Златен навес

От предишната страница. Toyota открива нещо, което Детройт не е принуден да открие. Американският модел е: огромен завод, огромни серии, огромни складове, специализирани линии, ниска себестойност чрез мащаб. Toyota няма американския мащаб. Затова трябва да намери друг начин. И така се ражда системата, която по-късно светът ще нарече: Toyota Production System. Основните идеи са: Just-in-Time; минимални запаси; непрекъснато подобрение — kaizen; откриване на дефектите веднага; производство според реалното търсене; гъвкави производствени линии; много висока координация между доставчици и завод; намаляване на всякакви загуби. Тоест японецът не казва: „Как да направим най-големия завод?“, а: „Как да произведем автомобила с възможно най-малко загуба на материал, време, пространство, труд и капитал?“ И това се оказва революционно. Малката Япония създава голяма мрежа от доставчици. Тук географията отново играе роля. Японската автомобилна индустрия не е само Toyota, Nissan, Honda и Mazda. Около тях се създава огромна мрежа от специализирани фирми. Една компания прави лагери. Друга — скоростни кутии. Друга — електроника. Друга — уплътнения. Друга — пластмаси. Друга — седалки. Друга — стъкло. И така нататък. Това позволява на производителя да се концентрира върху интеграцията на автомобила, докато огромен брой специализирани фирми усъвършенстват отделните компоненти. И тук вече се вижда връзката с японската електроника. Японската сила не е просто „малко пространство“. По-дълбокият принцип е: много сложност, концентрирана в малко ресурси и организирана с изключителна прецизност. Но японците първоначално не са по-добри от американците. През 1950-те, японските автомобили в САЩ не са някакво чудо. Напротив. Американският автомобил е огромен, мощен, комфортен и престижен. Японските автомобили изглеждат малки и непретенциозни. Но японците правят нещо много умно: не се опитват първо да победят Америка на американския терен. Правят автомобили за пазари, където американският автомобил е неудобен. И тук се появява Honda, която е особено показателна. Soichiro Honda започва с мотоциклети, а не с автомобили. И това се оказва великолепен вход към глобалния пазар. Японците започват да стават известни с малки мотоциклети; малки автомобили; икономични двигатели; надеждност; ниски разходи. Honda дори първоначално продава мотоциклети в Америка, където традиционният американски мотоциклетен пазар е съвсем различен. И вместо да продава „голям и страшен“ мотоциклет, Honda постепенно превръща малката машина в масов продукт. Това е същата стратегия: не копирай господстващия продукт — намери нужда, която той не обслужва добре. Петролният шок от 1973 г. променя всичко. Това е моментът, в който японската автомобилна индустрия излиза от националната си ниша и се превръща в световна сила. До началото на 1970-те японските производители вече са натрупали надеждност; ниски производствени разходи; икономични двигатели; малки автомобили; добра организация на производството. И изведнъж светът получава петролна криза. Американският потребител започва да гледа съвсем различно на голям V8 – това е огромен разход и малък японски автомобил - много километри с малко бензин. JAMA отбелязва именно около 1970 г. като момента, когато японската автомобилна индустрия излиза пълноценно на световната сцена, а петролната криза и проблемите със замърсяването, ускоряват приемането на японската автомобилна технология в развитите страни. Това е историческият „късмет“ на Япония — но късмет, за който тя вече е била готова. А после американците правят най-голямата услуга на японците. През 1970-те японските автомобили започват масово да навлизат в САЩ. И американските производители първоначално ги подценяват. Те са евтини. Малки са. Но са икономични + надеждни + сравнително евтини за поддръжка. И постепенно американският потребител открива нещо много неприятно за Detroit: „Този малък японски автомобил пали всеки ден и харчи наполовина.“ Това вече е проблем. Тук се случва вторият японски скок. Япония започва с евтино производство. След това: евтино и надеждно. След това: надеждно и качествено. И накрая: качествено, технологично и престижно. Toyota създава Lexus. Honda — Acura. Nissan — Infiniti. Тоест, японските компании постепенно преминават от ролята: „купувай това, защото е евтино“, към: „купувай това, защото е добро.“ Това е огромна разлика. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.