Отблясъци на покрив

От предишната страница. Така се получава любопитна конструкция: Китай е централна икономическа сила в региона, но САЩ са ключов участник във военния баланс, който ограничава китайското стратегическо превъзходство. Изследванията върху съперничеството между двете сили и отношенията им с държавите от Югоизточна Азия описват именно тази сложна система от зависимости. Япония — икономическа сила без претенция за регионална империя. Япония е особено интересен случай, защото дълго време тя е икономическият гигант на Източна Азия, преди Китай да излезе на преден план. След Втората световна война, Япония изгражда изключително конкурентоспособна индустрия, световни автомобилни марки, електроника, роботика, прецизно машиностроене и значителни финансови ресурси. Тя предоставя капитали, технологии и инфраструктурни инвестиции на множество азиатски държави. Но японското влияние има историческа граница. Имперската експанзия и японската окупация през първата половина на XX век оставят тежко наследство, особено в Китай и Корея. Икономическата мощ на Токио не се превръща автоматично в политическо лидерство, което съседите да приемат без подозрение. Днес Япония развива по-активна политика в областта на отбраната и сигурността, включително сътрудничество с държави от Югоизточна Азия. Целта е не само да защитава собствените си интереси, но и да не допуска регионалният ред да стане изцяло зависим от Китай. Следователно, Япония остава голяма технологична, индустриална и дипломатическа сила, но вече не е безспорният икономически център на Азия, каквато изглеждаше през част от втората половина на XX век. Южна Корея и Тайван — по-малки по мащаб, но стратегически незаменими. Южна Корея и Тайван показват защо размерът на една държава не е достатъчен, за да се оцени влиянието й. Южна Корея има световни позиции в автомобилостроенето, корабостроенето, електрониката, батериите и полупроводниците. Тя е и военна сила със собствена отбранителна индустрия, но сигурността ? е неразривно свързана със съперничеството на Корейския полуостров и съюза със САЩ. Тайван е много по-малък по територия и население, но заема критично място в световното производство на най-съвременни полупроводници. Това му придава значение, далеч надхвърлящо физическия му размер. Същевременно спорът за статута на Тайван е един от най-опасните възли в отношенията между Китай и САЩ. Тук има важен извод: в съвременната икономика влиянието не се измерва само с БВП, територия или брой жители. То може да произтича и от контрола върху критична технология, производствена ниша или стратегически географски пункт. А Югоизточна Азия? Там няма нито един господар, нито единен политически организъм. Ако включим към широкото понятие „Далечен изток“ и Югоизточна Азия, картината става още по-сложна. Индонезия, Виетнам, Тайланд, Малайзия, Сингапур и Филипините, имат различни икономически модели, геополитически интереси и отношения с големите сили. Те не желаят непременно да избират окончателно между Китай и САЩ. Често се опитват да използват конкуренцията между тях, за да привличат инвестиции, технологии, пазари и гаранции за сигурност. Асоциацията на страните от Югоизточна Азия — АСЕАН — създава дипломатическа рамка за регионално сътрудничество. Но тя не е азиатски еквивалент на Европейския съюз: няма сравнима степен на наднационална интеграция, обща политическа власт или единна система за вземане на решения. Изследванията на т.нар. „централност на АСЕАН“ показват, че големите сили подкрепят ролята й в икономическото сътрудничество, но предпочитат други формати за ключовите въпроси на сигурността. Това е една от основните разлики с Европа: азиатските държави си сътрудничат, но не са изградили обща институционална система, която да ограничава националния им суверенитет в същата степен като ЕС. Защо Азия не е създала свой Европейски съюз? Причините са няколко и се наслагват. Първо, историческата памет. Китайско-японските отношения, разделението на Корейския полуостров, японската колониална история и последиците от Втората световна война затрудняват изграждането на взаимно доверие. Второ, политическата разнородност. В региона съществуват демокрации, еднопартийни системи, монархии и различни хибридни режими. Те невинаги споделят еднакви разбирания за политическата легитимност, човешките права и международните правила. Трето, липсва общоприета гаранция за сигурност. В Европа след Втората световна война интеграцията постепенно се развива върху основата на френско-германското помирение, американските гаранции за сигурност и общите институции. В Източна Азия съществува много по-раздробена система от двустранни съюзи, териториални спорове и взаимни опасения. Четвърто, икономическата интеграция не изисква непременно политическо обединение. Една фабрика в Китай може да доставя компоненти на японска компания, която продава крайния продукт в Европа, докато двете държави едновременно укрепват военните си способности една срещу друга. Икономическата взаимозависимост понякога възпира конфликта, но не премахва стратегическото съперничество. Кой тогава е „локомотивът“ на Далечния изток? Зависи какво точно измерваме. Различните функции на лидерството са разпределени между различни участници. Китай има огромен икономически мащаб, но не контролира целия регион. САЩ имат решаваща военна роля, но не са единственият икономически център. Япония, Южна Корея и Тайван запазват специфични технологични и индустриални позиции. АСЕАН осигурява дипломатическа рамка, без да разполага с властта на федерална държава. Следователно, Далечният изток не е регион без лидер, а регион без общоприет единствен лидер. И може би най-съществената разлика е следната: в Европа Германия може да бъде наречена икономически локомотив в рамките на сравнително дълбока институционална интеграция, докато в Източна Азия икономическото лидерство е част от незавършено геополитическо съперничество. Там въпросът не е само коя държава ще произведе повече, ще изнесе повече или ще натрупа по-голям БВП. Въпросът е и кой ще определя правилата на регионалния ред — и доколко останалите държави ще приемат тези правила като легитимни, вместо да ги смятат за наложени от по-силния.