Блок с клони

От предишната страница. И тогава Япония изнася заводите си. В един момент Япония вече не се опитва да произвежда всички автомобили в Япония. Тя изнася технологията; производствената система; инженерите; стандартите; марката; управлението; доставчиците. А производството отива при потребителя. Toyota, Honda, Nissan, Mazda, Suzuki, Mitsubishi и останалите започват да изграждат заводи в САЩ, Канада, Великобритания, Тайланд, Индонезия, Малайзия, Китай, Индия и други страни. Например, японските производители започват местно производство в САЩ още през 1980-те, а към 2023 г. японските производители имат кумулативни инвестиции от $61,6 млрд. в американската автомобилна индустрия и произвеждат 3,2 млн. автомобила годишно там. Япония не трябва да има място за 50 милиона автомобила. Тя може да има интелектуалния и индустриалния център, който управлява глобална производствена мрежа. Днес японските компании произвеждат автомобили в САЩ, Европа, Китай, Индия, Югоизточна Азия и други региони. Япония е островна, планинска, гъсто населена страна. Това изглежда като лошо място за автомобилна индустрия. Но има две различни понятия: „Къде се измисля автомобилът?“ и „Къде се произвежда автомобилът?“ Япония постепенно става изключително силна в първото. И след това изгражда глобална мрежа за второто. Това е подобно на електрониката: Япония не трябва да притежава огромни количества територия. Тя трябва да контролира технологията, производствените стандарти, инженерната компетентност и веригата на стойността. А защо точно автомобилът? Защото автомобилът е почти идеалният японски индустриален продукт. Той съдържа стомана + алуминий + стъкло + пластмаса + гума + двигател + електроника + химия + софтуер + механика + оптика + роботика + логистика. Тоест, един автомобил, е малка индустриална икономика на четири колела. А Япония постепенно става добра именно в почти всички тези области. И затова автомобилната индустрия започва да дърпа след себе си стоманата; химическата промишленост; електрониката; роботиката; прецизната механика; производственото оборудване; корабоплаването; логистиката; научноизследователската дейност. Така автомобилът се превръща не просто в продукт, а в гръбнак на японската индустриална система. Има обаче една много важна разлика с Япония при електрониката. Теснотията сама по себе си не обяснява японския успех. Ако това беше достатъчно, Хонконг, Сингапур, Нидерландия или Швейцария щяха автоматично да са автомобилни свръхсили. Японският модел е по-скоро: ограничени ресурси - необходимост от ефективност - инженерна култура - контрол на качеството - производствена дисциплина - непрекъснато усъвършенстване - глобален износ. Има дори много красива историческа връзка: Toyota започва с тъкачни машини. Принципът на производство на много сложен продукт с висока надеждност, предшества автомобилите. А днес „Япония е автомобилна държава“, вече не означава само Toyota. Японската автомобилна екосистема, включва Toyota, Nissan, Honda, Suzuki, Mazda, Subaru, Mitsubishi, Daihatsu, Isuzu, Hino и други производители; JAMA например днес включва 14 компании-членове, сред тях тези основни производители. И още нещо показателно: японските компании отдавна са започнали да се кооперират помежду си и с европейски и американски производители — чрез капиталови участия, общи разработки, съвместно производство и технологични споразумения. Това означава, че японският автомобилен успех не е историята на една Toyota, а на цяла индустриална екосистема. Ако го сведем до една историческа линия. 1910–1930: Япония учи автомобилостроене от Запада. 1930–1945: Държавата и войната ускоряват машиностроенето и серийното производство. 1945–1960: Разрушена Япония започва от малки, евтини и практични автомобили. 1960–1970: Toyota, Nissan, Honda и другите усъвършенстват производството. 1970–1980: Петролната криза превръща японската икономичност в огромно конкурентно предимство. 1980–1990: Японските автомобили превземат огромни части от световния пазар; японците започват да строят заводи извън Япония. 1990–2010: „Made in Japan“ вече означава не просто евтино, а качество, надеждност и инженерство. 2010 – до днес: Японската автомобилна индустрия вече е глобална мрежа, а не индустрия, физически ограничена до японския архипелаг. Производството в чужбина, е огромно и продължава да се разширява. Но защо точно Toyota успява да превърне тази философия в „Toyota Production System“, докато американският Ford/GM модел започва да губи предимството си? Това всъщност е много по-дълбока история от „японците работят дисциплинирано“ — включва Ford, Taiichi Ohno, американските супермаркети, следвоенния дефицит на капитал и дори факта, че Toyota не е можела да си позволи складове, пълни с непродадени автомобили. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.