От предишната страница. Иное Масару, известен като баща на японските железници, е учил железопътно дело и минно инженерство в Лондон. Японски инженери постепенно поемат проектирането и строителството на нови линии. Защо японците изобщо се нуждаят от железници? Това е особено интересният въпрос, защото през 1872 г. Япония не е индустриална сила от ранга на Великобритания. Тя тъкмо излиза от феодалния ред на шогуната Токугава и започва мащабни реформи. Преди железниците Япония вече разполага с развита крайбрежна и речна търговия. Корабите превозват ориз, риба, торове и други стоки между далечни региони. Сухопътният транспорт обаче е много по-ограничен: товарите се пренасят от хора и коне, а големите реки често са сериозни препятствия за движението. Железницата Токио–Йокохама решава няколко задачи едновременно: Свързва столицата с едно от главните пристанища за международна търговия. Ускорява придвижването на хора, суровини и стоки. Подпомага централизацията на държавата след премахването на феодалната система. Позволява на Япония да усвоява западни инженерни технологии, без да остава трайно зависима от чуждестранни специалисти. Железниците скоро придобиват и пряко индустриално значение. През 1880 г. е завършена минна линия за превоз на желязна руда към металургичния завод в Камайши, а през 1882 г. в Хокайдо влиза в експлоатация железница, предназначена основно за превоз на въглища от мините до пристанището. Така първоначалната теза за миньорите, се свързва с японската история по съвсем конкретен начин: мините са сред първите естествени клиенти на железопътната технология, но в Япония държавата бързо я превръща и в инструмент за национална интеграция и икономическа модернизация. Големият извод: железницата започва като решение на един сравнително тесен транспортен проблем — как да се преместват тежки товари по-лесно. Но когато релсовият път, парната машина, капиталът, инженерните знания и редовното разписание се съединяват, резултатът променя цялата икономика. Именно това се случва във Великобритания през XIX век, а няколко десетилетия по-късно — и в Япония. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.