Отношенията между България и Япония по времето на Тодор Живков са интересен пример за противоречието в българската външна политика през социалистическия период: стремежът към икономическа модернизация чрез западни технологии и капитали, без да се поставя под въпрос политическата зависимост от Съветския съюз. Има две различни тенденции: опит за икономическо отваряне към Япония и евентуален опит за политическо освобождаване от съветската опека. Първото действително се наблюдава. За второто няма достатъчно основания да се говори като за целенасочена държавна стратегия. Нещо повече, България на Живков, има особен статут в съветския блок. Тя е сред най-лоялните съюзници на Москва, но същевременно се опитва да използва икономическите отношения със западни държави, за да компенсира технологичното си изоставане. Защо именно Япония? През 60-те и 70-те години, Япония е един от най-ярките примери за икономическо развитие в света. За България тя представлява нещо особено привлекателно: високотехнологична индустриална държава, която не е част от западноевропейския общ пазар, но е тясно свързана със САЩ и западната икономическа система. След възстановяването на дипломатическите отношения през 1959 г., двете държави постепенно изграждат икономически и научно-технически връзки. Интересите им се допълват: България търси модерни технологии, електроника, автоматизация, производствено оборудване, лицензи и достъп до японския опит. Япония търси нови пазари за своите компании, възможности за износ на технологии и достъп до български суровини и селскостопанска продукция. През 1960-те години България сключва договор с японската компания Fujitsu за лицензирано производство на електронни устройства, включително обучение на български инженери в Япония. През 1970 г. е подписано и споразумение за търговия и корабоплаване, което осигурява режим на най-облагодетелствана нация в търговията между двете държави. Това вече е съществено икономическо отваряне към държава извън съветския блок. Посещението на Живков през 1970 г. и японският модел. Посещението на Живков в Япония през 1970 г., свързано със световното изложение Expo '70 в Осака, има особено значение. Българското ръководство се запознава с индустриалната организация, технологичния напредък и управленските практики на японската икономика. Живков проявява интерес не само към японските машини, но и към начина, по който Япония успява да превърне технологичния трансфер, научните изследвания и производителността в двигатели на икономическия растеж. Японският модел оказва влияние върху българските идеи за икономическа реорганизация и технологична модернизация. Тук обаче има важно противоречие. Японският модел се основава на конкурентни предприятия, пазарни сигнали, износ и частна инициатива, докато българската икономика остава централизирано планирана и подчинена на политическото ръководство на комунистическата партия. Следователно, Живков се стреми да заимства технологичните и организационните предимства на Япония, без да възприема политическите и институционалните условия, които са подпомогнали японското развитие. 1978 г. е кулминацията на отношенията. През март 1978 г. Живков, осъществява официално посещение в Япония и се среща с министър-председателя Такео Фукуда. Това е първото официално посещение на български държавен ръководител в Япония на такова равнище. По време на визитата е договорено създаването на Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. България изготвя и дългосрочна програма за развитие на отношенията с Япония до 1990 г., със специален акцент върху електрониката, микроелектрониката, роботиката, автоматизацията, химическата промишленост и машиностроенето. През 1979 г., престолонаследникът Акихито и принцеса Мичико посещават България. Това е символ на високото дипломатическо равнище, достигнато в двустранните отношения. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.