Дървен будистки храм

Ако за Америките може смело да твърдим, че има един отчетлив политически и икономически лидер в лицето на САЩ; ако за Европа казваме, че икономиката на Германия е локомотивът на Европа, а ЕС - политическият хегемон, за Далечният изток тези понятия като че ли не са валидни? Далечният изток: регион без един-единствен център на властта. Може да прецизираме: в Източна Азия има лидер по икономическа тежест и има водеща военна сила, но те не са едно и също — а нито една от тях не може безусловно да диктува правилата на целия регион. В Америка, САЩ съчетават огромен икономически пазар, финансово влияние, военна мощ и континентална география, която им дава стратегическа дълбочина. В Европа Германия е основен индустриален и търговски център, а ЕС създава общи правила за голям пазар. И тук има уговорки: ЕС не е единна държава, а Германия не е самостоятелен политически хегемон. В Източна Азия картината е различна, защото няколко сили притежават различни видове влияние, а помежду им има не само конкуренция, но и дълбоки исторически недоверия. Китай — икономическият гигант, който не може да управлява целия регион. Китай съчетава индустриален мащаб, търговско влияние и нарастваща военна мощ. Китай е най-очевидният кандидат за регионален център. Той разполага с огромна индустриална база, мащабен вътрешен пазар, големи пристанища, технологични компании и все по-сериозни военни способности. За много азиатски държави китайският пазар и китайските производствени вериги са практически незаменими. Но икономическото присъствие не означава автоматично политическо подчинение. Съседите на Китай имат собствени интереси и често се опасяват, че прекомерната зависимост може да се превърне в инструмент за натиск. Териториалните спорове в Южнокитайско море, Тайванският въпрос и отношенията с Япония и Индия ограничават възможността Пекин да превърне икономическата си тежест в общоприето лидерство. Анализите на регионалната дипломация подчертават именно тази разлика между нарастващо китайско влияние и безспорна китайска хегемония. Китай може да бъде най-важният икономически партньор за една страна и едновременно с това да бъде възприеман като основен стратегически риск. САЩ — външна сила, без която регионалният баланс е трудно разбираем. На пръв поглед е странно: защо говорим за САЩ, когато обсъждаме Далечния изток? Защото САЩ са не просто външен търговски партньор. Те поддържат съюзнически отношения с Япония и Южна Корея, присъстват военно в региона и имат важна роля в сигурността на Тайванския проток и западната част на Тихия океан. Това означава, че Източна Азия не е само състезание между Китай и неговите съседи. Тя е и пространство на стратегическо съперничество между Китай и САЩ. Вашингтон не управлява региона, но присъствието му пречи на Пекин да разполага с пълна свобода на действие. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.