От предишната страница. Тази промяна има огромно значение за Япония. В традиционното селско домакинство, родителите са можели да отглеждат няколко деца, без всяко от тях да изисква отделна стая, скъпи образователни програми и продължително издържане след пълнолетието. В съвременния Токио отглеждането на дете означава значителни преки разходи и пропуснати възможности за родителите. Но има и нещо по-дълбоко. В миналото създаването на семейство, е било до голяма степен обществено очакване. Днес то все повече се превръща в индивидуален проект, който трябва да бъде съгласуван с личните амбиции, професионалната реализация, свободното време и финансовата сигурност. Когато човек може да избира, той не е длъжен да повтори семейния модел на родителите си. Това е едно от най-големите постижения на модерността от гледна точка на личната свобода. Но има и демографско следствие: обществото вече не може да разчита, че следващото поколение ще се появи автоматично. Еманципацията на жените: катализатор или първопричина? Да направим разграничение между три различни механизма. Първият е репродуктивната свобода. Когато жените получават достъп до образование, контрацепция, платена работа и независим доход, те могат по-ефективно да решават дали и кога да имат деца. Бременностите стават по-планирани, а броят на нежеланите раждания намалява. Вторият, е цената на майчинството. Жената, която може да изгради кариера, има какво да загуби, ако прекъсне работата си за няколко години. Ако след това трудно се върне на същото професионално равнище, майчинството има висока икономическа цена. Третият е промяната в ценностите. Ако личната автономия, професионалните постижения и свободата от традиционните семейни задължения придобият по-голяма тежест, някои жени ще предпочетат едно дете или никакви деца. Тези механизми могат да действат едновременно. Следователно, еманципацията може да бъде един от катализаторите на спада в раждаемостта. Но от това не следва, че еманципацията сама по себе си е достатъчно обяснение. Има и един важен сравнителен факт. Международните изследвания показват, че връзката между женската заетост и раждаемостта се променя с времето. В общества, където майчинството практически изключва жената от професионалния живот, заетостта може да се свързва с по-ниска раждаемост. Когато работата и семейните задължения могат да се съчетават, високата женска заетост не е задължително да означава ниска раждаемост. Това е съществено за разбирането на японския случай. Японският парадокс: модерна жена, традиционен модел на семейството. Япония не е просто страна, в която жените са получили образование и са започнали да работят. Тя е страна, в която модернизацията на женския живот дълго време е изпреварвала модернизацията на семейните отношения и трудовата организация. Традиционният корпоративен модел е бил изграден около мъжа, който работи продължително, посвещава се на компанията и получава доход, достатъчен да издържа семейството. Жената поема домакинството, децата и грижите за възрастните. Този модел е бил подкрепян от социални норми, фирмени практики и данъчни стимули. Той не е бил универсален, но е оказвал значително влияние върху представите за правилното семейство. Проблемът възниква, когато жените вече имат образование, професионални амбиции и собствени доходи, но семейната система продължава да очаква от тях основната част от неплатения домашен труд. Според анализа на ОИСР женската заетост в Япония се е повишила от 60,7% през 2012 г. до 72,4% през 2022 г. Същевременно жените остават непропорционално концентрирани в несигурни и по-нископлатени форми на заетост. Организацията подчертава, че трудовата сегментация, дискриминацията и трудностите при съчетаването на работа и семейство са съществени проблеми. Така се получава противоречие: работодателят очаква служителят да е на разположение за дълги часове. Обществото очаква майката да бъде основният организатор на живота на детето. Жената очаква да не загуби образованието, кариерата и финансовата независимост, които е изградила. Мъжът често е социализиран в система, която не го подготвя в достатъчна степен да поеме половината от домашните задължения. Кой плаща цената на това противоречие? Обикновено семейството. А когато създаването на семейство изглежда прекалено скъпо като време, пари и лични възможности, част от хората отлагат брака, ограничават броя на децата или се отказват от родителството. Това е една от причините да не можем просто да кажем: „Жените вече са еманципирани и затова няма деца.“ По-точно би било: жените са получили нови възможности, но институциите и семейните отношения невинаги са се приспособили към тях. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.