Езеро в Токио

От предишната страница. През 80-те години България прави опити за по-голяма стопанска самостоятелност и привличане на чуждестранни инвестиции. Разширяването на връзките с Япония е част от тези усилия. Но вътрешните реформи остават ограничени от политическата структура и не създават конкурентна пазарна среда от японски тип. Така България получава достъп до определени технологии и производствени практики, но не възпроизвежда цялостната икономическа система, в която те функционират най-ефективно. Беше ли това опит за отскубване от съветската хватка? Най-точното определение е, икономическа диверсификация в условията на политическа лоялност към СССР. Живков търси повече възможности за българската икономика, достъп до модерни технологии и по-широки международни контакти. Това създава известна свобода за маневриране, но не представлява стратегическо откъсване от съветския блок. Всъщност тук се вижда една особеност на управлението на Живков: той успява да поддържа много тесни отношения с Москва, докато едновременно развива икономически и дипломатически връзки с държави, които са част от западния свят. Възможно е тези отношения да са увеличавали преговорните възможности на България и да са намалявали зависимостта й от съветския технологичен внос в отделни отрасли. Но няма достатъчно доказателства, че това е било замислено като политически инструмент за освобождаване от съветската опека. Има и още един важен аспект. Япония не е предлагала на България алтернативен военнополитически съюз или гаранции за сигурност, които да позволят подобно преориентиране. Нейният основен интерес е бил икономически и търговски. Следователно българо-японските отношения при Живков не са опит за напускане на съветската сфера на влияние, а опит за извличане на максимални икономически ползи от международната система, без да се нарушава политическата принадлежност на България. В този смисъл японският случай е показателен за разликата между икономическата отвореност и политическата независимост. България успява да разшири първата, но не предприема съществени стъпки към втората. Хор "Бодра смяна", българското кисело мляко; анекдотите, че японците купували български мотокари и електрокари заради чугуна... Тези три примера — хор „Бодра смяна“, българското кисело мляко и анекдотите за българските мотокари и електрокари, които японците уж купували заради чугуна — добавят към отношенията между България и Япония при Тодор Живков едно много важно измерение. То вече не е само дипломация и индустриално сътрудничество, а културно присъствие, национален престиж, реклама на България и опити за реализация на български стоки на един развит и взискателен пазар. Тези примери обаче не са равностойни. Хорът е културен посланик, киселото мляко е съчетание от традиция, научен интерес и търговска марка, а историята с чугуна е анекдот, който трябва да се разглежда отделно от доказуемите търговски отношения. „Бодра смяна“ е културна дипломация без търговски договори. Детският хор „Бодра смяна“ е създаден от Бончо Бочев през 1946 г. и се превръща в един от най-разпознаваемите български хорови състави в чужбина. Под ръководството на Бончо Бочев и по-късно на дъщеря му Лиляна Бочева, хорът печели международно признание, включително награда от конкурса на BBC през 1974 г. Особено показателно е, че хорът гостува в Япония през 1982, 1983, 1987 и 1991 г. Това означава, че присъствието му там не е било еднократно събитие, а продължителен културен контакт. Японска музикална публикация от 1982 г. оценява високо изпълненията на европейска класическа, съвременна и българска музика, както и на японски песни, изпълнени с добро произношение. Тук има интересна разлика спрямо обичайната културна пропаганда на социалистическите държави. Разбира се, хорът е част от държавната културна система, а представянето на българското изкуство в чужбина има и политическо значение. Но международното признание на „Бодра смяна“ се основава преди всичко на художественото качество на изпълненията. Това е форма на мека сила (soft power) — изграждане на положителен образ на държавата чрез култура, образование и лично общуване, а не чрез политически натиск. Българското кисело мляко – вероятно най-успешният български културно-търговски символ в Япония. Продължението на тази история, ще намерите на следващата страница.