Южна Корея www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.bg www.bg-tourinfo.com
Глобализацията е процесът на нарастване на икономическите, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата. Макар контакти между сравнително отдалечени региони да съществуват още от Античността, те придобиват наистина глобален обхват едва след Великите географски открития през 15 – 16 век. Бързото развитие на транспортната и комуникационна техника през 20 век водят до бързо интензифициране на процеса на глобализация с разрастване на международната търговия и трансфер на капитали и създаване на първите политически институции от глобален мащаб. Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от нея, които в много случаи са повлияни от по-общи идеологически възгледи. Докато поддръжниците на глобализацията я разглеждат като фактор за стопанското развитие в световен мащаб, нейните противници смятат, че тя е причина за икономически и екологични вреди. Възникналото в края на 20 век антиглобалистко движение става известно със своите публични демонстрации, съпътстващи важни международни форуми. Концепция Хората взаимодействат помежду си през големи разстояния от хиляди години. Пътят на коприната свързва Азия, Африка и Европа е добър пример за трансформативната сила за транслокалната размяна в Стария свят. Философията, религията, езикът, изкуствата и други аспекти на културата се разпространяват и смесват, докато нациите разменят продукти и идеи. През 15-и и 16 век европейците правят важни открития в своите изследвания на океаните, вкл. началото на трансатлантическото пътуване към Новия свят на Америките. Глобалното движение на хора, стоки и идеи ще се увеличава значително през следващите векове. В началото на 19 век развитието на нови форми на транспорт (например превозни средства, работещи с пара, или железопътните линии) и телекомуникации, които свиват времето и пространството, позволяват да се постигнат все по-бързи темпове на ръст в световния обмен. През 20 век пътните превозни средства, интермодалният транспорт и авиолиниите правят транспорта дори по-бърз. Появата на електронната комуникация и по-специално на мобилните телефони и интернет позволява милиарди хора да се свързват помежду си по нов начин. Етимология и употреба Терминът произлиза от английската дума Globe (сфера), която навлиза в английския език от латинското globus: „кръгла форма, сфера, топка“, и от около 1550 г. се използва в смисъла на планетата Земя, или на триизмерната ѝ проекция. Една от най-ранните известни употреби на съществителното глобализация е от 1930 г., в публикация, озаглавена „Към ново образование“ – използвано е с цел да се обозначи цялостния поглед на човешкия опит в областта на образованието.[1] Подобен по смисъл термин, „корпоративни гиганти“, е използван от Чарлз Тейз Ръсел през 1897 г.,[2] за да опише големите национални корпорации и други големи предприятия по това време. До 60-те години на 20 век, и двата термина започват да се използват като синоними от икономистите и други учени. През втората половина на 1980-те, понятието навлиза в масовата преса. От самото си начало, концепцията за глобализацията вдъхновява създаването на подобни определения и тълкувания, коренящи се исторически в пътищата на търговията и развитието на големите империи в Азия и Индийския океан от 15 век насам.[3] Поради сложността на концепцията, изследванията, статиите и дискусиите обикновено остават фокусирани върху отделни аспекти на глобализацията.[4] Определения Роланд Робъртсън, професор по социология в университета в Абърдийн, е първият, който определя глобализацията като „свиване на света и засилването на световното съзнание като цяло.“.[5] М. Алброу и Е. Кинг, в труда си от 1990 г. Globalization, Knowledge and Society, определят глобализацията като: …всички тези процеси, чрез които народите по света се включват в едно световно общество.[6] В The Consequences of Modernity (1990 г.), Антъни Гидънс използва следната дефиниция: Глобализацията може да се определи като интензификация на световните социални връзки, които свързват отдалечените населени места по такъв начин, че местните събития са оформени от събития, случили се на голямо разстояние и обратно.[7] Книгата Global Transformations (1999 г.) на Хелд цитира следното определение на глобализацията: Макар че в опростен смисъл глобализацията се отнася до разширяването, задълбочаването и ускоряването на глобалната взаимосвързаност, такава дефиниция се нуждае от последващо разяснение. ...Глобализацията може да бъде континуум на местно, национално и регионално ниво. В единия край на континуума лежат социални и икономически връзки и мрежи, които са организирани на местна и/ или национална основа, на другия край лежат социални и икономически връзки и мрежи, които кристализират по-широкия мащаб на регионалните и глобалните взаимодействия. Глобализацията може да се разгледа с позоваване на тези променливи пространствено-времеви процеси, на които се основава трансформацията в организацията на човешките дела, свързвайки ги заедно и разширявайки човешките дейности в отделните региони и континенти. Без позоваване на тези обширни пространствени връзки, не може да има ясно или последователно формулиране на термина. ...Задоволителната дефиниция на глобализацията трябва да съдържа всеки от тези елементи: разширение, интензивност, скорост и въздействие.[8] Шведският журналист Томас Ларсон, в книгата си The Race to the Top: The Real Story of Globalization (2001 г.), заявява, че глобализацията: е процесът на свиване на света, на намаляването на разстоянията, на придвижването на нещата по-близо. Този процес касае нарасналата лекота, с която някой от единия край на света може да си взаимодейства, с взаимна полза, с човек на другия край на света.[9] Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия описва глобализацията като: широко използван термин, който може да се дефинира по много различни начини. Когато се използва в икономически контекст, той се отнася до намаляването и премахването на националните граници с цел да улесни потока на стоки, капитали, услуги и труд..., въпреки че все още има значителни бариери за потока на работна ръка... Глобализацията не е ново явление. Тя започва към края на деветнадесети век, но се забавя в периода от началото на Първата световна война до третата четвърт на 20 век. Това забавяне може да се отдаде на активните политики, водени от редица страни, с цел защита на индустриите им... Все пак, темпът на глобализация нараства бързо през последната четвърт на 20 век.[10] Том Палмър от института „Катон“ определя глобализацията като „намаляване или премахване на държавно наложените ограничения за обмен през границите и все по-интегрираната и комплексна глобална система за производство и обмен, която се очертава в резултат на това.“.[11] Журналистът Томас Фридман популяризира термина „плосък свят“, твърдейки, че глобализираната търговия, износът на производство, веригата на доставки, както и политическите сили, постоянно променят света, за по-добро или по-лошо. Той заявява, че темпото на глобализацията е все по-забързано и че нейното въздействие върху бизнес организациите и практиките ще продължава да расте.[12] Икономистът Такис Фотопулос, определя „икономическата глобализация“ като отварянето и дерегулирането на пазарите на стоки, капитал и труд, което води към настоящата „неолиберална глобализация“. Той използва термина „политическа глобализация“, за да дефинира появата на транснационален елит и постепенното премахване на държавата-нация. Фотопулос използва „културна глобализация“ за хомогенизирането на културата в световен мащаб. Други негови определения описват термините „идеологическа глобализация“, „технологична глобализация“ и „социална глобализация“.[13] През 2000 г., Международният валутен фонд определя четири основни аспекта на глобализацията:[14] Търговия и сделки: Развиващите се страни са увеличили своя дял от световната търговия – от 19% през 1971 г. до 29% през 1999 г. Но все още има големи разлики между основните региони. Например новоиндустриализираните икономики в Азия просперират, докато африканските страни като цяло се представят лошо. Структурата на износа на една страна е важен показател за успех. Произвежданите стоки за износ се увеличават, доминирани от развитите страни и новите икономики. Изнасяните основни суровини, като например храни и материали по-често са произвеждани в развиващите се страни: делът на тези материали от общия износ е намалял през периода. Капиталови и инвестиционни потоци: Частните капитали, движещи се към развиващите се страни нараснаха през 1990-те години, заменяйки помощите или парите за развитие, които са спаднали значително след началото на 1980-те. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се превръщат в най-важната категория. Миграцията и движението на хора: В периода между 1965 и 1990 г., делът на мигриралата трудова сила приблизително се удвои. Разпространение на знания (и технологии): Информацията и обменът на технологии са неделима част от глобализацията. Технологичните иновации (или технологичния трансфер) облагодетелства повечето от развиващите се и най-слабо развитите страни, като например появата на мобилните телефони. История Пътят на коприната и пътищата за търговия с подправки, свързващи Европа и Далечния изток от Античността Земеделски култури от Америка, които се разпространяват по целия свят: царевица, домат, картоф, ванилия, каучук, какао, тютюн Анимирана карта на колониалните империи от края на 15 век до наши дни Португалски кораб в японското пристанище Нагасаки през 17 век През 19 век Великобритания се превръща в първата глобална икономическа свръхсила, благодарение на своите модерни промишлени технологии и на подобренията в глобалния транспорт Историческите корени на глобализацията са предмет на продължаващи спорове, дължащи се до голяма степен на различните по обхват дефиниции на самото понятие глобализация. Някои учени поставят нейното начало в Новото време, докато други я разглеждат като явление с по-дълга история.[15] Така Андре Гундер Франк, привърженик на теорията на зависимостта, смята, че глобализацията съществува от появата на търговски връзки между Шумер и Индската цивилизация през 3 хилядолетие пр.н.е.[16] Един ранен период на глобализационни процеси е епохата на Елинизма, когато гръкоезични търговски центрове се разпростират в обширни области от Индия до Испания, в центъра на които са големите градове Александрия, Атина и Антиохия. По-късно в тази зона на международна търговия е включен и Китай, което довежда до формирането на Пътя на коприната от западните части на империята Хан през Партското царство до Римската империя.[17] През този период между Средиземноморието и Индия се движат около 300 кораба годишно, като превозваните от тях стоки достигат до 300 хиляди тона. Търговските връзки в Стария свят се запазват и развиват и през Златния век на исляма, когато в международния обмен са въвлечени и части от Субсахарска Африка и вътрешността на Евразия. Религиозните изисквания на исляма за познаване на арабския език и поклонения в Мека улесняват и активизират културните контакти в Ислямския свят.[18] През този период широко разпространение получават нови земеделски култури, като захарната тръстика и памука. Образуването на Монголската империя през 13 век също води до улесняване на контактите между отдалечени части на Евразия. По това време е създадена първата трансконтинентална пощенска система. Обединяването на обширни части от Централна Азия е свързано и с бързото разпространение на заразни болести, като чумата.[19] Тези ранни етапи на междурегионален обмен понякога се наричат архаична глобализация, но до 16 век глобализационните процеси са ограничени в рамките на Стария свят. Следващият етап, наричан от някои изследователи протоглобализация, се характеризира с възхода на европейските морски империи през 16 и 17 век – първоначално Португалската и Испанската, последвани от Нидерландската и Британската. Епохата на Великите географски открития извежда глобализационния процес до наистина световен мащаб, включвайки в него изолирани дотогава части от света, като Америка, Австралия, Океания и по-отдалечените части на Африка и Азия.[20] Откритията поставят началото на Колумбовия обмен,[21] масовия обмен на растения, животни, храни, общности от хора, заразни болести и култура между Източното и Западното полукълбо. Новите земеделски култури, пренесени от Америка, значително подпомагат последвалия ръст на световното население.[22] През 17 век в глобализацията се включват и големи частни компании, като основаната през Британска източноиндийска компания и създадената две години по-късно Нидерландска източноиндийска компания, които получават от своите национални правителства монополни права за търговия с определени части от света. През 19 век глобализацията постепенно започва да придобива съвременните си форми. Индустриализацията дава възможност за евтино производство на потребителски стоки, а бързият ръст на населението създава нарастващо търсене на суровини. Основен фактор за глобализацията през този период става империализмът. След Първата и Втората опиумна война и завладяването на Индия от Великобритания големи части от Азия се превръщат в отворени пазари за британския износ. Междувременно завладяването на нови части от света, главно в Субсахарска Африка, от големите европейски държави увеличава производството на суровини като каучук, диаманти и каменни въглища. Нараства и обмена на стоки и капитали между Европа, европейските колонии и Съединените щати.[23] Процесът на глобализация започва да се забавя в началото на 20 век, но отново се интензифицира след Втората световна война. По това време е създадена Организацията на обединените нации, започва процесът на европейска интеграция и получава широко разпространение идеята за засилване на международните контакти като средство за предотвратяване на нов глобален военен конфликт. Предприети са стъпки за премахване на пречките пред международната търговия, а по време на Бретънуудската конференция водещите световни политически лидери се споразумяват за обща рамка на международната търговия и финанси и създават международни институции, които трябва да съдействат за процесите на глобализация – Световната банка и Международния валутен фонд. През следващите десетилетия поредица от международни споразумения в рамките на Общото споразумение за митата и търговията, а по-късно и на Световната търговска организация, значително намаляват пречките пред свободната търговия между държавите. Така от 1970 до 2001 година обемът на световния износ нараства от 8,5% до 16,2% от световния брутен продукт.[24] През втората половина на 20 век засилването на международното стопанско сътрудничество довежда до развитието на големи транснационални корпорации, обикновено базирани в развитите страни. Засилва се обменът на нови научни и технически разработки, на културни продукти, като филми, музика и телевизионни предавания. Аспекти Бизнес организации в световен мащаб Глобалният индекс за конкурентоспособност в света през 2008 – 2009 г. Всеки цвят обхваща една четвърт от целия диапазон на класациите. Зеленият цвят показва най-високите стойности на индекса, а червения – най-ниските. В сив цвят са неиндексираните икономики. С развитието на транспорта и комуникациите, международният бизнес се разраства бързо след началото на 20 век. Международният бизнес включва всички търговски трансакции (частни сделки, инвестиции, логистика и транспорт), които протичат между два или повече региона, народа или две или повече страни извън политическите им граници. Обикновено тези трансакции се извършват от частни фирми с цел печалба.[25] Такива търговски сделки включват икономически ресурси като капитали и природни и човешки ресурси, използвани за международното производство на материални блага и услуги като финанси, банкиране, застраховки, строителство и други.[26] Подобни международни бизнес споразумения са довели до формирането на мултинационалните корпорации – компании, които имат достъп до пазарите и производството в световен мащаб или такива с операции в повече от една страна. Добре познатите корпорации включват компании за бързо хранене като Макдоналдс, производители на превозни средства като General Motors, Ford Motor Company и Тойота, компании за потребителска електроника като Samsung, LG и Sony, както и енергийни компании като ExxonMobil, Shell и BP. Повечето от най-големите корпорации работят на множество национални пазари едновременно. Все повече фирми твърдят, че оцеляването в новия глобален пазар изисква от дружествата да се снабдяват със стоки, услуги, труд и материали от чужбина, с цел непрекъснато да осъвременяват своите продукти и технологии, за да оцелеят при увеличената конкуренция. Международна търговия Singapore skyline Сингапур, страната на върха в Световния търговски индекс, прегърнала идеята на глобализацията и превърнала се във високоразвита държава. Абсолютно търговско предимство съществува, когато една страна може да произвежда стоки с по-малко разходи за единица продукция, отколкото би могъл да стори това търговския ѝ партньор. По същата причина, тя трябва да внася стоки, в които има абсолютно неизгодно положение.[27] Макар да са възможни печалби от търговията при абсолютно предимство, сравнителното предимство е възможността да се предлагат стоки и услуги на по-ниска пределна и алтернативна цена. То разширява обхвата на възможния взаимноизгоден обмен. В днешната бизнес среда, много компании определят сравнителните предимства, предлагани от международната търговия, от съществено значение за оставането им в бизнеса. Търговски споразумения, блокове и зони Специалната икономическа зона е даден географски регион, който има икономически и други закони, които са по-свободно ориентирани спрямо пазарите, отколкото националните закони на страната. Националните закони могат да бъдат преустановени вътре в тези специални зони. Категорията им обхваща много области, включително свободни търговски зони, зони за експортна обработка, свободни зони, индустриални паркове или индустриални имоти, свободни пристанища, градски предприемачески зони и др. Обикновено целта на структурата е да се увеличат преките чуждестранни инвестиции от чуждестранни инвеститори, обикновено от международния бизнес или мултинационални корпорации. Това са определени области, в които дружествата се облагат с минимални данъци или изобщо не се облагат, с цел насърчаването на икономическата активност. Свободните пристанища исторически имат преимущество с благоприятстващи бизнеса митнически разпоредби, например свободното пристанище на Триест. Много често свободните пристанища представляват част от свободни икономически зони. Свободната търговска зона е област, в рамките на която стоките могат да бъдат разтоварени, обработени, произведени или преконфигурирани, и реекспортирани без намесата на митническите органи. Само когато стоките се движат към потребителите на територията на страната, в която се намира зоната, те са обект на обмитяване. Свободните търговски зони са организирани около основни морски пристанища, международни летища, както и области по националните граници с географски предимства за търговия.[28] Това е регион, където група от страни се е съгласила да намали или премахне търговските бариери.[29] Зона за свободна търговия е търговски блок, чиито страни-членки са подписали споразумение за свободна търговия, което елиминира тарифите, квотите за внос, и предпочитанията за повечето (ако не всички) стоки и услуги, търгувани между тях. Ако хората са свободни да се движат между двете страни, зоната за свободна търговия може да се счита и за отворена граница. Европейския съюз например, конфедерация от 28 държави членки, е зона за свободна търговия и отворена граница. Азиатско-тихоокеанският регион е описван като „най-интегрираният търговски регион на планетата“, тъй като вътрешнорегионалната търговия формира 50 – 60% от общия внос и износ в региона.[30] Той също така търгува потребителски стоки за износ извън региона, като например телевизори, радиоапарати, велосипеди, и текстил за САЩ, Европа и Япония.[31] Зоната за свободна търговия на АСЕАН[32] е търговско споразумение на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, в подкрепа на местното производство във всички страни от АСЕАН. Споразумението е подписано на 28 януари 1992 г. в Сингапур. Когато е подписано първоначално, АСЕАН има шест члена – Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд. Виетнам се присъединява през 1995 г., Лаос и Мианмар през 1997 г., а Камбоджа през 1999 г. Данъчни убежища Данъчно убежище е щат, страна или територия, където определени данъци са по-ниски или просто липсват, като по този начин компаниите могат да избегнат или да укриват данъци. Създаването на дъщерни дружества или местенето в региони със занижени или нулеви данъци се счита за привлекателна възможност от частни лица и/или корпорации. Така се създава ситуация на данъчно съревнование сред правителствата. Различните юрисдикции са убежища за различни видове данъци, както и за различните категории лица и компании. Страните, които са независими или автономни по отношение на международния закон теоретично имат неограничени сили да въведат данъчни закони, които имат ефект върху тяхната територия освен ако не са ограничени от предишни международни договори. Основната черта на данъчните убежища е, че законите им и други мерки могат да се използват за избягване или неспазване на данъчните закони или правила в други юрисдикции. Икономическа глобализация Основна статия: Икономическа глобализация Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите. Най-забележимият и често коментиран елемент на глобализацията е икономическата глобализация, включваща изменения на финансовите пазари, търговските и производствените ниши, които отслабват контрола на националните правителствата върху местното производство и потребление. Сред основните елементи на икономическата глобализация са: Свободна търговия. Свободно движение на капитала. Просто преразпределение на различни отрасли на промишлеността между различни страни. Ръст на влияние на финансовия капитал, сравнен с търговския и промишления. Увеличение на потребителските кредити. Намаляване данъците на бизнеса (за сметка на увеличението на данъчната конкуренция между страните). Политическа глобализация Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите. През втората половина на 20 век се наблюдава процес на размиване на националния суверенитет. Тази тенденция е свързана със създаването на система от международни организации и договорености по време на Втората световна война и на Студената война. Тя става по-отчетлива, в резултат на активизирането на ролята на междуправителствените и международните интеграционни организации, като Организацията на обединените нации, Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация, Европейския съюз. Тези организации първоначално са своеобразни проводници на политиката на държавите участнички, но постепенно започват да играят самостоятелна роля и оказват значително влияние както на международните отношения като цяло, така и на своите създатели. Глобална финансова система До началото на 21 век се появяват международни правни споразумения, институции, формални и неформални икономически агенти, които подпомагат движението на финансови потоци с цел инвестиции или финансиране на търговия. Тази глобална финансова система се появява по времето на първата модерна вълна на икономическата глобализация, която е белязана от създаването на централни банки, многостранни договори и междуправителствени организации, стремящи се да подобрят прозрачността, регулациите и ефективността на международните пазари. Световната икономика става все по-интегрирана финансово през 20 век, след като държавите либерализират капиталовите сметки и дерегулират финансовия сектор. По този начин обаче се натрупва по-голям риск по отношение на нестабилни капиталови потоци. Вследствие редица финансови кризи в Европа, Азия и Латинска Америка имат неблагоприятни ефекти върху другите страни. До началото на 21 век финансовите институции стават все по-големи с все по-усложнени и взаимосвързани инвестиционни дейности. Така, когато САЩ претърпява финансова криза в началото на века, тя бързо достига и до други страни. Става популярна като глобалната финансова криза и се превръща в катализатор на Голямата рецесия. Мултилингвизъм и появата на лингва франка Броят на хората, които владеят няколко езика, е по-голям от тези, които говорят само един. В днешно време повечето хора са многоезични. Езиков контакт се появява по време на различни феномени, свързани с езика. В резултат се появяват различни вариации и смесици на езика. Многоезичието става социален феномен, воден от нуждите на глобализацията и културната отвореност. Благодарение на улеснения достъп до информация чрез интернет хората все по-често се сблъскват с различни езици, затова и нуждата да се научат повече езици става по-голяма. Лингва франка е език, който се използва системно, за да прави възможна комуникацията между хора с различен майчин език, най-вече когато е трети език, който е отдалечен от другите два майчини езика. Днес най-популярният такъв език е английският. Около 3,5 млрд. души имат някакво познание по езика. Английският език е преобладаващият език в интернет. Около 40% от световните радио програми са на английски език. Докато мултилингвизмът е често срещан, в световен мащаб броят на говоримите езици намалява. 20-те най-разпространени езика, всеки от които се говори от повече от 50 млн. души, се говорят от около половината население на света. Същевременно много други езици се говорят в малки общности, повечето от които с по-малко от 10 хил. души. В миналото тези по-малко разпространени езици са били предпазвани с географската си изолация. Днес за говорещите езици, срещани само в определен регион или сред определено малцинство, става все по-трудно да се съревновават с хора, които владеят доминиращи езици. Така тези езици днес се считат за застрашени. Не се знае общият брой на езиците в света и съществуват различни данни в зависимост от много фактори. Счита се, че съществуват между 6000 и 7000 езика в света и между 50% и 90% от тях ще изчезнат до 2100 г. Критика Разликите в националния доход по света, измерени по националния коефициент на Джини, 2009 Критиката на глобализацията като цяло произтича от дискусии, свързани с въздействието на тези процеси на планетата, както и човешките разходи. Те оспорват пряко традиционните показатели като БВП, и други мерки, като например коефициентът на Джини или Happy Planet Index, и точка за "множество взаимосвързани фатални последици социалната дезинтеграция, разбивка на демокрацията, по-бързо и екстензивно влошаване на околната среда, разпространението на нови болести, нарастваща бедност и отчуждение, които те твърдят, са непредвидими последици на глобализацията. Упреците са възникнали от църковни групи, национални фракции освобождение, селски дейци, интелектуалци, хора на изкуството, протекционисти, анархисти, в подкрепа на релокализацията (например, потреблението на близко производство) и други. Някои от тях са реформистки в природата, настояват за по-умерена форма на капитализма, докато други са по-революционни (мощност промяна от личен към обществен контрол) или реакционни (обществения към частния). Някои противници на глобализацията виждат явлението като насърчаване на корпоратистки интереси. Те също така твърдят, че увеличаването на независимостта и силата на корпоративни субекти оформя политическата политика на страните. Те посочват световните институции и политики, които вярват, че те по-добре отговорят на моралните претенции на бедните и работническата класа, както и грижата за околната среда. Икономическите аргументи от справедливи търговски теоретици твърдят, че неограничената свободна търговска полза, тези с по-големи финансови възможности (т.е. богатите) за сметка на бедните. Макар да е вярно, че свободната търговия насърчава глобализацията сред страните, в някои страни се опитват да защитят своите местни доставчици. Основният износ на по-бедните страни обикновено е селскостопанското производство. Големите страни често субсидира фермерите им (напр. Общата селскостопанска политика на ЕС), което понижава пазарната цена за чужди култури. Преминаването към аутсорсинг: Глобализацията позволява на корпорациите да премахнат производството и сервиза на работни места от високите разходи, създаването на икономически възможности с най-конкурентни заплати и ползите за работник. Слабите синдикати: Излишъкът на по-евтина работна ръка, съчетано с все по-нарастващия брой на компаниите в преход отслабва синдикатите в скъпите райони. Синдикатите губят ефективността си и работниците – техния ентусиазъм за синдикатите, когато членството започва да упада. Увеличението в експлоатация на детския труд: Страни със слаби защити за деца са уязвими към заразяване от недобросъвестни фирми и престъпни банди, които ги експлоатират. Примерите включват промишленост, спасяване и работа в земеделското стопанство, както и трафика на хора, робство, принудителен труд, проституция и детска порнография. Елена Норберг Ходж, режисьор и основател на ISEC критикува глобализацията по много начини. В книгата си „Древните фючърси“, Норберг Ходж твърди, че вековете на екологичното равновесие и хармонията в обществото са под заплаха от натиска на развитие и глобализация. Тя също така критикува стандартизирането и рационализирането на глобализацията, тъй като не винаги водят до очакваните резултати на растеж. Въпреки че глобализацията предприема подобни стъпки в повечето страни, учени като Ходж твърдят, че не биха могли да бъдат ефективни в някои страни, глобализацията действително премества някои страни назад, вместо да ги развие. Антиглобалисткото движение Антиглобалисти протестират в Единбург Борбата с глобализацията, и противодействието на глобализацията, се състоят от редица критики на глобализацията, но като цяло, е от решаващо значение е корпоративния капитализъм. Движението е често наричано антиглобалистко движение, антикорпоративна глобализация или движение срещу неолибералната глобализация. Въпреки че британският социолог Пол Р. Хърст и политическият икономист Греъм Е. Томпсън твърдят, че терминът е неясен дейностите на антиглобалисткото дижение могат да включват опити за демонстриране на суверенитет, на практика местното демократично вземане на решения, или да ограничи международния трансфер на хора, стоки и капиталистически идеологии, особено свободния пазар дерегулация. Канадският автор и социален активист Наоми Клайн твърди, че терминът може да се обозначи като социално движение или да обхваща множество социални движения като национализъм и социализъм. Брус Подобник, социолог в Луис и Кларк колеж, гласи, че "по-голямата част от групи, които участват в тези протести се възползват от международни мрежи за подкрепа, и те обикновено призовават за форми на глобализацията, засилване на демократичното представителство, правата на човека, и егалитаризъм. Икономистите Джоузеф Стиглиц и Андрю Чарлтън пишат: Антиглобалисткото движение се развило в опозиция да възприеме негативните аспекти на глобализацията. Терминът „антиглобализацията“ в много отношения е погрешно название, тъй като групата представлява широк спектър от интереси и проблеми, и много от хората, участващи в антиглобалисткото движение не поддържат по-тесни връзки между различните народи и култури по света чрез, например, помощ, помощ за бежанците, и глобални екологични проблеми. Като цяло противниците на глобализацията в развиващите се страни са непропорционално средната класа и полувисше образование. Това контрастира рязко с положението в развиващите се страни, където антиглобалисткото движение е по-успешно за привличане на по-широк кръг, включително милиони работници и фермери. Опозиция на интеграцията на капиталовия пазар Протест срещу световната банка, Джакарта, Индонезия. Капиталовите пазари трябва да се справят с повишаване и инвестиране на парични средства в различни предприятия. Повишената интеграция на тези финансови пазари между страните води до появата на световния пазар на капитали или единен пазар в света. В дългосрочен план, повишаване на движение на капитали между държавите има тенденция в полза на собствениците на капитали, повече от всяка друга група, в краткосрочен план, собственици и работници в специфични сектори в изнасящи капитал страни носят голяма част от тежестта на регулирането до увеличаване на движение на капитала. Не е изненадващо, че тези условия довеждат до политически разделения за това дали да или да не насърчават или увеличават международната интеграция на капиталовия пазар. Тези, които са против интеграцията на капиталовия пазар въз основа на въпроси, свързани с правата на човека са особено обезпокоени от различни злоупотреби, които смятат, че са увековечени от глобални и международни институции, които, насърчават неолиберализма, без оглед на етичните стандарти. Общите цели включват Световната банка (СБ), Международния валутен фонд (МВФ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната търговска организация (СТО) и свободните търговски договори като Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), зона за свободна търговия на Америките (FTAA), на Многостранното споразумение за инвестициите (МСИ) и Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС). В светлината на икономическата пропаст между богатите и бедните страни, движението на привържениците твърди, че „свободна търговия“ без мерки, за да защитава по-капитализирани ще допринесе само за укрепване силата на индустриализираните държави (често са наричани „Север“ в опозиция на развиващия се свят „Юг“). Медия и обществено мнение Проучване, направено от Пиър Фис и Пол Хърш през 2005 г., разкрива значително увеличение в негативните статии срещу глобализацията в миналото. През 1998 г. негативните статии са два пъти повече от поситивните. През 2008 г. Грег Ип твърди, че нарасналата опозиция срещу глобализацията може да се обясни, поне от части, с икономически собствен интерес. Броят на статиите във вестници, които показват негативната страна на явлението, нараства от 10% от всички статии през 1991 г. до 55% през 1999 г. Този ръст се случва в период, когато броят на статиите, които се отнасят до глобализацията, нараства почти двойно. Редица международни проучвания и анкети показват, че жителите на развиващите се страни приемат глобализацията по-благосклонно. БиБиСи разкрива, че в развиващите се страни все по-често се среща мнението, че глобализацията се развива твърде бързо. Едва в няколко страни, сред които Мексико, страните от Централна Америка, Индонезия, Бразилия и Кения, множеството е на мнение, че глобализацията се случва твърде бавно. Филип Гордън споделя, че „(към 2004 г.) по-голямата част от европейците вярват, че глобализацията може да обогати живота им, както и че Европейският съюз може да им помогне да се възползват от ползите от глобализацията, докато ги брани от негативните ѝ ефекти.“ Повечето противници са социалисти, природозащитни групи и националисти. През 2004 г. гражданите на ЕС не се чувстват заплашени от глобализацията. Пазарът на труда в ЕС е по-стабилен и е по-малко вероятно работещите да приемат намаление на заплатата или на социалните плащания. Те от своя страна са много по-високи отколкото в САЩ. Много от развиващите се страни виждат глобализацията като положителна сила, която ще ги извади от бедността. Тези, които са против глобализацията, обикновено обединяват загриженост за природата с национализъм. Опонентите считат правителствата за агенти на неоколониализма, които защитават интересите на мултинационалните компании. Голяма част от тези критики идват от средната класа. Според Института Брукингс това е така, защото средната класа счита по-бедните групи, които започват да се издигат в обществото, за заплаха за тяхната икономическа сигурност. Неравенство Все по-интензивната международна търговия с високите граници за влизане на пазарите, корпоративната консолидация, данъчните убежища и други методи за ибягване на данъци и политическа корупция заедно пораждат неравенство в доходите и концентрация на богатство в малка част от населението: все по-неравномерно разпределение на икономически активи (богатство) и доходи сред или между населението на света, на станите и отделните индивиди. Икономическото неравенство се различава в различните общества, исторически периоди, икономически структури или системи (например капитализъм или социализъм), съвременни или минали войни, между половете и заради разликите в способността на индивидите да създават богатство. Има различни нумерологични индекси за измерване на икономическото неравенство. Един такъв е коефициентът GINI, но съществуват и много други методи. Икономическото неравенство оказва ефект върху равенсството във възможностите. Макар според по-ранни виждания икономическото неравенство се счита за необходимо и полезно, в наши дни то се смята за все по-голям социален проблем. Предишни изследвания, според които по-голямото равенство пречи на икономическия растеж, се опровергават, тъй като през много от годините не се вижда как промяната в неравенството води до промяна в растежа. Всъщност, един от най-силните и важни фактори за устойчив икономически растеж е нивото на неравенство на доходите. Международното неравенство е неравенство между страните. Икономическите разлики между богати и бедни страни са изключително големи. Според доклада за човешкото развитие на ООН от 2004 г. БВП на глава от населението в страни с високо, средно и ниско човешко развитие (класификация, базирана на индекса за човешко развитие на ООН) е съответно 24 806, 4269 и 1184 долара по паритет на покупателната способност (PPP$) (PPP$ = паритет на покупателната способност, измерен в щатски долара). Полово неравенство в глобалната работна сила Жените често участват в работната сила като временно заети или заети на непълно работно време.Доказателства сочат, че докато глобализацията увеличава достъпа на жените до работни места, дългосрочната цел[ неясно? ] да се трансформира неравенството между половете все още не е осъществена. Оценки Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите. Някои учени защитават тезата, че световната глобализация е облечена под формата на многостранно икономическо сътрудничество и е път към икономически и обществен прогрес (в общочовешки мащаб), но обслужва интересите на най-развитите страни и чрез нея те постигат мощно преразпределение на световното богатство в своя полза. Развитите страни увеличават своето богатство за сметка на по-бедните държави. Нов световен ред (конспиративна теория) Статия Беседа Преглед Редактиране Редактиране на кода История Инструменти Облик скриване Текст Малък Стандартен Голям Ширина Стандартен Широк Цвят (beta) Автоматичен Светъл Тъмен (пренасочване от Нов световен ред) За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 09:47, 14 септември 2016 (UTC). Пирамидата с всевиждащото око изобразена на еднодоларовата банкнота на САЩ. Нов световен ред (известна с английското наименование New World Order, NWO) е конспиративна теория, според която световните събития се управляват задкулисно от малка група хора, „световният елит“ (масоните, кралските фамилии, клубът „Билдерберг“, Комитет 300, Ротшилд, Рокфелер. и др.), които целят създаването на световно правителство и негово тоталитарно управление. Обща тема на конспирациите за NWO е съществуването на таен световен елит, който влияе върху ключови световни събития (обществени, политически,исторически, дори природни). Според конспиративната теория целта е установяване на единно световно управление и съответно заличаването на суверенните държави. В това число политически и финансови събития се твърди, че са оркестрирани от скрити организации. В този ред множество исторически и настоящи събития се разглеждат като повлияни по този начин, или дори дирижирани, с подозрението за тайни политически сбирки и процеси на вземане на решение. Ежегодно по цял свят се появяват стотици книги, които се опитват да докажат или прокламират съществуването на световен заговор. Въведение Понятието глобализация все по-често е обект на изследвания, предвид актуалността на феномена. Дефиниране на термина Глобализация Първоначално то се отнася до измененията, които настъпват в света в XX век, след технологичната революция и по-конкретно преструктурирането на международните икономически отношения. Впоследствие това понятие започва да придобива значения отвъд чисто икономическия си смисъл. Професор Найеф Ал-Родхан и професор Джерард Стоудман от Женевския център по политика за сигурност, правят опит да съберат в табличен вид всички значими дефиниции на термина глобализация давани от 1998г. до 2006г. В резултат на това изследване, те стигат до извода, че най-подходящата дефиниция е следната: „Глобализацията е процес, който обхваща причините, насоката и последствията на транснационалната и транскултурна интеграция на човешките и не човешките действия“. Тази дефиниция дава най-обща представа, но същевременно е твърде всеобхватна, за да даде яснота относно различните аспекти на глобализацията. Най-общо казано Глобализацията е процесът на нарастване на икономическите, социалните, техническите, политическите и културните взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата. Възникване и развитие на процесите по глобализиране Историческия генезис на понятието може да се свързва с Великите географски открития през XV – XVI век. Бързото развитие на транспортната и комуникационна техника през XX век водят до бързо интензифициране на процеса на глобализация с разрастване на международната търговия и трансфер на капитали и създаване на първите политически институции от глобален мащаб. Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от нея, които в много случаи са повлияни от по-общи идеологически възгледи. Докато поддръжниците на глобализацията я разглеждат като фактор за стопанското развитие в световен мащаб, нейните противници смятат, че тя е причина за редица вреди. Комплексните явления предполагат детайлно разглеждане на причините, които ги пораждат. В зависимост от различното разбиране за глобализацията се разглеждат и различни причини и реализации. Без съмнение технологичните иновации, най-вече в информационната и комуникационната сфери са един от основните двигатели. В много отношения Интернет представлява нагледния образ на глобализацията. Глобализирането на финансовите пазари, прехвърлянето на парични суми или проследяването на информация за секунди из целия свят, не би било възможно без съвременните технологии. Огромният ръст на търговията, което е друг централен елемент на икономическата глобализация, произтича и от силното намаляне на разходите за транспорт и възможността стоките да бъдат транспортирани по-бързо. Това се отнася особено за сферата на услугите – съвременните продукти, като софтуер или база данни могат за секунди да бъдат изпратени от единия край на света до другия. Краят на студената война също засилва процесите на глобализация. По време на конфликта Изток-Запад светът е разделен на два лагера, които поддържат слаби връзки помежду си до падането на“желязната завеса”. В страните от бившия „източен блок“ започват процеси на политическа и икономическа либерализация, което ги приобщава към световните пазари. Все повече държави признават демокрацията и пазарната икономика като основополагащи принципи на организация. Паралелно с икономическата и политическата глобализация се стартират и процеси интернационализиране и на обществени каузи. Организации като Грийнпийс или Амнести Интернешънъл, които развиват дейност в редица страни и разглеждат глобални теми като опазването на околната среда или правата на човека, са „глобални действащи лица“. Това е признак за съществуването на глобално общество, за което териториалните граници играят все по-малка роля. Технологичните скокове изменят силно и мястото на индивида, както и начина му на взаимодействие с другите. Индивидите могат могат да обменят информация и да пресъздават емоции по виртуален път, като този тип комуникация навлизай и в традиционни единици като семейството. Индивидът бива улеснен в комуникацията си, което прави възможно той да разшири полето си на общуване и да осъществява взаимодействие с други намиращи се в глобалното общество. Привържениците на глобализацията виждат в разгръщането на икономическата глобализация нови възможности за увеличаване на производството, на общественото богатство и съответно за подобряване на благосъстоянието на отделния индивид. В глобализацията оптимистите съзират шансове за по-интензивно и безпрепятствено общуване, за по-добро разбиране между културите и в този смисъл за по-пълноценно развитие на личността. От своя страна противниците на глобализацията посочват опасността от още по-голямо поляризиране между бедни и богати страни; изразяват опасенията си, че икономическата експанзия води до изтощаване на природата и на ресурсите в определени части на света, изразяват опасения, че икономическото господство ще позволи на отделни държави или на групи от хора да умножат политическата и военната си мощ и да диктуват условията си на останалия свят. Те също така твърдят, че новите технологии разкриват неподозирани възможности за намеса в частния живот на индивида и евентуално за ново, непознато в предишните епохи заробване на човека. Критика срещу глобализацията Противниците на глобализацията изразяват мнението, че тя води до морален и ценностен упадък, поради по-малкото значение на националните дръжави, и налагането на мултикултурализма. Тук е важно да се отбележи, че рядко се прави разлика между мултикултурна среда и среда на културен плурализъм. По-либералните групи подкрепят първото явление, като считат, че всички индивиди са равни, независимо от белезите, които традиционно разделят обществото, като вяра, етнос, пол и др., докато по-консервативните кръгове приемат културния плурализъм, при който различията не бива да са пречка за определени индивиди, но все пак има определено съсловие, което трябва да доминира и за другите е необходимо да се интегрират спрямо него. Националните държави се появяват в края на Средовековието в Европа след разпадането на средновековните структури и на удържащите ги в единство национални сили, каквито са имперската власт и католическата църква. Като комбинира двата противоречиви принципа – на териториалността (държавата) и на преодоляващата териториална ограниченост културна и символна общност (нация) – националната държава получава възможност да гарантира културния суверенитет и заедно с това да динамизира държавното начало, ориентирайки го към външна експанзия: културна, икономическа, географска. През XIX век и през първата половина на XX век, нейна специфична задача става регулирането на отношенията между противостоящи се класи и социални групи. В края на XX век, взаимната обвързаност на нация и държава под формата на националната държава започва да натъква на все повече и повече проблеми. Националната държава в известен смисъл ерозира. Появяват се допълнителни нива на решаване на проблемите над и под нивото на националната държава. Някогашните строги граници на държавната територия и на държавната власт стават по-достъпни, държави се отказват от валутния си суверинитет и пр. Изброените по – горе схващания за глобализацията, както оптимистичните, така и песимистичните, са непосредствено свързани с новите и разширени възможности за несъобразяване с границите на националната държава, за освобождаване на социалното общуване от нейната опека. И наистина, редица икономически процеси днес не са подвластни на регулиране от страна на която и да било държава. Евтиният и бърз транспорт позволява лесно преодоляване на пространсрвената раздалеченост, което прави хората по – подвижни и по – малко склонни да се идентифицират с определена държава. Връзките чрез Интернет, сателитната телевизия и бързото навлизане на мобилните телефони във всекидневния живот, карат хора от различни краища на света да се чувстват съпричастни към една и съща общонст. Независимо от териториалното разделение, да споделят един и същ начин на живот в противовес например на „съседите по територия” било в града или в страната. Възникват нов тип ценности, които нямат „гражданство” в дадена държава, а са свързани с цялото земно кълбо – техен първообраз са екологичните ценности. Споменатите примери хвърлят съмнение изобщо върху способността на националната държава и нейните институции да контролират социалния, икономическия и политическия живот, както са го правили векове наред. Това само по себе си е симптом за дълбока промяна в характера на отношенията между човека и света. Идеята за глобалност, ако не се свежда до едно или друго свое измерение, а се схваща като цялостен прелом в условията на човешкото съществуване, позволява да бъде описана тази промяна. Съотношение между локално и глобално Така се стига до един съществен момент в разбирането за глобалност – съотношението между локално и глобално. Двете думи са ясно разграничени една от друга и са противоположни помежду си. Глобално идва от „глобус”, а локално свързваме с латинското „локус” – място. Противоположността като че ли се дължи на това, че в единия случай говорим за „повсеместност” (глобално в смисъл на „навсякъде по земята”), а в другия – за конкретна „локализация” (локално в смисъл на „тук и сега”). Но от казаното дотук става ясно, че обозначените като глобални феномени тъкмо в смисъла на надхвърлящи териториалния принцип на националната държава винаги намират свое локално закрепване. То обаче не е непременно подвластно на държавата, в която се случва. Това важи например за концентрирането на информационна технология в Силициевата долина в САЩ или за „пребиваването” и функционирането на Лондонското Сити във Великобритания – нито в единия случай можем да говорим за американска организация, нито в другия за английска финансова институция. Подобно екстериториално локално закрепване се обозначава с термина „глокално”, който изразява неразчленимостта на глобално и локално и в същото време факта, че „глокалните” феномени не могат да бъдат ограничени до „поместването” им в една или друга национална държава. Клаус Мюлер твърди, че „Динамиката на глобализацията се подсилва от икономически сили, но нейните най-значими последици се отразяват в сферата на политиката“. За пример, който да потвърди това твърдение, може да се вземе сферата на социалната политика, където съществуват многобройни диференцирани анализи, които поставят под въпрос стриктната причинна верига „глобализация > конкуренция > социален дъмпинг“ и се опитват да изяснят до каква степен национално-държавниото пространство на действие в социалната политика действително е ограничено от процесите на глобализацията. Концепции за класификация на видовете глобализация Голям принос за систематизирането на различните схващания за явлението, има Жан Сколт, който обособява пет концепции за разбиране на глобализацията, опитвайки да даде дефиниция на феномена: Глобализацията като интернационализация – в смисъла на тази концепция интернационализацията се разбира като разширяване на търговските граници отвъд националните и движение на инвестиции, хора, съобщения, информация и идеи между отделните страни. Това означава нарастване на международният обмен и взаимната зависимост. Тази дефиниция е икономическа по своята природа. Глобализацията като либерализация – В контекста на тази концепция, глобализацията се отнася към процеса на премахване или намаляване на регулациите от страна на държавата по отношение на движението на стоки, услуги, капитали и хора между страните. Либерализацията в най-общ план се разбира като път към създаването на икономика без граници. Това е необходимо за да се постигне успешна икономическа интеграция. Либерализацията се възприема като инструмент, който да подпомогне интернационализацията. Необходимостта от премахването на регулациите е с политически характер. Глобализацията като „Позападняване“ – Хората, възприемащи тази концепция считат, че глобализацията е продукт на Запада и чрез нея се пропагандират масово западни ценности и идеи. Дори в известен смисъл глобализацията се възприема като модерен способ за колонизация на света от страна на Запада чрез „износ“ на култура. Глобализацията като универсализация – Това се отнася главно до планетарен синтез на култури, процес на световното разпространение на идеи, и опит. В тази връзка може да се говори за глобализацията на идеи, икономика, и политики, които ще развият човечеството. Не се изключва културна идентичност като световен феномен, а напротив, насърчава уважение към другите и техните култури. Тази концепция по своят характер е философска. Глобализацията като детериториализация – Tук глобализацията е свързанa с преконфигуриране на географията, така че социалното пространство вече не е изцяло обособено по отношение на териториалните места, териториални разстояния и териториални граници. Освен различното разбиране на глобализацията, може да бъде правена типологизация на феномена според различните видове, които се развиват по индивидуален начин в зависимост от политическата натовареност, целите, мотивацията и регионалните особености на участващите в процеса. Концепциите на Жан Скорт са универсални и валидни с пълна сила в рамките на западния свят. Там заедно с глобализацията държавата спира да играе ролята на монопол във всички сфери на обществените отношения, осигуряват се независими канали за комуникация и се либерализира икономиката. На практика либералната демокрация и глобализацията са свързани явления и в известна степен вървят ръка за ръка. Същевременно в други страни глобализацията е довела активно включване в световните икономически отношения, без държавата да е абдикирала от ролята на тотален регулатор. Примери за това са Саудитска Арабия и Китай. Взаимовръзката между по-всеобхватна глобализация, придружена с демократизация се наблюдава сред страните от т.нар. Западна цивилизация, така както е дефинирана от американския политолог и социолог Самюел Хънтингтън, а именно Европа и всички останали места обитавани предимно от европейски заселници – Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Това може да бъде обяснено до известна степен с традициите на Стария континент. Борбата за повече свобода на индивида и идеята за по-малко всеобхватност на държавата са характерни за европейците. Появата на хуманизмът през Ренесанса е първата стъпка към преосмисляне на ролята на индивида във Вселената. След това движението на Просвещението през XVIII век развива идеите за ролята на разума, толерантността и независимостта на индивида. През XIX век се оформят идеите за политическия и икономическия либерализъм. Поради спецификата на протичаща глобализацията в различните краища на света, проф. Васил Проданов предлага типологозация, според която можем да говорим за различни видове глобализация – Ултралиберална, Американизирана, Азиатизирана, Ислямизирана, Етатистко-консерватина, Алтерглобализация и Социалдемократизирана. Тази класификация е с политическа натовареност в своя замисъл. Предизвикателства пред глобализацията Зигмунт Бауман предлага по-различен поглед върху феномена глобализация. Той обръща сериозно внимание върху негативните последици за човека от процесите. Той твърди, че „вместо да хомогенизира човешката участ, технологичното заличаване на пространствено-времевите разстояния има тенденцията да поляризира“. Той представя един много сериозен проблем, който бива подминаван често с пренебрежение – какво се случва с „неглобализираните“ в един свят на глобализация. Независимо за какъв тип глобализация говорим, съвсем естествено е, тя да не се реализира с едни и същи и еднакви белези в целия свят. Определени региони, които остават изолирани в икономическо, технологично, политическо и цивилизационно отношение, стават все по-изолирани и техните проблеми се задълбочават. Докато Западната цивилизация черпи от благата на глобализацията – разширява икономическите граници и обема на обменяните капитали, универсализира определени ценности, кооперира се за разрешаването на определени проблеми, то други части от света изглеждат все по-слаби, изолирани и неспособни да се справят дори с казуси, носещи екзистенциално значение. Съществува мнение, че като продукт на глобализацията се появява универсална цивилизация. Терминът е въведен от автора В.С.Найпол. В своят небезизвестен труд „Сблъсъкът на цивилизациите“ Самюел Хънтингтън отделя сериозна част за да отхвърли напълно разбирането на глобализация като позападняване, както и идеята за универсална цивилизация. За второто твърдение, Хънтингтън подчертава, че езиците и религиите са двете неща, които са непреодолима бариера между определени цивилизации, като за него тенденциите, които се свързват с „позападняването“, на практика исторически са характерни за представителите на т.нар. Западна цивилизация. Ползи за индивидите от глобализацията Независимо от различните подходи и концепции отнасящи се към глобализацията, тя неизменно води до революционни промени за човечеството. Според футуриста Алвин Тофлър, който следи процесите на глобализацията всички тези изменения са от епохално значение. Благодарение на технологичната революция се създава цивилизация, която следва да промени изцяло икономиката, институциите и обществото. Благодарение на компютъра и интернет, един индивид може да осъществява взаимодействие с друг, независимо от това къде се намира. Взаимоотношенията между хората могат да бъдат от всякакво естествено – икономически, лични, професионални и други. Това стимулира обменът на идеи, информация и ценности. Можем да говорим за детериториализация на отношенията в обществото. Индивидите насочват вниманието си върху събития и процеси отвъд всякакви териториални граници, понеже в известна степен зависят от тях. Тази комуникация на модерното общество се осъществява не само в рамките на ограничени териториално групи, за които може да се приеме, че са част от обща цивилизация или култура. Този нов тип взаимосвързаност може да се между индивидите и групите представлява глобално общество. Възходът на религиите през 70-те години като резултат от глобализацията Паралелно с всички промени, които носи след себе си модернизацията, в XX век се забелязва глобален подем на религиите. Френският учен Жил Капел нарича това явление “La revanche de Dieu”. Според него във втората половина на 70-те години настъпва обрат. Секуларизацията остава на заден план и се приема подход, който вече не апелира към тотално възприемане на светските ценности, а за възвръщане към морала, който отстояват религиозните течения. Самюел Хънтингтън определя като основна причина за това последствията от културната, социалната и икономическата модернизация настъпила през XX век. Те са променили до такава степен ежедневието на индивида, че той започва да си задава въпроси, относно това, кой е той и къде е неговото място в света, а религиите дават точните отговори. Заключителни мисли Независимо от отношението ни към нея, глобализацията е процес, който до голяма степен определя динамиката на процесите на днешния ден. Нивата на свързаност, скоростта на обмен на информация, както и възможностите за комуникация са достигнали високи нива, които обуславят рамките на съвременното ежедневие. Получава се и огромен парадокс – индивидите са по-ангажирани с глобални процеси, отколкото с локални. Съвременният начин на живот не предполага активно съществуване в рамките на локални общности – напротив, те все повече губят своя облик. Индивидите познават по-добре историята и спецификите на популярни градове в Европа, отколкото историите на собствения си град и дори на собственото си семейство. Не е трудно да свържем и загубата на ценностния център на обществото с процесите по глобализация. От друга страна, обуславянето на виртуалната действителност изглежда възможно само в глобално общество. Процесът по интегрирането на тази действителност в живота ни е започнал, дори е в активен процес на развитие. Дори хипотетично да приемем, че е имало възход на религиите и обръщане на индивидите към вярата, която да бъде тяхна опора в динамичен и глобален свят, то тази тенденция не демонстрира прогрес в последните десетилетия, а напротив. Гърция се превърна в първата православна държава узаконила еднополовите бракове – стъпка, която би била немислима без широка глобализация, както и глобални организации, отнемащи части от суверинитета на страните, като Европейския съюз. Тези глобални организации се превръщат в централизирани “хъбове” за разпространение и налагане на ценности повсеместно. От тук произтичат и някои основателни критики срещу глобализацията, особено в политическите и аспекти. Опитите за унифициране на ценности, се превръщат в насилствено налагане на чужди за обществата норми. И макар да успяват да бъдат легитимирани чрез законови актове, те продължават да остават чужди за местното (локалното) население и това обуслява нови конфликтни точки. От една страна, населението или с времето ще бъде принудено да възприеме тези ценности или ще продължава да трупа “бунтарски” настроения. Самото натрупване на тези настроения обаче, не е достатъчно за да имаме като резултат реален бунт срещу политическата легитимация на чужди ценности. Вътрешните бунтове срещу заобикалящия свят не са достатъчни за да се превърнат в реалния действия. Понякога те просто се натрупват, но не резултират в нищо, поради вкоренения нихилизъм. Той трансформира бунтовете в тихо, но вечно недоволство и недоверие. На практика глобализацията предоставя и на индивидите лесни решения за индивидите, които са били немислими. Той премахва и някои ограничения, които иначе индивидите имат, ако живеят в локална реалност. Не съществува обаче модел, който да ни позволи да измерим имперично дали действителната глобализация, която наблюдаваме, има по-скоро положителен или по-скоро негативен ефект върху индивидите. Без нея, трудно би бил възможен икономическия подем и теоретичното високо благосъстояние на народите. От друга страна, загубата на ценностния център на обществата води до високи нива на тревожност и вътрешни конфликти. Дори ако по-голямата част от нас са информирани за това в какво се състои глобализацията, концепцията е комплексна и нейните връзки с човешките права са много. Терминът „глобализация“ се използва, за да се опише разнообразието от икономически, културни, социални и политически промени, които оформиха нашия свят през изминалите 50 години, от силно възхваляваната революция в информационните технологии до отслабването на значението на националните и геополитическите граници в едно все по-разширяващо се, транснационално движение на стоки, услуги и капитал. Увеличаващата се хомогенизация на потребителските вкусове, консолидацията и разширяването на корпоративната сила, острото нарастване на богатството и бедността, „Макдоналдизацията“ на храната и културата и увеличаващата се вездесъщност на либералните демократични идеи, по един или друг начин, всички отдават на глобализацията“1. Шалмали Гутал Глобализацията може да се опише като все по-сближаваща икономическа интеграция на всички страни на света, в резултат на либерализацията и логическото увеличаване на обема и разнообразието на международната търговия със стоки и услуги, падащите разходи за транспорт, увеличаващата се интензивност на международното проникване на капитал, необятният ръст на глобалната работна сила и ускорената дифузия на технологиите по света, в частност, комуникациите. Парламентарна асамблея на Съвета на Европа Знаем, че човешката природа е универсална, че споделяме подобни страсти, страхове, нужди и мечти, но нищо не може да се направи с „изтриването“ на националните граници като резултат от неограниченото движение на капитала. Едуардо Галеано Без значение коя дефиниция ще изберем да приемем, глобализацията днес влияе практически върху всички основни области на живота и социалната организация. Глобализацията е навсякъде. Тя има едновременно отрицателни и положителни аспекти. Твърди се, че глобализацията е отговорна за нарушенията на човешките права, от една страна, но позволява на движенията за човешки права да оценят нейната прекомерност и отрицателните ефекти, от друга страна. Глобализацията води до по-ниски цени, заплащани на фермерите за техните реколти и подтиква все повече към създаване на лоши условия на работното място, включително наемане на деца за работа. Връзките в сферата на търговията и икономическата предприемчивост трябва да се управляват с поглед върху повишаване на стандартите на живот, осигурявайки пълна заетост и стабилно нарастващ обем на реалния доход и ефективно търсене. Споразумение за създаване на Световната търговска организация Все пак, глобализацията позволява и определено ниво на сътрудничество, което води до поява на глобални движения за защита на човешките права, например, за създаване на взаимноизгодна търговия, за намаляване на детския труд и за способстване създаването на култура на универсалните човешки права. Въпрос: Можете ли да дадете един положителен и един отрицателен пример за глобализация от своя собствен опит? Влиянието на глобализацията В икономическата сфера глобализацията е свързана с развитието на капитализма като икономическа система, често базирана на вярата в саморегулиращите се пазари. Глобализацията води до развиване на икономическата свобода и се твърди, че е повишила стандартите на живот по света, дори когато пропастта между богати и бедни нараства в относително изражение. Глобализацията е свързана с развитието на международната търговия и глобалното разпространение на стоки и услуги, чрез намаляване на бариерите пред международната търговия, като митнически тарифи, експортни такси и импортни квоти, а така също и ограничаване на движението на капитала и инвестирането. Глобализацията ускори процеса на аутсорсинг и офшоринг. Транснационалните корпорации (ТНК) могат да използват интензивно малки и средни предприятия на найниската възможна цена на световно ниво, благодарение на аутсорсинга. За малките и средните предприятия може да е трудно да се съпротивляват на глобалната конкуренция и да осигурят правата на работниците си. ТНК трудно могат да бъдат държани отговорни за нарушаването на човешките права, когато корпорацията официално се намира в една страна, а извършва дейността си в друга. Глобализацията също има влияние върху приватизацията на комуналните предприятия и услуги, като вода, здраве, сигурност и дори управление на затворите. В последно време други стоки, като семена или лекарства, се считат за икономически стоки и се включват в търговските споразумения. Глобализацията допринесе за развитието на корпоративната социална отговорност и загрижеността за отчетността на недържавните организации, като транснационалните корпорации за техните упражненията, в частност, негативното въздействие върху околната среда, върху общностите и т. н. Днес можем също да забележим увеличаване на компаниите, разработващи норми за поведение за своите упражненията. Потребителските бойкоти и кампании също накараха ТНК да бъдат по-внимателни към социалната отговорност и риска за собствената репутация. Глобални международни икономически институции Международните споразумения за „свободна търговия“ включват сложна комбинация от либерализация и протекционизъм в много критични области (особено фармацевтиката), позволявайки на мегакорпорациите да получават големи печалби чрез монополните цени на лекарствата, които са разработени със значителен принос на обществения сектор. Ноам Чомски Международният валутен фонд (МВФ) осигурява консултации по стратегиите и финансирането на страните - членки с икономически проблеми, също така работи с развиващите се страни, за да им помогне да постигнат макроикономическа стабилност и да намалят бедността. МВФ условно може да се нарече набор от стратегии или „условия“, които МВФ изисква в замяна на финансиране на ресурсите. Има малко или въобще няма интеграция на човешките права в стратегиите на МВФ, чиято основна загриженост е за икономическия и монетарен ред. Световната банка осигурява заеми за развиващите се страни, за да се намали бедността, вземайки своите решения със задължението да насърчава чуждите инвестиции, международната търговия и да улесни капиталните инвестиции. Играейки важна роля в развиващите се страни, въпреки че представлява 186 страни, Световната банка се управлява от малък брой икономически развити страни. През 90-те години на ХХ век Световната банка и МВФ изработиха стратегии, които включваха дерегулация и либерализация на пазарите, приватизация и намаляване на ролята на правителствата. Световната търговска организация (СТО) е организация, която контролира и либерализира международната търговия. Създадена през 1995 г., СТО се занимава с регулиране на търговията между страните-участнички, осигурява рамка за договаряне и официализиране на търговските споразумения и процесите на разрешаване на спорове, насочени към стимулиране на спазването на споразуменията на СТО от участниците. Въпрос: Какво влияние има глобализацията във вашата организация или училище? В политическата сфера повишената загриженост за ефектите на международното развитие на една страна върху друга има последици, изразяващи се във външна политическа подкрепа на лидерите, които в противен случай ще имат слаба легитимация в страната. Концентрацията на икономическа и финансова сила води до намаляване на влиянието на националните политически сили и въздейства върху демократичните процеси. Ярко изразеното неравенство в разпределението на богатството подчертава неравенството, напрежението в обществото и застрашава ефективния достъп до социални права за всички. Множество търговски споразумения се решават от правителствата без обществено участие във вземането на решения. Съображенията по отношение на човешките права рядко се включват в търговските споразумения, дори ако тези споразумения имат влияние върху тях. В същото време, на глобализацията се признава разпространението на демокрацията и по-голямото разбиране на човешките права. Въпреки масивната технологична пропаст, политическото ѝ влияние включва демократизация на средствата за масова информация чрез сайтовете на социалните мрежи, което води до движения, които стимулират повишаването на политическата откритост, изкореняване на безнаказаността на корупцията и злоупотребата със сила и подобреното политическо представяне. В културната сфера, глобализацията се свързва с развитието на комуникационните мрежи, с познания и идеологически ресурси около глобализацията като необходима стъпка към глобално щастие. Глобализацията доведе до развитие на общ начин на живот и консуматорски навици. Културната глокализация също така въздейства върху начина на отразяване в средствата за масова информация, довеждане на човешките трагедии до нашето внимание и мобилизиране на съвестта на света в светлината на масивните миграционни потоци. „Глобализацията на средствата за масова информация“ също доведе до масивни монополи, контролиращи нашите най-важни глобални СМИ, с всички рискове за оказване на влияние и липса на обективност, които може да се появят. Глобализацията засили усещането на чувството за общност, например съществуването на дигиталните общности. Тя също така стимулира обмена и постиженията в изкуствата и създаде импулс за поява на нови музикални жанрове и комбинираната (фюжън) кухня! Културната глокализация изостри чувствителността на все повече от нас по отношение на загрижеността за това какво консумираме, например работните и екологичните условия, при които се произвеждат продуктите, които консумираме. Благодарение на глобализацията, междукултурният диалог стана необходим за международна солидарност и за уважаване на универсалните човешки права. Не на последно място, глобализацията позволи развитието на култури на съпротива срещу нея и движения за „различен свят“. Защо [още] е необходимо Съединените щати да облагат дрехите, произведени от бангладешки производител двадесет пъти повече, отколкото тези, произведени във Великобритания? Защо [още] е необходимо страните, които произвеждат деветдесет процента от световната продукция на какао, да произвеждат само пет процента от световното производство на шоколад? Арундхати Рой В социалната сфера, глобализацията има последици върху нивата и условията на пазара на труда и върху социалните права на работниците. Глобалната конкуренция, придружена от предислоциране и офшоринг, накара компаниите да преместят производствата си в страни, където заплатите и социалната защита на работниците са най-ниски. Като резултат на това, профсъюзите и работниците в по-богатите страни бяха „принудени“ да приемат по-малко благоприятни условия, което често се счита за социален дъмпинг. Профсъюзите са измежду най-засегнатите и шумни критици на процесите на глобализация. Европейската конференция на профсъюзите, например, призова за рамка, която подкрепя устойчивото развитие. Това следва да включва: многостранна рамка за защита на мигрантите; многостранна рамка за насърчаване на социалната защита; многостранна рамка за насърчаване на достойния и честен труд, като ключов инструмент за намаляване на бедността; многостранна рамка за защита на правата на работниците, безопасността на храните, здравето, образованието, равенството между равенството и пълна самостоятелност на жените.2 По-добра глобализация? Вярваме, че доминиращата перспектива на глобализацията трябва да се прехвърли още от главната си насоченост към пазарите към по-обширна ориентираност към хората. Социалното измерение на глобализацията се съсредоточава върху работата, здравеопазването и образованието – но то се простира далеч отвъд тях. Това е измерението на глобализацията, което хората изпитват в ежедневния си живот и работа: целостта на стремежа им към демократично участие и материален просперитет. По-добра глобализация е ключът към по-добър и сигурен живот за хората в цял свят през 21-ви век. Международна служба по заетостта, Световна комисия за социалното измерение на глобализацията Критиците на начина, по който е организирана глобализацията, се позовават на хората, като на игнорирана страна на глобализацията. Докато капиталът и стоките разполагат с нарастваща свобода на разпространение, свободата на придвижването на хората не се ползва с улесняване на условията. Въпреки това, глобализацията се придружава от повишена миграция, законна и незаконна, или поради икономически причини, или поради природни бедствия. В днешно време глобализацията не се ограничава към вече горепосочените явления. Важен аспект, свързан с глобализацията, е състоянието на глобалната околна среда, с проблемите на изтъняването на озоновия слой, намаляващото биологическо разнообразие, влошаващото се замърсяване на земята, въздуха и водата, свързаните с околната среда катастрофи, разливи на нефт, наводнения, суша поради промените в климата, обработката на отпадъците, разпространението на ядреното оръжие, обезлесяването и т.н. Това влияние на глобализацията върху околната среда може също така да причини нови потоци от бежанци. Стандарти за взаимноизгодна търговия Стандартите за взаимноизгодна търговия са набор от минимални стандарти за социално отговорно производство и търговия. Те са предназначени да спомагат за развитието на непривилегированите и маргинализирани дребни фермери и работници в плантации. Стандартите за взаимноизгодна търговия са свързани с три области на устойчиво развитие: социално, икономическо и екологично развитие. По смисъла на социалното развитие, фермерските организации трябва да имат демократична структура и прозрачна администрация, което да позволи упражняване на ефективен контрол от членовете им. Организацията също така трябва да има потенциал за насърчаване на социалното и икономическото развитие на своите членове и в нея не трябва да има дискриминация. Критериите за икономическо развитие гарантират способността на организацията за ефективен износ на нейните продукти и ефективно администриране на премията от взаимноизгодната търговия (парите, заплатени над договорената цена за взаимноизгодна търговия за проекти за инвестиции в социалното, екологичното и икономическото развитие) по прозрачен и демократичен начин в полза на нейните членове. Критериите за екологично развитие са предназначени да направят защитата на околната среда неразделна част от управлението на фермите. Съществуват правила за защита на фермерите и работниците, свързани с използването на химикали, изхвърлянето на отпадъци и защитата на природните ресурси. Стандартът също така забранява използването на генномодифицирани организми.3 Глокализация ETUC осъжда социалните условия, свързани с предислоцирането на компаниите и развитието на производството на принципа „точно навреме“ в международните вериги за аутсорсинг, растящия неформален компонент на икономиката, повишеното ниво на несигурност в работата и накърняването на правата на профсъюзите и колективните сделки, ситуация, която е особено тревожна в експортните преработващи зони. Изпълнителен комитет на ETUC Като отговор на финансовата и икономическа глокализация, много организации в гражданското общество се противят на недостатъчно регулираната сила на големите мултинационални корпорации, както и негативното влияние на търговските споразумения и делегулираните финансови пазари – всяко от тези условия допринася за нарушаване на човешките права, на безопасността при работа, увреждане на околната среда и дори подкопаване на способността на националните правителства да се придържат към тези стандарти. Тези групи и лица поддържат това, което наричат „глокализация с човешко лице“. Това се прави, за да може да се направи разлика между острата форма на икономическа глокализация, в рамката на която компаниите пренебрегват хората, и човешките права в ураплението. Това международно движение, наричано антиглобализъм или движение за промяна на глобализацията, обединява профсъюзите, екологичните неправителствени организации, политици, активисти за човешки права, учени, женски организации и други заинтересовани страни в изграждане на по-справедлив свят, който, според тях, не може да съществува, докато дерегулацията и глобалната търговска конкуренция са основни ценности на икономическото сътрудничество и развитието. Енергията на движението за алтернативна глокализация лежи в неговото вътрешно разнообразие и множеството задачи. Боавентура де Соуса Сантуш5 Лозунгът „Мисли глобално, действай локално“ стана често употребявана фраза за това, което станаха глокалните (от “глобален” и “локален” – б. пр.) движения. Фразата беше използвана за първи път в екологичен контекст във връзка с градското планиране, но бързо се разпространи в областите на социалната справедливост и образованието и показва увеличена загриженост за връзките между локалните дейности, локалните решения и използването или злоупотребата с глобалните ресурси. На глокалното движение може да се гледа като отговор, например, на глобализираната икономика, в която могат да настъпят екологични ефекти или нарушения на човешките права, свързани с производството на даден продукт в страна, различна от мястото на продажба. В същото време, се налага да се работи и по друг начин, тъй като възможностите също стават по-глобални и могат да се използват за други локални задачи. Информираността по проблемите на глобализацията се увеличи значително през последните десетилетия и изискванията към международните организации за по-голяма отчетност се увеличиха. Решенията, които обикновено се вземат при затворени врати от правителствата, банковите и търговските власти, международните организации и обществените институции, вече са открити и интензивно се обсъждат от обществото. Протестите “Indignados” и “Occupy” също станаха глобално явление, като протестите се провеждат на всички континенти4. Световен социален форум (WSF) WSF се определя като открито място за срещи, където социалните движения, мрежите, НПО и други организации на гражданското общество, противопоставящи се на неолиберализма, се събират, за да дискутират своите схващания, да дебатират идеи демократично, да формулират предложения, да споделят своя опит свободно и да планират ефективни дейности. След първата световна среща през 2001 г. тя прие формата на постоянен световен процес, търсещ и изграждащ алтернативи на неолибералните стратегии. Световният социален форум също така се характеризира с плурализъм и разнообразие, той не е религиозен, неправителствен и непартиен. Световният социален форум не е група, нито организация. WSF насърчи създаването на регионални социални форуми, както и местни и национални социални форуми. Въпрос: Как глобализацията може да се “хуманизира”? Глобализацията и човешките права Образованието и разширяването на правата на жените по света не може да не доведе до по-грижлив, толерантен, справедлив и мирен живот за всички Аунг Сан Суу Кйи Глобализацията сама по себе си не нарушава човешките права. Основната причина за тревога е, че тя влияе негативно върху реализацията на универсалните човешки права навсякъде. Тази загриженост включва задълженията по отношение на човешките права на недържавните организации, например транснационалните компании, усилени от факта, че националните правителства, в резултат на икономическата и политическата глокализация, имат по-малък контрол върху социално-икономическите процеси. Друг пример засяга върховенството, което въпросите на човешките права следва да имат в правителствените решения, което е под въпрос, особено когато икономическите стратегии на правителствата зависят от колебанията на пазара и действията на чуждите инвеститори, както и при уреждането на търговски спорове. Някои от човешките права, които излизат на преден план в светлината на глобализацията, са следните: Правото на достойнство и липса на дискриминация, например чрез лоши условия в областта на здравеопазването и безопасността за работниците в развиващите се страни. Правото на здраве, храна и подслон, особено чрез поставяне на търговски бариери пред развиващите се страни или чрез закупуване на обработваема земя в африканските и азиатските страни за производство на експортни култури или биогорива. Правото на работа, например чрез предислокация на промишлеността към страни с по-евтина работна ръка и където могат да се поставят по-ниски социални стандарти. Правото на живот, например чрез търговски споразумения, които възпрепятстват хората в бедните страни да имат достъп до лекарства. Правото на притежаване на собственост, например чрез отнемане на имущество, свързано с големи инфраструктурни проекти като язовири или тръбопроводи. Правото на здраве и здравословна околна среда, например чрез концентрация на опасните отпадъци в развиващите се страни или чрез липсата на международен консенсус за действията по отношение на промяната в климата, които да се предприемат от правителствата. Правото на спорт срещу вредните форми на работа и експлоатация, например от правителствата, толериращи вредните форми на работа, за да не изгубят интереса на чуждите инвеститори. Правото на местните хора на собствена култура и развитие, например чрез обезлесяване и/или силно замърсяване, което разрушава районите, в които местните общества са живели, промишлената експлоатация на техните земи и експроприацията. В днешния ден, когато глобализацията ни събира дори повече от всякога, ако изберем да игнорираме липсата на сигурност за някои, това скоро ще доведе до липса на сигурност за всички. Мохамед Ел Барадей Споразуменията на СТО често имат последици по отношение на човешките права, дори ако не ги споменават изрично. Например споразумението на СТО за аспектите на търговията с правата върху интелектуалната собственост (TRIPS), прието през 2001 г., включва изискванията, на които трябва да отговарят националните законодателства за защита на авторските права, включително в сектори като фармацевтичната промишленост и други патенти. За страните, които нямат финансовите ресурси да заплащат за патентовани лекарства или капацитет за производство на свои собствени, това изискване е в конфликт с правото на здраве (и задълженията на самата страна в този аспект). През 2004 г. световната комисия на Международната организация по труда по социалното измерение на глобализацията издаде доклада “Справедлива глокализация: създаване на възможности за всички”, в който се посочва нуждата от уважение към човешките права в процесите на глокализация. Комисията посочи 9 мерки, които трябва да се изпълнят за тази цел: Фокусиране върху хората. Исканията на хората трябва да се изпълнят: уважаване на техните права, културна идентичност и самостоятелност; достоен труд и разширяване на възможностите на местните общности, в които живеят. Равнопоставеността на равенството е от изключителна важност. Демократична и ефективна държава. Държавата трябва да има възможността да управлява интеграцията в глобалната икономика и да осигури социална и икономическа възможност за развитие и сигурност. Устойчиво развитие: взаимно подсилващи се стълбове на икономическо развитие, социално развитие и опазване на околната среда на местно, национално, регионално и глобално ниво. Инициативни и справедливи пазари. Институциите имат нужда да стимулират възможностите и предприемчивостта в една добре функционираща пазарна икономика. Честни правила. Глобалната икономика трябва да дава еднакви възможности и достъп за всички страни и да признава различията във възможностите и нуждите от развитие на страните. Глобализация и солидарност. Глобализацията трябва да спомага за преодоляване на неравенството в и между страните и да допринася за изкореняване на бедността. По-голяма отчетност към хората. Обществените и частните организации трябва да се отчитат демократично за стратегиите, които преследват и действията, които предприемат. По-задълбочено партньорство. Диалогът и партньорството между организациите в глобализацията – международните организации, правителствата и парламентите, бизнеса, работната ръка, гражданското общество – като основен демократичен инструмент. Ефективни обединени нации. По-силна и по-ефективна многостранна система, която да създаде демократична, справедлива и кохерентна рамка за глобализацията6 Кой носи отговорност? Амнести Интернешънъл например провежда кампания срещу действията на компанията за търговия с нефт Трафигура. През 2010 г. Трафигура беше призната за виновна от холандски съд за внасянето на опасни отпадъци в Амстердам, като е скрила техния състав, а така също и за износа им към Кот д`Ивоар. В резултат на това 15 човека са починали и повече от 100 000 са потърсили медицинска помощ за множество здравословни проблеми. Интересно е, че холандската прокуратура се е съсредоточила само върху събитията в страната. Нейното пренебрегване на въздействието от изхвърлянето на отпадъците в Кот д`Ивоар, отразява предизвикателствата пред прокуратурата за преследване на компании за действията им в чужбина. Това е реакция на безпрепятственото търсене на предимства, което доведе общността до напредък по отношение на няколко области на човешките права, например изясняване на правото на развитие, напредък на възможностите за разглеждане по съдебен ред на икономическите, социалните и културните права и напредък по принципите на Глобалния договор на ООН. Десетте принципа на Глобалния договор на ООН7 Принцип 1: Бизнесът трябва да подкрепя и уважава защитата на международно признатите човешки права. Принцип 2: Да се гарантира, че компаниите не са съучастници в нарушения на човешките права. Принцип 3: Бизнесът следва да приеме свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне. Принцип 4: Елиминирането на всички форми на принудителен и задължителен труд. Принцип 5: Ефективно изкореняване на детския труд. Принцип 6: Елиминирането на дискриминацията по отношение на наемането на работа и заетостта. Принцип 7: Бизнесът трябва да подкрепя превантивния подход към екологичните предизвикателства. Принцип 8: Поемане на инициативи за стимулиране на по-голяма екологична отговорност Принцип. 9: Стимулиране на развитието и разпространението на екологични технологии. Принцип 10: Бизнесът трябва да работи против корупцията във всичките ѝ форми, включително изнудването и подкупването. Земята е една, но светът не е. Някои изразходват ресурсите ѝ със скорост, която би оставила малко за бъдещите поколения. Други, много повече на брой, изразходват прекалено малко и живеят с изгледи за глад, нищета, болести и ранна смърт. Гро Брундтланд Отрицателното въздействие на финансовата криза от 2008 г. върху човешките права, в голяма степен резултат от глобалните финансови движения, беше подчертано от Kомисаря по човешките права на Съвета на Европа при посещението в Португалия през месец март 2012 г. “Въведените мерки за финансова дисциплина в Португалия повлияха непропорционално върху човешките права в най-уязвимите социални групи, особено децата, възрастните и ромите. Португалия е държава-страна по Европейската социална харта, съгласно която тя поема задължение да защитава ефективно всички хора, които живеят, или живеят рисково, в ситуация на социално изключване или бедност. Заетостта, подслонът, образованието и социалната и медицинската помощ са жизненоважни социални права, които не могат да се пренебрегват дори във времена на икономическа криза”, каза Нийлс Муижниекс. Комисарят изтъкна със загриженост, че за повече от 20 % от децата и възрастните хора се счита, че са поставени в опасност от бедност. Въпрос: Знаете ли къде вашият мобилен телефон е проектиран, произведен, сглобен и опакован? Младежките организации и глобализацията Глобализацията и младите хора Младите хора, в резултат на своя преход към света на възрастните, са дори по-уязвими към колебанията в икономическия, социалния, културния и политическия ред в сравнение с другите групи в обществото. Световният доклад за младежта на ООН за 2011 г.8 показа, че през 2010 г. глобалният дял на безработицата сред младежта е била 12,6 %, което в голяма степен надвишава глобалния процент на безработица сред възрастните от 4,8 %. През 2011 г. около 152 милиона млади хора са живели в домакинства, които са били под линията на бедността, съставляващи 24 % от общия брой работещи бедни. Преходът към света на възрастните отнема повече време. Младежката безработица сред жените е особено стряскаща, 39,4 % в Близкия изток и 34,1 % в Северна Африка. През 2011 г. в развиващите се страни са живели 87 % от младите хора по света, които често са безработни и работят в сивата икономика при условия на бедност. Изгубих се в супермаркета Повече не мога да пазарувам щастливо Дойдох тук за тази специална оферта Гарантирана индивидуалност. The Clash Глобализацията за младите хора, въпреки че не се отнася за всички млади хора, означава също така повече информация, повече възможности за придобиване на опит, повече мобилност, разнообразие в културния избор и избора на начин на живот и повече възможности за развиване на мрежи по света с техните връстници и изразяване на солидарност. Младите хора са активни в движенията срещу глобализацията и много младежки организации с глобално влияние правят опити да станат активни протагонисти на процесите и партньорството за по-справедлива глобализация. Най-бедните 48 страни имат дългове, възлизащи общо на 168 милиарда щатски долара, докато за най-бедните 128 страни дълговете са над 3,7 трилиона щатски долара11 Междувременно, милиардерите в света – само 497 човека (приблизително 0,000008 % от световното население) притежават около 3,5 трилиона щатски долара.12 През 2004 г. младежкият сектор на Съвета на Европа организира младежкото събитие “Колко голям е твоят свят? – Европа, младежта и глобализацията”. 317 млади хора от 83 страни се събраха, за да дискутират своя опит и усещания за живота в условията на глокализация, както положението на Европа в света и да организират ефективни дейности в отговор на ефектите от глобализацията, с цел да стимулират доброто управление и защитата на човешкото достойнство по целия свят. Участниците очертаха липсата на достъп до социални права, като работа и образование и достойни стандарти за живот като основни точки на загриженост. Присъстващите на събитието подчертаха особената отговорност на Европа като регион, който печели много от икономическата глокализация и който може да си “позволи” да бъде дом на либерални демокрации, които се дават като примери на другите части на света, както и за обръщане на внимание за разглеждането на младите хора като актив за днешния ден, вместо да се гледа на тях като на активни страни в бъдеще, в което настоящите зрели хора повече няма да имат доминираща роля.9 Стажове в Европа В контекста на глобализацията, младите хора са поставени под силен натиск да влязат в остра конкуренция на пазара на труда и да използват студентските стажове като възможности за повишаване на своите компетентни познания. Европейският младежки форум обърна внимание на една много важна област за младите хора в Европа, въпросът за стажовете, чрез проучване, в резултат на което бяха получени данни от близо 4 000 стажанти стажанти в Европа. 25 % казват, че са получили адекватно възнаграждение, а 37 % посочват, че са завършили три или повече стажа. Един стажант , който е завършил общо четири стажа, обобщи опита си: “Работодателите знаят, че могат да се измъкнат без да платят на стажантите нищо, защото последните “се нуждаят” от опит и като резултат работодателите очакват някой, който започва от нулата, да знае всичко от първия ден”.10 Активизмът на младежите за справедлива глобализация приема формата на образователни кампании и кампании за обръщане на вниманието, протести, кампании за действие, публикации и стачки. Това може да са отделни хора, определени организации и големи коалиции. Те може да са местни, национални и международни. Годишната програма на дейностите на Европейските младежки центрове периодично включва упражненията на младежките организации, организиращи кампании за човешка глобализация. Тук са дадени някои примери за дейности на младежки организации. Европейска координация на Виа Кампесина (ECVC) ECVC събира фермерски организации и организации на селскостопанските работници и организира кампании за различните стратегии по храните и селското стопанство, базирани на по-голяма законност, справедливост, солидарност и устойчивост. Федерация на младежите-зелени активисти в Европа (FYEG) – глобални задачи за деня FYEG събира на едно място младите екологични и зелени политически групи от цяла Европа. В своето обръщение към обществеността FYEG показва загриженост за въздействието на транснационалните компании върху околната среда и липсата на демократично управление в институции като Световната банка, МВФ и СТО, докато в същото време изисква въвеждане на данък на Тобин върху спекулативните парични трансфери и инфраструктурата за транспорт, енергия и телекомуникации, като те се поставят под контрола на демократичните институции. Международно движение “Сокол” – социалистически образователен интернационал IFM – SEI разработи през 2011 г. проекта “Взаимопомощ срещу бедността” с цел разработване на силна мрежа от млади доброволци от Африка, Азия, Европа и Латинска Америка за разяснителна работа по отношение на бедността при младите и борбата за достойна работа. Service Civil International – доброволни работни лагери SCI организира доброволчески проекти в течение на над 90 години като средства за стимулиране и изграждане на култура на свобода, като в същото време се подкрепят местните общности. Всяка година хиляди доброволци работят по международни доброволчески проекти, организирани в много страни по целия свят. Световна асоциация на момичета водачи и гърлскаути – The Global Girls Fund Тази инициатива задачи да допринесе за промяна в начина на живот на момичетата и младите жени по света чрез придобиване на ценни умения, познания и възможности. Фондът задачи да достигне 10 милиона британски паунда до месец юни 2014 г., за да се създадат и разработят свързани проекти и програми, които ще гарантират на всяко момиче възможността, която то заслужава, за да разгърне своя потенциал.