От предишната страница. Какво общо имат трите истории? „Бодра смяна“ е културен капитал. България представя пред японската публика музикално изкуство, което може да бъде оценено независимо от политическата система на страната. Резултатът е международен престиж и трайни културни контакти. Киселото мляко е национална идентичност като търговска стойност. Българската традиция се превръща в международна марка, а местните знания и технологии намират приложение в една от най-развитите потребителски икономики. Мотокарите и електрокарите са индустриален износ. България предлага реална промишлена продукция и се включва в международни търговски отношения, макар че конкретните твърдения за японските покупки заради чугуна не са потвърдени. Тези три примера показват, че отношенията между България и Япония не са били просто дипломатическа формалност. Те са имали културно, научно, технологично и търговско съдържание. Има обаче една съществена разлика между това да бъдеш разпознаваем и това да бъдеш икономически независим. България е успявала да създава продукти, културни събития и технологични партньорства, които са имали международен отзвук. Но поради централното планиране, ограниченията на външната търговия и огромната зависимост от съветския пазар, тези успехи не се превръщат в самостоятелна икономическа система, способна да функционира независимо от Москва. В крайна сметка Япония е била за България не толкова политическа алтернатива на СССР, колкото прозорец към един различен икономически и технологичен свят. А хорът, киселото мляко и промишлените машини са различни начини, по които този прозорец е бил използван. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.