Купувайте земя - вече спряха да я произвеждат. Това са думи на Марк Твен и се отнасят, разбира се, към земята като актив, терен или недвижим имот, а не към планетата Земя като събирателно понятие. Именно на земята като недвижима собственост е посветена тази секция на нашия сайт - за планетата Земя сме разработили друга страница с възможно най-пълната информация.
Земята като недвижим имот (парцел или терен) е основен обект на вещното право. В България тя се дели според предназначението си – най-често на земеделска земя (ниви, гори, пасища) и урегулиран поземлен имот (УПИ) за строителство в регулация.Основните аспекти на земята като имот включват:Собственост: Земята може да бъде частна, общинска или държавна собственост. Тя е неделима от сградите, които са трайно прикрепени към нея.Регистрация: Всяка земя има граници и идентификатор, вписани в Кадастрална карта, и се придобива чрез нотариален акт.Ограничени вещни права: Върху земята могат да се учредяват право на строеж, ползване или сервитути (напр. преминаване на тръбопроводи).Сделки: Покупко-продажбата се извършва задължително пред нотариус.
Земята представлява нещо свещено за повечето народи... на планетата Земя. За земя са се водили войни, много хора са били ранявани и са загивали. Съзнателно или по-скоро подсъзнателно, хората са разбирали че земята, върху която стъпват, представлява един актив в ограничено количество - не може да се произведе или увеличи. Разбира се, в много случаи това твърдение е изключително условно - в Русия например земя да иска човек. Просторите на Сибир са на практика безкрайни. В други райони на света обаче положението е коренно различно - в Южна Корея например площта на държавата е 95 000 квадратни километра, а населението е 55 милиона. За сравнение, площта на България е 111 000 квадратни километра, а населението през 2026 година - около 6.5 милиона души. В Япония положението е още по-зле - страната е с четири пъти по-голяма площ от България, а има население от 125 милиона души. Очевидно е че в подобни общества земята е изключително ценен актив. Любопитна информация (подходяща повече са филм на ужасите) е че в тези страни след смъртта хората се кремират, а не се заравят - свободни терени за гробове просто липсват.
Това, разбира се, не означава че за българина земята не е нещо ценно - напротив, положението е точно обратното. Един вносител на оборудване за селското стопанство от периода преди 1944 година с горчивина разказваше през 1990 как се е опитвал безуспешно да продава механизирани вършачки; никой от селяните обаче не бил особено очарован от техническите нововъведения. Появил се обаче адвокат, който предлагал да се заведе дело срещу съседно село за парче земя - селяните моментално се оживили и събрали сериозна сума пари за адвокатски хонорар и съдебни такси. Сумата била достатъчна за закупуването на две вършачки.
Изразът „От земята българска и един камък не давам! Така казах и така ще бъде!“ не е документиран исторически факт от средновековните летописи, а е популярен художествен реплика-цитат от емблематичния български игрален филм Борис I от 1985 година (режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Анжел Вагенщайн).Контекст на фразатаПроизход: Репликата се появява в драматичния сюжет на филма в сцена на преговори.Смисъл: В кинообраза на княз Борис I думите подчертават непреклонността, държавническата твърдост и защитата на териториалната цялост и суверенитета на България пред външни претенции.Популярност в съвремиетоЦитатът се възприема като патриотичен афоризъм.Често се споделя в интернет пространството, използван е в текстове с гражданска и историческа тематика, както и като вдъхновение за съвременни патриотични материали.
В съвременните икономически и политически схващания собствеността се разглежда предимно като държавна или частна. В зависимост от мястото си в левия или десен политически спектър се изказват виждания и се правят предложения и прогнози за ползата от едната или другата форма на собственост. В българската стопанска история обаче има достатъчно свидетелства за това че хората могат да проявяват сериозна загриженост за собственост, която е обща, но нито е частна, нито е държавна. Колективната общинска собственост на отделните села е ценен ресурс, който предизвиква грижите на цялата местна общност. Тя е готова да влезе в конфликт с много други общности при защитата си, като подобни ситуации изобщо не са рядко явление. Някои от тях са документирани старателно от съвременниците си и са твърде показателни за отношението на българина към земята като ресурс.
През есента на 1910 година ескалира спор за мера между Пловдивската градска и Царацовската селска община. На 7 септември околийският началник Кръстев и представител на Пловдивската община заминават на място в опит да бъде уреден конфликтът. Там обаче те са посрещнати от няколко души, въоръжени с пушки. Селяните дори правят опит за стрелба срещу тези, за които подозират че са дошли да вземат мерата им, но са обезоръжени и предадени на съдебната власт.
През 1911 година във варненския вестник "Светкавица" се констатира че едни от постоянните проблеми във Варненски окръг още от годината на Освобождението са разправиите между селата за отделните мери, ливади и гори. Те са довели до много човешки и материални жертви, но не се е достигнало до разрешаването им. Опитите за разрешаването на конфликтите по съдебен път са имали значителна финансова цена и също не са дали съществен резултат. От вестника предлагат създаването на специална комисия от незаинтересовани хора, която да проучи споровете и да се произнесе по тях. Няма информация дали такава комисия е създадена и е функционирала, но българският селянин е изключително сговорчив, когато става въпрос за неговия личен интерес, така че предварително е ясно доколко някой изобщо ще се съобрази със становищата на подобни комисии.
Понякога подобни конфликти придобиват измеренията на гражданска война. През януари 1922 година се стига до спор за гора между жителите на село Каялъ дере (днес Хитрино - Шуменско) и Крабашли (днес Черноглавци). Конфликтът става изключително остър. Около 40 въоръжени жители на Карабашли начело с кемтския наместник Тодор Берберов отишли в спорната гора и нападнали работниците на В. Драганов, докато последните сечели дърва. Станало сбиване, завързала се и престрелка, при което някои от работниците са тежко ранени. В този случай малката война завършила с 40 арестувани.
Остър конфликт за общинска мера съществувал и между жителите на радомирското село Кондофре от една страна и селата Горно Раховци и Доганци от друга. Овчарите на последните две села често прескачали в землището на Кондофре, за да пасат добитъка си там. На 17.05.1926 жителите на Доганци, въоръжени с пушки и всякакви подръчни оръжия, нахлуват в землището на Кондофре. Задигат добитъка на хората, които работят на полето, и го откарват на своя територия. Редът е възстановен едва след намесата на властта, тогава е върнат и откраднатият добитък.
През месец януари 1931 година жителите на две ямболски села се сбиват, в резултат на което трима души са ранени тежко, а няколко други - по-леко.
Стар спор за общинска гора съществува и между жителите на софийските села Робертово и Долни Лозенец. През април същата година конфликтът между тях ескалира до престрелка. Пристигналата столична полиция арестува 26 души, за да потуши напрежението.
И накрая - една случка от турско време, която не е известно колко съответства с реалността, но е крайно любопитна и комична и свидетелства за изобретателността на българския селянин когато има спор за земя. Жителите на бъдещия град Калофер и село Свежен от дълго време водели спор (разбира се) за земя. Накрая местният кадия решил да изготви окончателно становище, с което да разреши спора. След разпита на стари баби станало ясно че границата между двете землища е там, където обичат да кацат гарвани и орли. Решено било да се изготви моментна експертиза - да се изчака следващият ден, при което комисия да проследи полета на птиците, да се види къде точно кацат и там да се фиксира границата между землищата. До тук добре, но изобретателни жители на Свежен през нощта хвърлили умряло магаре на около 250 метра от последните къщи на Калофер - при което резултатът от съдебното решение е ясен. Не е известно кога точно е разкрита измамата и от кого, но във всеки случай землището на Свежен се разширило в значителен мащаб за години напред. Очевидно бай Ганьо владее подобни похвати до съвършенство!