От предишната страница.
Пионерската колонизация срещу съвременната имиграция
Когато Пионерите заселват Америка, те изграждат държава, общество и икономика, невиждани дотогава. Когато днес тълпи имигранти нахлуват в Европа или САЩ, най-вероятно е, те да възпроизведат условията, от които са избягали. Или греша?
Разбира се, има огромна разлика между пионерска колонизация и съвременна имиграция. Пионерът в Америка не пристига в готово общество, към което да се интегрира. Той пристига в общество, което до голяма степен предстои да бъде изградено. Европейските заселници пренасят институции, религия, право, предприемачество и културни навици, но едновременно с това създават нови политически и икономически правила в огромно пространство. И, разбира се, тази история има и своята много тъмна страна — местните народи са били изтласквани, подчинявани и унищожавани, а робството е било фундаментална част от ранната американска икономика.
Механизмът на адаптация и реалността на данните
Съвременният мигрант е в обратната ситуация: той не идва да създаде системата. Идва в система, която вече съществува. Не е вярно, че мигрантът автоматично пренася старото общество. Има много силен механизъм на адаптация. Човек, който пристига в Германия, Франция или САЩ, постепенно научава езика, закона, начина на работа, институциите, пазара. Децата му обикновено са още по-силно интегрирани.
Данните на OECD показват именно това: в повечето измерения, разликите между имигранти и местни намаляват с продължителността на престоя и през поколенията. Дори при езика, ефектът е много отчетлив: в ЕС около 40% от наскоро пристигналите имигранти съобщават за поне напреднало владеене на местния език, срещу около 70% при установилите се отдавна. В САЩ съотношението е приблизително 63% срещу 74%. Тоест, човекът не остава същият човек, който е прекрачил границата.
Рискът от „малки стари общества“
Но има друго. Има опасност не мигрантите да възпроизведат старото общество, а да се образуват „малки стари общества“ вътре в новото. Ако новодошлите живеят в етнически концентрирани квартали; работят почти изцяло помежду си; женят се предимно вътре в общността; гледат телевизия и социални мрежи от старата родина; не владеят добре местния език; имат минимален контакт с местното население; възпроизвеждат старите норми в семейството и общността, тогава интеграцията се забавя.
И тук вече се получава нещо много различно от американския пионер. Пионерът е бил принуден да се научи да функционира в нова среда. Изолираният мигрант може да се опита да пресъздаде старата среда в новата. Това обаче не е неизбежно.
Трудова миграция и пазар на труда
Има огромно значение кой мигрира и защо. Трудовите мигранти обикновено имат значително по-добри първоначални резултати на пазара на труда от хуманитарните мигранти, тъй като са подбрани именно според уменията и работата си.
През 2024 г. почти 71% от имигрантите в OECD са били заети, а доходната разлика спрямо местните работници значително намалява с времето — около една трета от първоначалната разлика се стопява през първите пет години и около половината през първите десет.
Двупосочният процес на интеграция
Но има един по-дълбок въпрос. „Какво става, ако приемащото общество е достатъчно силно, за да интегрира имигрантите — или достатъчно слабо, за да бъде променено от тях?“ Интеграцията е двупосочен процес. Не е задължително имигрантите да пренесат обществото, от което са избягали. Но ако приемащото общество не успее да ги интегрира в собствените си институции, ценности и правила, тогава между двете общества може да се появи не синтез, а съжителство. Това е много различно.
Америка на пионерите е била общество в процес на създаване. Европа днес е общество, което вече е създадено и трябва да реши дали има достатъчно самочувствие да поиска от новодошлия да стане част от него. Ако едно общество престане да вярва, че неговият собствен начин на живот заслужава да бъде предаван на следващото поколение, тогава вече не е нужно някой отвън да го „завладява“.