Всяка уважаваща себе си нация, трябва да има и собствена мафия. Не вносна, а собствена. Това е, разбира се, шега. Но Япония не минава без собствена мафиотска организация - Якудза. Как се вписва изобщо една мафия в обществената тъкан. Кое я поражда и как да бъде отстранена? Какво прави мафията, което е недопустимо за държавата и отделните граждани? Якудза: защо обществото ражда мафия и защо държавата не успява да я премахне? Шегата, че всяка уважаваща себе си нация трябва да има собствена мафия, съдържа една интересна провокация. Ако заменим думата „мафия“ с „паралелна власт“, шегата започва да звучи почти като политологическа теза. Защото мафията не е просто съвкупност от престъпници. Тя е организация, която се опитва да установи собствен ред, собствени правила, собствена система за санкции и собствено разпределение на икономическите блага — понякога в конкуренция с държавата, а понякога в съжителство с нея. Японската якудза е особено интересен пример. Тя се развива в общество, което светът свързва с дисциплина, обществена отговорност, ниски нива на улична престъпност и уважение към институциите. Това привидно противоречие ни отвежда до един по-общ въпрос: мафията чуждо тяло ли е в обществото, или е продукт на самото общество? Очевидно е, че тя е продукт на обществото, но не непременно продукт на неговата нравственост. Мафията възниква там, където има търсене на услуги, които законът не предоставя, не може да предостави достатъчно ефективно или изрично забранява — и където съществува организация, способна да превърне това търсене в доходоносна система на принуда. Каква обществена функция изпълнява мафията? За да разберем защо мафията оцелява, трябва да се откажем от удобната представа, че тя върши само безсмислени престъпления. Нейните действия могат да бъдат престъпни, но организацията често решава конкретни проблеми на определени хора. Например: някой има дълг, но не може да го събере по законен път. Предприемач иска да контролира даден пазар и да отстрани конкурентите си. Собственик на заведение има нужда от „защита“ срещу нападения. Комарджия иска кредит, който банката никога не би му отпуснала. Човек желае услуга, забранена от закона, или иска да избегне законовите ограничения. Политик, чиновник или бизнесмен се нуждае от посредник, който може да действа извън официалните процедури. Мафията може да предложи решение на всеки от тези проблеми. Но цената не е просто парична. Тя може да включва зависимост, изнудване, насилие, корупция или загуба на свободата да прекратиш отношенията си с организацията. Тук е съществената разлика между общественополезната институция и мафиотската структура. Държавата по принцип предоставя услуги срещу данъци, при общи правила и подлежаща на контрол власт. Мафията предоставя услуги срещу плащане или лоялност, като си запазва правото сама да определя условията и да наказва отказа. Това разграничение не означава, че всяка държава действа справедливо, нито че всяка мафиотска сделка е насилствена. То показва различния източник на легитимност и различния механизъм за контрол. Мафията може да осигури ред в един квартал, но този ред обикновено е подчинен на интересите на организацията. Тя може да разреши спор, но няма гаранция, че ще го направи безпристрастно. Може да защити търговец от едни престъпници, докато самата тя го изнудва. Това е паралелно управление без достатъчни гаранции за правата на управляваните. Какво поражда мафията? Няма една-единствена причина. По-скоро има няколко условия, които, когато се съчетаят, създават благоприятна среда за организираната престъпност. Първо: вакуум на властта. Когато държавата не може да гарантира сигурността на гражданите, защитата на собствеността или изпълнението на договорите, се появява търсене на алтернативен гарант. Представете си собственик на склад, който не може да разчита на полицията в отдалечен район. Появява се организирана група и му предлага защита срещу месечна такса. Първоначално това може да изглежда като частна охрана. Но ако същата група контролира и потенциалните нападатели, възниква очевидният проблем: кой гарантира, че защитникът няма сам да създаде заплахата, от която ви защитава? Това е класическият механизъм на рекета. Научната литература разглежда мафиотската „защита“ именно като услуга, която може да се превърне в хищническо извличане на доходи, защото доставчикът не е обвързан с безпристрастни правила и ефективен външен контрол. Важна уговорка: държавата не е необходимо да е разпаднала се. Достатъчно е да има територии, отрасли или социални групи, за които законната защита е недостъпна, бавна или ненадеждна. Второ: забранени пазари. Когато има търсене на стоки и услуги, които са забранени или силно ограничени, се създава пазар без нормалните механизми за контрол. Участниците не могат да разчитат изцяло на съдилищата, за да разрешават споровете си. Договорите не могат да се изпълняват по обичайния начин. Затова насилието, заплахите, корупцията и репутацията на организацията могат да се превърнат в конкурентни предимства. Не всяка незаконна дейност поражда мафия. За мафиотска структура са необходими и организация, устойчиви приходи, механизми за принуда и способност да се контролира определен пазар или територия. Трето: корупция и съучастие. Мафията рядко би могла да се разрасне значително, ако срещу нея действат последователно всички институции. Тя може да се нуждае от информация за полицейски операции, от благосклонен чиновник, от достъп до обществени поръчки, от счетоводител, адвокат или финансист, който да прикрива произхода на парите. Това обяснява защо организираната престъпност е не просто проблем на полицията. Тя е и проблем на администрацията, съдебната система, финансовия надзор и политическата отговорност. Най-опасният момент е, когато престъпната организация вече не се опитва само да заобикаля държавата, а започва да влияе върху решенията й. Тогава се получава своеобразно срастване: официалната институция запазва печата, униформата и правомощията си, но част от решенията се диктуват от частни интереси. Четвърто: социална среда, принадлежност и лична изгода. Не всички участници в мафиотски структури са мотивирани единствено от алчност. За някои, организацията предлага доходи, които не могат да получат другаде. За други тя осигурява чувство за принадлежност, статус, защита или възможност за възход в йерархията. Това не оправдава престъпното поведение. Но обяснява защо репресията сама по себе си невинаги е достатъчна: ако организацията предлага идентичност, доход и социална мрежа, трябва да се разруши не само нейната структура, но и механизмът, който привлича нови членове. Защо Япония има якудза? Историята на якудза е интересна, защото показва, че мафията може да се развива не само в условия на държавна слабост, но и в общество със силни институции. Корените на традиционните японски престъпни организации, обикновено се свързват с групи, занимаващи се с хазарт и с организирана улична търговия и развлечения. В японската историческа традиция се разграничават две често споменавани среди: Бакуто — групи, свързани с хазарта. Текия — групи, свързани с пътуващата търговия, пазарите и уличните търговци. От подобни среди, постепенно се развиват организации с йерархия, ритуали за приемане, вътрешни правила и отношения, наподобяващи семейна зависимост. Японската полиция описва тази традиция като система от отношения между „шеф“ и подчинени, представяни чрез езика на дълга, лоялността и фиктивното родство. Но не бива да си представяме якудза като неизменна организация, съществуваща непроменена от Средновековието. Съвременните синдикати се оформят и укрепват в конкретни исторически условия, включително в следвоенния период, когато незаконните пазари, уличната икономика, политическите връзки и борбата за контрол над доходоносни дейности, създават възможности за разрастване. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.