Организация на здравеопазването в България

    Тази секция на www.investor-bg.com се поддържа основно от д-р Венцеслав Ралев - на снимката в заглавния фрейм той е заснет по време на акция. Амбицията на автора е свързана с това обществото да бъде информирано за всички актуални въпроси, свързани с грижата за човешкото здраве в национален и световен аспект. Ще бъдат обсъждани проблемите на българското здравеопазване (това е свързано с опасност от изчерпване на предоставения ни хостинг обем от 2 GB от нашия доставчик :-), българските достижения в тази област (които също не са малко) и някои тенденции в България, Европа и целия свят. С течение на времето д-р Венцеслав Ралев успя да натрупа доста наблюдения относно здравеопазването в България, които наблюдения постепенно бяха систематизирани и в един момент авторът реши че има какво да каже на света по тази тема. Поради това и изградихме секцията за здравеопазване в настоящия сайт.

Вход във форума на www.investor-bg.com

    Какво би могло да се каже най-общо за здравеопазването в България? Медицинската помощ както навсякъде по света се дели на амбулаторна и стационарна (или съответно доболнична и болнична). Доболничната медицинска помощ се осигурява от общопрактикуващи лекари (GP - от англ. general practitioner) и специалисти. Стоматологичната доболнична помощ се осигурява от общопрактикуващи стоматолози и стоматолози - специалисти. Всеки здравно осигурен има право да избере личен лекар. Към началото на 2007 година са били регистрирани около 5200 общопрактикуващи лични лекари. Тяхно задължение е да преглеждат записаните при тях пациенти. За всеки преглед пациентът доплаща 1.80 лв. потребителска такса (законово фиксирана на 1 % от минималната работна заплата). Постепенно минималната работна заплата се повишава, къде по политически причини, къде поради натрупаната световна инфлация, което води и до повишаване на потребителската такса. Много лекари и зъболекари не вземат потребителска такса, което си е тяхно лично решение. Д-р Евелина Маркова, д-р Милен Марков, д-р Нина Бучкова, д-р Явор Симеонов и д-р Венцеслав Ралев например никога не са вземали потребителска такса от своите пациенти.  Още въпроси, засягащи организацията на здравеопазването...

    Министерството на здравеопазването е отговорно за здравната политика на национално ниво, за контрола на лечебните заведения и обучението на медицинските кадри от всякакво ниво. МЗ също така финансира спешната помощ, диспансерите за тежки заболявания (най-вече онкологични) и дейността на част от общинските болници в отдалечени и труднодостъпни райони. Министерството е и собственик на част от болниците - предимно университетски. От юридическа гледна точка те са регистрирани в момента като ЕАД - авторът на тези редове например e специализант в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД (www.unihosp.com). Останалите болници са регистрирани също като ЕАД, но са общинска собственост и се финансират на местно ниво, тъй като общината е основната административна единица с най-много правомощия, отговорности и задължения в Република България. Освен това Министерството на здравеопазването осигурява средства за покупката на животоспасяващи лекарства, за които НЗОК плаща.

    От 2000 година в България функционира Националната здравноосигурителна каса - www.nhif.bg. Тя е oснована на 15.03.1999 г. съгласно приетия през 1998 г. Закон за здравното осигуряване (ЗЗО), според който здравното осигуряване в Република България става задължително. Реално НЗОК стартира своята дейност на 01.07.2000 година, когато започна заплащането на амбулаторна медицинска и стоматологична помощ. От 2001 г. НЗОК заплаща и стационарната медицинска помощ.

    Основната дейност на Здравната каса е свързана със заплащането на извършените медицински услуги и някои лекаства. За 2007 година за това са отделени 1.3 млрд. лв. или около 2.5 % от БВП на страната. По всеобщо мнение тези средства са крайно недостатъчни за покриване на всички необходими лечебни дейности и лекарства. Освен това НЗОК контролира лекарите, стоматолозите (лекарите по дентална медицина от 2007 г.) и фармацевтите за качеството на предоставяните от тях услуги. Тук възниква едно от основните противоречия при сега функциониращата здравноосигурителна система - въпреки че много от служителите на НЗОК са с висше медицинско образование, те от дълго време не практикуват и на практика не са нищо друго освен чиновници. Възниква логичният въпрос в състояние ли са тези чиновници на държавна заплата да оценяват качеството на работата на висококвалифицирания медицински специалист? Независимо дали последният работи в държавно или частно лечебно заведение, практиката показва, че отговорът на въпроса е твърдо не. Когато един кадър се откъсне от клиничната дейност, резултатът в 99 % от случаите е пълната деквалификация. Следващият логичен въпрос е тогава кой би се наел с тази функция да контролира качеството на услугите в областта на здравеопазването? Инициативен граждански комитет, експертни групи от най-изтъкнатите представители на съсловието или при необходимост съдебната система? Тези формални и неформални общности безспорно имат своето място при едно съвременно здравеопазване, но според нас основна роля тук играе могъщият фактор, наречен свободен пазар. Когато има свобода на избора на пациента при кого да се лекува, ще се стигне до рязко повишаване на качеството на предлаганите услуги. Всякакви регулации от страна на държавните органи е необходимо да отпаднат - практиката е наситена с примери в полза на това становище.

    Съсловните организации в Република България са БЛС (Български лекарски съюз) и БЗС (Български зъболекарски съюз). За момента членството в тези съюзи е задължително за всички практикуващи лекари. Невъзможно е да се разкрие практика или да се назначи лекар на трудов договор без той да членува в съсловната организация. Необходимо ли е задължително членство в БЛС и БЗС? Ако желаете да научите мнението на повечето колеги, кликнете тук... По закон двата съюза имат монополното право да преговарят с НЗОК за условията в Националния рамков договор - това е един документ, в който са описани начините за лечение на всяко заболяване и цената, която НЗОК заплаща на лечебните заведения за това. БЛС изготвя медицински стандарти за лечение на всяко отделно заболяване. Българският зъболекарски съюз, слава богу, не изготвя такива стандарти. По този повод е уместно да се сподели с обществеността една забавна случка от всекидневието на мегаструктурата УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД - гр. Пловдив. На едно сутрешно кафе в 8.00 часа преди операциите колега - специализант се оплака от софтуерен проблем - операционната система Windows XP упорито отказвала инсталация на драйвери на хардуерен продукт от много висок клас. Непрекъснато излизали съобщения: отказана инсталация поради липса на сертификат за съвместимост с продуктите на Microsoft. В случая не ставало въпрос за видеокарта, сглобявана в някое мазе във Виетнам, а за лазерен принтер на HP - световнопризната марка с доказано качество. Какво ли не опитвал колегата, какви ли не версии на драйвера изтеглил от ИНТЕРНЕТ, но инсталацията така и не успяла. Всички кимаха с разбиране, а потърпевшият направи следния извод: "Това Microsoft явно е една институция, много наподобяваща Здравната каса." Навярно монополното положение винаги води до едни и същи резултати независимо от сферата на дейност. Историята има своето продължение - БЗС и БЛС бяха сравнени с НКВД, защото или си с тях, или си извъна закона.

    Министерството на труда и социалната политика също играе известна роля в системата на здравеопазването. То разполага с фонд от 5 млн. лв. годишно за покриване на лечението на социално слаби лица, които нямат здравни осигуровки и не са в състояние да ги плащат. Ако такъв пациент постъпи в болница, попълва декларация и след проверка на имуществото му фонд "Социално подпомагане" превежда на болницата пари по банков път. На практика всеки болен, който се е обърнал към този фонд, бързо е стигнал до извода, че е по-добре да си плати здравните осигуровки. Започва се безкрайно чакане по опашки пред гишета, безкрайни проверки, изискват се купища документи и това отнема период от няколко седмици. Проверява се пациентът дали има земеделски земи или каквато и да било недвижима собственост, дали е излизал в чужбина, дали е внасял автомобили, дали в момента притежава движимо имущество и много други неща. Всичко това има известен резон, защото в противен случай често би се стигало до злоупотреби със средствата от фонда от страна на недобросъвестни граждани. Какво се получава обаче при нужда от лечение на наистина социално слаби хора, е лесно да се предположи. Здравословното състояние на такива пациенти се влошава допълнително от досега с държавните служители - отново стигаме до качеството на публичните услуги в Република България.

    При посещението си при общопрактикуващ лекар или стоматолог пациентът заплаща потребителска такса, законово фиксирана на 1 % от минималната работна заплата. Някои лекари и стоматолози не вземат потребителска такса. Предназначението на таксата е да ограничи ненужните посещения на пациента при лекарите. Доколко това се постига по този начин, е трудно да се прецени. Някои групи пациенти са освободени от потребителска такса - деца до 18 години, болни с тежки хронични заболявания и т.н.

Списък на медицинските специалност в Република България

Аптеки

www.bg-dentist.com