният партньор за производството на литиево-йонните клетки. Тоест, Panasonic действително е бил „вътре“ в една от най-стратегическите технологии на бъдещия автомобил. Ако Panasonic вече произвежда батерии за Tesla, защо Япония не направи това, което после направи Китай — да превърне батериите в национална индустрия от първи порядък? Отговорът е: суровини + структура на индустрията + време + различен индустриален избор. Япония има огромен проблем: наистина няма достатъчно собствени батерийни суровини. Това е фундаментално. Литий, никел, кобалт, графит, манган — това не са типични японски природни ресурси. Япония е класически пример за индустриална държава, която внася огромна част от физическите ресурси и добавя висока стойност чрез технологии, производство и организация. Това е работило великолепно при: автомобили; фотоапарати; електроника; роботи; машини; полупроводници. Но при батериите има нещо ново. При автомобилния двигател, Япония може да внесе нефт и да превърне горивото в движение. При батерията обаче, самата батерия е ресурсно-интензивният енергиен носител. Огромна част от стратегическата стойност се измества надолу по веригата към: литий - химикали - катод/анод - клетка - модул - батериен пакет. И именно Китай постепенно се позиционира точно там. Но Panasonic е доказателството, че японците са можели да бъдат много силни, Това е съществената разлика. Не можем да кажем: „Япония не е разбрала значението на батерията.“ Това просто не е вярно. Toyota и Panasonic още през 2017 г. започват съвместно да проучват разширяване на автомобилния батериен бизнес именно защото виждат електрификацията и необходимостта от стабилно снабдяване с батерии като стратегически въпрос. През 2020 г. вече създават Prime Planet Energy & Solutions, като Toyota държи 51%, а Panasonic 49%. Компанията е предназначена да произвежда литиево-йонни автомобилни батерии, включително за BEV и PHEV, а също да развива следващи поколения батерии. Така че Toyota в крайна сметка казва: „Да, батерията е стратегическа. Искаме да контролираме технологията.“ Само че това става по-късно, отколкото китайците започват да изграждат цялата екосистема. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.