От предишната страница. Какво отличава якудза от стереотипната мафия? Традиционната якудза има няколко особености: по-ясно изразена йерархия и принадлежност към организация. Публично разпознаваеми лидери и групи, особено в миналото. Символика, ритуали и кодекс на лоялност, които създават вътрешна идентичност. Връзки с легални икономически дейности, наред с престъпните. Исторически периоди, в които организациите са били видими и известни на полицията, медиите и местния бизнес. Тук се крие един парадокс: една престъпна организация може да се стреми да бъде предвидима, дисциплинирана и дори да спазва вътрешни правила, защото това улеснява управлението й. Но вътрешният ред не е равнозначен на обществена справедливост. Йерархията може да ограничава произвола на отделния член, без да ограничава произвола на организацията спрямо външните хора. Тъкмо затова романтичният образ на мафиота, който има „чест“ и „кодекс“, е толкова подвеждащ. Кодексът може да защитава интересите на групата, а не правата на обществото. Какво прави мафията, което е недопустимо за държавата и гражданите? Това е сърцевината на въпроса. Нека разграничим три равнища. Насилие и принуда. Държавата може законно да използва принуда, но само при определени условия: законово основание, установена процедура, пропорционалност, контрол и възможност за обжалване. Гражданинът няма общо право да наказва други хора по собствена преценка. Мафията обаче често превръща именно тази възможност в свой бизнес модел. Тя може да налага „глоби“, да принуждава някого да напусне пазар, да изисква плащания или да наказва неподчинението. Разликата не е просто, че държавата има монопол върху насилието. Тя е, че законната принуда трябва да бъде подчинена на правила, които не се определят еднолично от този, който я упражнява. Разбира се, когато държавата използва насилие произволно, тя също нарушава правото. Самото наличие на държавна власт не прави всяко нейно действие легитимно. Частно присвояване на общите правила. Мафията се опитва да замени общите правила със свои собствени условия. Един обикновен предприемач трябва да се конкурира с други предприемачи, да спазва законите и да носи риска от решенията си. Мафиотската организация може да се стреми да премахне конкуренцията чрез заплахи, саботаж, подкупи или насилие. Така тя получава не предимство чрез по-добър продукт, по-ниски цени или по-висока производителност, а чрез ограничаване на свободата на останалите. Това е икономически разрушително. То обезкуражава инвестициите, увеличава разходите за сигурност, изкривява цените и пречи на по-ефективните предприятия да се развиват. Изследванията върху мафиотската защита разглеждат именно тази вреда за нормалната икономическа дейност. Подкопаване на доверието. Мафията може да нанесе щети, които надхвърлят стойността на откраднатите пари. Ако предприемачите вярват, че успехът зависи от връзките с престъпни групи, те инвестират в покровители вместо в технологии. Ако гражданите смятат, че сигнализирането до полицията е безполезно или опасно, те мълчат. Ако чиновниците очакват неформално възнаграждение, обществената услуга се превръща в частна привилегия. В резултат се разрушава доверието, върху което се крепят доброволният обмен, договорите и нормалното функциониране на институциите. Това е може би най-голямата обществена щета: мафията не просто нарушава правилата, а прави нарушаването им да изглежда като необходимост за оцеляване. Как се отнася японското общество към якудза? Тук е важно да не смесваме две различни неща: обществената видимост на една организация и общественото одобрение на нейната дейност. В миналото някои японски престъпни синдикати са имали сравнително открито присъствие. Имали са офиси, известни лидери, символика и разпознаваеми членове. Това не означава, че японското общество като цяло ги е одобрявало. Означава, че исторически властите са се сблъсквали с организирана престъпност, която не винаги е действала изцяло под земята. Защо една държава би търпяла подобна видимост? Причините могат да бъдат различни в различните периоди: ограничен капацитет за преследване, политически зависимости, корупция, обществена пасивност или убеждение, че една позната и наблюдавана организация е по-лесна за контрол от множество неидентифицирани престъпни групи. Последното е особено спорна теза. Дори когато е възможно да се наблюдава една йерархична организация, това не я прави безопасна. А когато тя придобие икономическа и политическа тежест, може да започне да използва самата си видимост като знак за недосегаемост. Как Япония започва да притиска якудза? Един от важните повратни моменти е приемането на японския Закон за предотвратяване на неправомерни действия от членовете на организираните престъпни групи през 1991 г., в сила от 1992 г. Законодателството е последвано от по-строго полицейско преследване и от местни наредби, които ограничават икономическите и обществените отношения с престъпните синдикати. Това променя не само риска от арест, но и възможността организациите да функционират нормално в икономиката. Тук се крие важен принцип: за да отслабиш мафията, не е достатъчно да арестуваш престъпниците; трябва да затрудниш възпроизвеждането на тяхната организация. Това означава да затрудниш достъпа им до финансиране, легални фирми, недвижими имоти, банкови услуги, обществено влияние и нови членове. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.