Японска железопътна линия

От предишната страница. Железниците нямат един-единствен изобретател. Те са резултат от продължително развитие, започнало много преди парната машина. Ако предположим, че миньорите са сред първите потребители, това е точно: мините са една от най-важните среди, в които се ражда железопътният транспорт. Първоначално обаче не става дума за влакове като днешните, а за вагонетки, които се движат по дървени или железни релси и се теглят от хора, коне или гравитацията. Япония се включва в железопътната епоха сравнително късно — през 1872 г., но впоследствие превръща железниците в една от основите на модерната си икономика. Кой всъщност е изобретил железницата? За да разберем историята, трябва да разграничим три различни изобретения: Релсовият път — направлява колелата и намалява съпротивлението при движение. Локомотивът — осигурява собствена тяга, вместо вагоните да бъдат теглени от коне или хора. Обществената железница — система за редовен превоз на пътници и товари по разписание. Тези три неща се появяват в различно време и благодарение на различни хора. Първите релси са свързани с минното дело. Още през античността, в Гърция съществуват пътища с издълбани канали, които направляват колелата на превозни средства. Известният Диолк — съоръжение през Коринтския провлак — вероятно е служил за прехвърляне на кораби или товари по суша. Той обаче не е железница в съвременния смисъл. Истинските предшественици на железопътния транспорт, се развиват в европейските мини през Средновековието и ранното Ново време. Въглищата и рудата са тежки товари, а извозването им с каруци по неравен терен е скъпо и бавно. Решението е просто, но революционно: поставят се две успоредни направляващи, върху които колелата се движат по-лесно и не се отклоняват от маршрута. През XVI век в германските минни райони вече има дървени релсови пътища. Подобни системи се разпространяват и в британските въглищни райони. Дървените релси постепенно се усъвършенстват, включително чрез метални покрития и изцяло метални релси. Така миньорите и собствениците на мини, имат основателна причина да инвестират в тази технология: тя позволява на малък брой хора или коне да преместват значително по-големи товари. Това е първият важен икономически принцип на железницата: не е необходимо да се създаде нов източник на енергия, за да се увеличи многократно производителността на транспорта. Достатъчно е да се намали съпротивлението при движение и да се организира по-добре превозът. Парната машина превръща релсовия път в железница. Следващата голяма крачка е използването на парната машина за тяга. Ключови имена в ранната история на локомотива, са: 1804 г. — Ричард Тревитик. Британският инженер създава парен локомотив, който тегли железни вагони по релсов път в Уелс. Машината доказва, че парата може да замени конете, но тежестта й поврежда релсите, които тогава не са достатъчно здрави. Джордж Стивънсън. Той и синът му Робърт са сред ключовите фигури в усъвършенстването на локомотивите и железопътната инфраструктура. През 1825 г. железницата Стоктън–Дарлингтън в Англия, започва обществена експлоатация с парна тяга, макар че част от превозите все още се извършват с коне. 1829 г. — „Ракета“ (Rocket). Локомотивът на Джордж и Робърт Стивънсън печели изпитанията в Рейнхил, организирани във връзка с изграждането на железницата Ливърпул–Манчестър. През 1830 г. тази линия се открива като първата голяма междуградска обществена железница, изградена за редовен превоз на пътници и товари с парни локомотиви. Следователно да наречем Стивънсън „изобретателя на железницата“ е удобно съкращение, но не е напълно точно. Тревитик има важен принос за ранния парен локомотив, а Стивънсън и други инженери превръщат технологията в работеща транспортна система. А кога потегля първият влак в Япония? 14 октомври 1872 г., е официалната дата на откриването на първата японска железница — между Шимбаши в Токио и Йокохама. Линията е дълга приблизително 29 километра. На церемонията присъства император Мейджи, който пътува с влака между двете крайни гари. Има обаче едно интересно уточнение: редовните пътнически превози започват още на 12 юни 1872 г., първоначално между Шинагава и Йокохама, докато участъкът до централната гара Шимбаши е завършен по-късно. Затова 14 октомври е официалната дата на откриването на цялата линия, а не денят на абсолютно първото движение на влак в Япония. Кой построява японската железница? Тук се вижда характерният за Япония от епохата Мейджи модел на модернизация: държавата взема стратегическото решение, използва чуждестранни технологии и специалисти, а след това целенасочено изгражда собствени компетенции. Финансирането и организацията са на японското правителство, което привлича британски капитал и експерти. Първите десет локомотива и 58 пътнически вагона, са произведени във Великобритания. Британският инженер Едмънд Морел ръководи строителството от 1870 г. до смъртта си през 1871 г. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.