Храм и дърво

От предишната страница. Но има и обратна страна. Ако човек е бил част от престъпна организация, а след напускането й не може да си намери работа, да наеме жилище или да започне легален бизнес, обществото неволно може да го тласне обратно към старите му контакти. Следователно ограничаването на връзките с мафията трябва да се съчетава с реална възможност за напускане на престъпния свят. 6. Успява ли Япония да премахне якудза? Имало е над 80 000 членове и свързани лица около 2009 г. Период на значително по-голям мащаб.18 800 членове и свързани лица в края на 2024 г. Исторически ниско равнище според японската Национална полицейска агенция. 17 600 членове и свързани лица в края на 2025 г. Ново рекордно ниско равнище, отчетено през април 2026 г. Това е значителен успех. Но не е изчезване на организираната престъпност. Има три причини да бъдем предпазливи с извода, че проблемът е решен. Първо, числеността не измерва цялата престъпна дейност. По-малка организация може да запази значително влияние, ако разполага с пари, корумпирани посредници и достъп до доходоносни пазари. Второ, престъпните мрежи могат да сменят формата си. В Япония властите обръщат все по-голямо внимание на т.нар. tokuryu — по-слабо йерархични, анонимни и подвижни престъпни групи, които набират участници чрез интернет и социалните мрежи. Те се занимават, наред с други дейности, с измами и кражби. Трето, разпадането на стара организация не гарантира намаляване на всички престъпления. То може да освободи пространство за нови групи, които са по-трудни за идентифициране и нямат ясно изразено ръководство. Следователно, Япония показва, че една традиционна мафия може да бъде силно отслабена. Но същевременно показва и че организираната престъпност е адаптивна система, а не само конкретен списък от организации. Какво е необходимо, за да бъде премахната мафията? Премахване на конкретните организации и премахване на условията, които позволяват появата на нови. Първата цел е реалистична. Втората е много по-трудна. Не е достатъчно законът да предвижда сурови присъди. Важни са вероятността престъплението да бъде разкрито, доказано и санкционирано, както и независимостта на разследването и съда. Прекъсване на връзките с институциите. Контрол върху корупцията, конфликтите на интереси, обществените поръчки и незаконното финансиране. Ако престъпникът може да купи защита, полицейската операция сама по себе си няма да реши проблема. Отнемане на икономическата основа. Проследяване на незаконните доходи, конфискация при спазване на закона, противодействие на изпирането на пари и ограничаване на възможността престъпните средства да се превръщат в легален бизнес. Защита на свидетели и потърпевши. Хората трябва да могат да подават сигнали, без да се страхуват, че ще бъдат изоставени на произвола на престъпната организация. Изход от престъпния свят. Реални програми за напускане на организациите, професионална квалификация и достъп до законна работа. Целта е членът да има по-добра алтернатива от завръщането към престъпната мрежа. Държавата трябва да бъде достатъчно силна, за да защитава гражданите, но и достатъчно ограничена от закона, за да не се превръща самата тя в източник на произвол. Не можем да победим мафията, като създадем държавна структура, която действа като мафията, само че с официален печат. А какво могат и какво не могат да направят отделните граждани? Често се говори за мафията така, сякаш тя е външен враг, който обществото трябва да победи. Но организираната престъпност се нуждае и от обикновени хора, които купуват, продават, посредничат, премълчават или предоставят легално прикритие. Това не означава, че всеки гражданин, който има контакт с престъпник, е съучастник. Понякога човек е принуден, заплашен или просто не знае с кого си има работа. Но има разлика между принудителното подчинение и доброволното участие. Когато бизнесмен плаща подкуп, за да получи предимство; когато клиент съзнателно купува крадени стоки; когато посредник помага за прикриване на незаконни средства; или когато свидетели се отказват от показания срещу възнаграждение, те могат да подпомагат система, която впоследствие ще ограничава и техните възможности. Отделният гражданин невинаги може да промени системата, но може да не участва доброволно в нейното възпроизвеждане. А когато има заплахи, правилният отговор не е героично самоуправство, а безопасно сигнализиране и институционална защита. Може ли обществото да живее без мафия? Може ли да съществува общество без организирана престъпност? Вероятно може да съществува общество, в което тя е толкова ограничена, че не представлява значима паралелна власт. Но пълното и окончателно премахване на всяка форма на организирана престъпност е много по-трудно за гарантиране. Причината не е, че престъпността е някакъв задължителен национален атрибут. Причината е, че навсякъде има хора, готови да извличат облаги чрез измама, принуда и заобикаляне на правилата. Когато това поведение се организира устойчиво и започне да контролира пазари, възниква организираната престъпност. И все пак не всички общества са еднакво уязвими. Разликите в качеството на институциите, доверието, икономическите възможности, контрола върху корупцията и ефективността на правосъдието могат съществено да ограничат мащаба на проблема. Това е съществената разлика между неизбежността на някакво количество престъпно поведение и неизбежността на мафията като обществена сила. Първото е трудно да бъде премахнато напълно. Второто може да бъде ограничено до степен, при която не диктува правилата на обществения живот. Какво ни казва японският пример? Якудза е доказателство не за това, че японците са по-различни от останалите народи в склонността си към престъпност, а за това, че и най-добре организираното общество не е имунизирано срещу паралелни структури на властта. Япония успява значително да намали числеността на традиционните си престъпни синдикати, чрез продължителен институционален натиск. Но новите престъпни мрежи показват, че проблемът не се изчерпва с една историческа организация. Мафията процъфтява не просто когато има престъпници, а когато престъпниците успеят да превърнат силата си в трайна обществена привилегия. Те могат да го направят чрез насилие, пари, корупция, зависимости или контрол върху пазари. А най-голямата победа на обществото не е само да арестува мафиотските босове, а да премахне възможността някой да се поставя над общите правила. Всяка нация може да произведе собствена мафия. Но не всяка нация позволява на мафията да се превърне в алтернативна държава.