Как се стартира бизнес - основни етапи
Автор на статията - д-р Венцеслав Ралев - изпълнителен директор на Ралев Дентал АД
Как се стартира бизнес и какви са основните етапи в неговото развитие? Самият процес на стартиране на какъвто и да е бизнес почти винаги е труден. Рядко някой предприемач може да се похвали че началото е било лесно. Идеята е с напредване на бизнеса нещата да се получават все по-лесно и да изискват все по-малко усилия - ако няма такава тенденция, то някъде по веригата има сбъркано звено - липсва добър замисъл, бизнес идеята не е много добра, или изпълнението е лошо... Във всички случаи, при всеки един бизнес се наблюдават следните етапи:
Възниква бизнес идея - някой някъде в който и да е край на света (дори в Северна Корея и Куба, където трудно може да се говори за бизнес среда) решава че от нещо може да излезе печеливш бизнес. Идеята е да се осъществява някаква дейност, която да генерира финансови приходи, които да покриват разходите по дейността и след приспадане и на съответната данъчна тежест да остава печалба в някакъв размер за този, който е собственик на бизнеса
Идеята постепенно се оформя и се изготвя бизнес план за нейната реализация - много бизнес идеи умират още на този етап. След внимателен (или не толкова внимателен) анализ на пазарната конюнктура, политическата и иконимическата ситуация в съответната държава се преценя дали наистина идеята може да се реализира на практика. Идеята е нещо абстрактно, което придобива конкретни измерения при формиране на бизнес плана - тази ясна и точна мисъл не е на автора на статията, а на една фризьорка от град Ямбол, която е предприемач по душа и сърце и в един личен разговор се изказа изключително точно...
Осигурява се финансиране - в много случаи този етап съвпада с етап 2. Как може да се осигури финансиране? Много хора решават да рискуват собствени средства, спестени или генерирани от друг бизнес. Други взимат пари назаем от роднини или от банки - въпреки че малко банки по света биха се съгласили да кредитират бизнес още на ниво бизнес идея, и това е възможно. Трети се насочват към т.нар. стартъп фондове или бизнес ангели - първите обикновено изискват все пак бизнесът да бъде развит до някакъв етап - да има регистрирана фирма, да са взети съответните лицензи и да има реализирани вече известни приходи. Бизнес ангелите са физически лица, фондации, финансови институции, които извършват изключително рискови финансови транзакции - кредитират бизнес още в самото му начало, на ниво идея, което (пак казваме) при търговските банки не е нормална практика. Названието бизнес ангели произтича от това, че се приема за изключително благородно и добро дело да дадеш пари на някой, за да се опита той/тя да развие бизнес; обикновено обаче зад такива благородни на пръв поглед мотиви се крият користни цели - след развитието на бизнеса от продажбата на дяла на бизнес ангела да се реализира огромна печалба, но при такива схеми и двете страни винаги печелят - стига, разбира се, бизнесът да се развие наистина. Поради това обикновено срещу финансовата помощ се дава дял от фирмата на финансиращата институция или физическо лице. Много родители (особено в по-патриархално устроените общества) се явяват като бизнес ангели по отношение на децата си, като мотивът на евентуалната печалба в този случай не е толкова застъпен - родителят получава морална награда при евентуален успех на детето си и разчита на помощ от негова страна на старини. В България няма инвестиционни банки в класическия смисъл, но в страните с по-развит фондов пазар има такива институции - това са банки, които се занимават основно с инвестиции в начален или по-непреднал етап на различни видове бизнес и от това реализират печалби - в бъдеще продават дяловете си на печалба на всеки, който желае. Освен това инвестиционните банки изкупуват дялове на компании в затруднение, оздравяват ги и отново продават дяловете на печалба. Дори правителствата в много случаи играят роля на инвестиционна банка по отношение на компании, които са в затруднение - така например правителството на САЩ изкупи дялове на AIG в разгара на финансовата криза, след което ги продаде и реализира значителни приходи. Обвиняват инвестиционните банки за основен виновник за Световната Финансова Криза от 2008 - 2009, нещо, което донякъде е вярно, донякъде не, което принуди правителството на САЩ да осъществи реформи и след кризата не останаха чисто инвестиционни банки; такива институции обаче ще съществуват под една или друга форма винаги
Етап на якото бачкане и растежа - този етап също понякога протича заедно с етапа на осигуряването на финансиране. Характеризира се с ненормирано работно време, изключително много и недотам приятни анагажименти за този, който развива бизнеса, трудности при осигуряване на финансирането, рискове, просрочени плащания, нерядко и блокиране на банкови сметки поради просрочие и неизплатени задължения. При добре замислена бизнес идея и добро планиране етапът на якото бачкане се съкръщава максимално, но рядко може да бъде под 4 - 5 години. Колкото е по-висока добавената стойност на бизнеса, толкова по-кратък е този етап и обратно; при един земеделски производител или търговец на дребно на хранителни продукти етап 4 може да продължи и двадесет години. Нерядко на този етап бизнес идеята се дооформя още и се променя бизнес планът; понякога и целият бизнес приключва на този етап - собственикът преценява че идеята не може да се реализира на практика, или че за нейната реализация ще са необходими неоправдано много усилия, време и финансови средства, или дори че той/тя просто не е човек, който има нагласата и способностите да се занимава с бизнес - ТОВА НЕ Е ЗА МЕН!!! Разбира се, в много случаи човек няма способностите, но просто се срамува пред себе си да признае това; в други случаи пък отначало човек няма способности и желание, но с течение на времето те се изграждат и натрупват и по този начин човек се променя в положителна насока. В много случаи хора, които са претърпели такива промени, изоставят собствения си бизнес и биват назначавани за управители в големи компании със сходен, а понякога със съвсем различен предмет на дейност. Важен е бизнес опитът в този случай
Етап на развития бизнес - тук вече нещата са много по-спокойни, урегулирани и няма толкова стресови ситуации. Ако етапът на якото бачкане и растежа може да се оприличи на буен планински поток, етапът на развития бизнес прилича на широка река, която тече през поле - в корито, което е добре оформено, няма бързеи, течението е бавно, но дебитът е голям - количеството вода е много голямо, съответно развитият бизнес генерира големи и стабилни приходи. При повишена мотивация на собствениците на бизнеса дори и в този етап може да се продължи упоритата работа от етап 4, което да доведе до много стабилен растеж и до достигане на висоти, които да смайват конкуренцията и запознатите с бранша. Значение има и вече значителният бизнес опит - общо взето, важи правилото за 10 000 часа - ако извършваш някаква дейност в продължение на 10 000 часа, или по 10 часа дневно за около 4 години, ти ставаш много добър в тази дейност. Говори се за експертно ниво, на което ниво спокойно могат да се дават консултации на колеги и приятели и от тези консултации да има смисъл. На този етап обикновено от бизнеса излизат рисковите инвеститори - те продават своя дял от фирмата на значителна печалба. Връщат се банковите кредити, и ако е необходимо, се взимат нови, но на много преференциални условия. Така например в развитите страни може такъв бизнес да се кредитира на лихвени нива от около 2 % поради много високия кредитен рейтинг на този, който го е развил. Е, трябва наистина да си железен, за да ти дадат кредит на 2 % лихва, но при една банкова система като британската, която е трупала ресурси около 350 - 400 години - и това се случва! На този етап самочувствието и душевният комфорт на собствениците на бизнеса нарастват значително
Заключителен етап - тук бизнесът се закрива или се трансформира под някаква форма, или се извършва смяна на собствеността. При много упорити предприемачи това става при смърт на собственика - тогава бизнесът се наследява от неговите законни наследници, които могат да продадат компанията или да продължат да я развиват. Така например испанският фармацевтичен производител Normon, партньор на Ралев Дентал АД и на Ралев Фарма Трейд АД, е основан през 1942 година и все още е семейна фирма. Собственикът умира през 2010 година, но неговите четирима синове и дъщери дружно продължават да развиват семейата фирма. В други случаи собственикът се оттегля и предава управлението и собствеността на бизнеса си на своите законни наследници - такова е положението при друга испанска компания, производителят на дентални юнити Ancar. Въпросната компания е основана от испанеца Антони Карлс (името на фирмата е анаграма от първите букви на имената на собственика) през 1952 година. През 2013, когато нашият екип посети компанията, Антони Карлс беше на 84 години и отдавна вече беше предал управлението на ЕООД-то на своя син, Антони Карлс - Младши. Нерядко една развита компания се листва на фондова борса и дяловете бързо се капитализират от собствениците; ако бизнес ангелът много е харесал начина на работа на компанията, той може да задържи дяловете си дори до този етап и да ги продаде на невероятната печалба от 10 000 - 100 000 %. Американският инвестиционен гуру Уорън Бъфет е известен с изключително дългия си инвестиционен хоризонт - в портфейла му се държат акции, закупени преди 40 - 45 години. Негова е крилатата фраза: "Кога е подходящият момент да продадете добрата акция? Никога!" Все пак при много предприемачи на една определена възраст се натрупва умора от бизнеса и това става причина за решението им да се оттеглят. При листване на фондова борса собственикът на фирмата придобива пари в брой, които харчи по един или друг начин до смъртта си, а част от тях оставя и на наследниците си. Много хора раздават средствата за благотворителност.
Мотивация Предприемачът Венцеслав Ралев www.dentalimplants.bg www.bg-tourinfo.com www.ralev.name
Истанбул - мост между Изтока и Запада Токио - просто трябва да се види Бизнес провал
Според серийния предприемач и създател на Customer Development методологията Стив Бланк има шест вида стартиращи компании - стартъпи. Основателите на всички тези компании са предприемачи в истинския смисъл на думата, но има съществени ралики между начините на финансиране, стратегиите и целите им. Според нашия екип почти никога не се среща стартъп, който да е строго профилиран само в една група от класификацията, посочена по-долу - винаги стартъпите, а и развитите компании включват характеристиките поне на две от посочените групи. Различните видове стартиращи компании са:
Лайфстайл бизнес - работиш това, което ти харесва и към което изпитваш страст. Авторът сравнява тези предприемачи със сърфистите, които преподават уроци по сърф с цел да се издържат и да могат да карат повече сърф. Лайфстайл предприемачите живеят живота, който обичат, работят единствено за себе си и преследват своята лична страст. В литературата е често срещана една мисъл: ако работиш това, което харесваш или ако превърнеш хобито си в бизнес, ти всъщност няма да работиш нито един ден през живота си. Това почти винаги е източник на една добре изразена вътрешна хармония на индивида - хора, които са успели да постигнат това, са изключително щастливи и в отлични отношения с целия останал свят, а и със самите себе си най-вече. Такива фирми се срещат най-вече в сектора на услугите и при свободните професии - дърводелци, електротехници, художници, скулптори, инженери, архитекти, фотографи, дентални лекари, фармацевти и хуманни лекари; има обаче и лайфстайл предприемачи от всяка една област на човешкото познание.
Малък бизнес - работиш, за да изхранваш себе си и семейството си. Повечето предприемачи по света всъщност са малки фирми - бакалии, фризьорски салони, консултанти, пътни агенции, магазини за интернет търгови и други. Всички тези хора сами управляват бизнеса си, почти винаги в таква фирма работи и цялото семейство на собственика. В Германия се срещат огромен брой такива фирми, като някои от тях са достигнали впечатляващи размери - например автомобилният производител Bayerische Motorenwerke. Изключително често тази група се припокрива едно към едно с първата.
Стартъп за разрастване - такива страртиращи фирми са мечтата на предприемачите от Силициевата долина и на техните инвеститори. Някои от актуалните примери са Google, Skype, Facebook и Twitter. Още от първия ден основателите на такива фирми вярват че техният бизнес може да промени света и то в съответствие с личната визия на основателя на бизнеса. Целта на такива стартъпи е да се търгуват публично или да се придобият от друга компания, което донася на основателите печалби от милиони долари. Такива стартъпи почти винаги изискват рисков капитал за финансирането на втория етап от развитието на компанията, посочен по-горе. С тази задача се заемат бизнес ангели и венчър капиталисти.
Стартъпи, които целят продажба на компанията - искат да бъдат закупени. Тази група се припокрива почти изцяло с предишната. Понякога такива компании реализират печалба за милиарди, понякога обаче оценката на основателите е малко нереалистична и се стига до провали. Статистически в световен мащаб такива компании се продават на по-голяма компания в границите от 5 до 50 милиона долара. Почти никога тази група не се припокрива с първата група от класификацията.
Социални стартъпи - социалните предприемачи са не по-малко амбицирани, всеотдайни и мотивирани да променят света и да го направят едно по-добро място. Разбира се, всеки значим бизнес, който създава добавена стойност, малко или много променя света, така че тази група според нашия екип е изцяло излишна. В същото време няма такъв бзинес, който да е изцяло социално предприемачество - малко или много, компаниите не са фондации, религиозни секти или организации с идеална цел, така че малко или много всяка една компания цели да постигне положителен финансов резултат. Такъв резултат в крайна сметка постигат и фондациите и религиозните секти, с невинаги честни меотди, но този въпрос излиза извън предмета на настоящата статия.
Стартъп в голяма компания - иновация или край. Това са компании, които имат краен жизнен цикъл, описан по-горе. В последните години той става все по-кратък. Такива компании повишават своята ефективност, генерират все повече приходи и печалба и намаляват разходите си. Но, разбира се, това не може да се случва до безкрай. Почти всяка компания осъзнава че за да се справя с външните заплахи, е необходимо да генерира иновативни решения и изцяло нови структури и организационни умения. Компанията се променя, търпи развитие или бива в изгоден момент препродадена на друга, по-голяма компания или на финансов инвеститор. Много често това са компаниите от група 3 или 4; има обаче и компании, които при самото им основаване са замислени да съществуват строго определен период от време, след което биват закрити. В повечето страни търговското законодателство позволява такава фирма да бъде записана още в уставния протокол като срочна или безсрочна. Изключително рядко група 1 се припокрива с тази група, но има и такива стартъпи.