Пазар е място, реално или виртуално, където продавачи и купувачи разменят стоки, услуги или пари. Тук под пазар се има предвид сергиен пазар, като виртуалното или метафорично значение е част от икономическата теория, вж пазар (икономика). Сергийните пазари могат да бъдат на открито, тоест на улица или в сграда, например както е с Халите. Във втория случай, особено ако се продават предимно нехранителни стоки, сергийните пазари имат по-скоро значение на базар.Пазарът (от османскотурското پازار, pazar, което е от персийското پازار, bâzâr) е сфера на икономиката, в която се разменят и разпределят ресурси и блага между икономическите субекти – купувачи и продавачи, в т.ч. държавата. Пазарът обединява интересите на икономическите субекти. Пазарите могат да бъдат: продуктови пазари (на потребителски стоки и услуги), ресурсни пазари (на труд, земя, капитали)и парични пазари; свободен пазар, без влияние на държавата, и направляван от държавата пазар; местен, национален, международен пазар. Съвкупността от пазарите на съответстващата им пазарна инфраструктура (складове, магазини, тържища, палати, борси, панаири) образуват пазарната система на една държава. В основата ѝ седят т.нар. пазарни сили – търсенето на купувачите, предлагането на продавачите и конкуренцията. Под тяхно влияние се разпределят ресурсите и благата и спонтанно се координират действията на икономическите агенти, т.е. установява се определен икономически ред. В миналото в България са разпространени седмичните пазари в градовете и по-големите селища. Такъв пазар се прави в определен ден от седмицата, различен за отделните селища. Пазар – същност, определения и видове. Стоков пазар – видове и характеристика. Пазар на труда. Пазарна конюнктура. Структура и поглъщаемост на пазара. Пазарът от гледна точка на търсенето е съвкупност от всички потенциални потребители на дадена стока ( стокова група ), които могат при определени условия да удовлетворяват съответни свои потребности с тази стока или нейни заместители. Пазара като средище на участници в процеси на размяна включва потенциалните потребители на дадена стока, продавачите, които я предлагат и посредниците, които създават допълнителни предпоставки за осъществяване на процеси на размяна. На практика пазарите са естествено или изкуствено подразделени на части, напр. по географски признак , като всяка отделна част може да се разглежда отделно за целите на конкретната фирма. С други думи, при желание така дефинираният пазар може да бъде подразделян или ограничаван на основата на избрани от нас географски, демографски, технологични и т.н. показатели до мащаби и характеристики, които имат практическа стойност за конкретната фирма или институция. Според териториалната принадлежност пазара бива: Ø Вътрешен – обслужва интересите на отделната страна и е насочен към задоволяване на индивидуалното , семейно потребление.Той има своите предимства от гледна точка на дълбочинно изучаване и точна информация по отделни стокови групи, по отделни отрасли и прочие. Ø Външен – обмен на продукти между отделните страни.Той е насочен към задоволяване на потребностите на отделната страна.Характерно за него е дългосрочните търговски споразумения и приетите от двама партньори правила за тяхното използване.Конкуренцията на този пазар е между различни търговски фирми и компании, но често пъти и използване на квоти и др. преференции.На пример всяка страна членка на ЕС има квоти за производство на отделни стокови групи.На външния пазар са възможни ситуации на протекционизъм, реализиран под формата на забрани. По този признак пазара може да бъде класифициран още на : Регионален Национален Местен (общински) Главни характеристики са специфика на финансовите възможности на потребителите, както и влиянието на редица социални феномени. Пазара се разделя и по крупни групи: Ø Хранителни Ø Нехранителни със своите специални закономерности във всяка група По втори показател пазарите биват : Ø Потребителски – задоволява потребностите на отделните физически лица и малките социални формулирования – семейства, домакинства.Характеризира се с голяма динамика и в най-голяма степен се проявяват въздействията на икономическите и социалните фактори – финансова обезпеченост, възрастов състав на потребителите. Ø Индустриален пазар – стоково предлагане , задоволяващо потребностите на юридическите лица.Покупката е свързана с продукция, която задоволява съвкупните производствени потребности.Тези потребности са главно от материали, разнообразни суровини , оборудване и др. Специфичното на този пазар е високата цена на отделната покупка, което предполага точност от гледна точка на разнообразните споразумения с доставчици и относително ограничения брой потребители. Това предполага да се разработват точни прогнози за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на фирмата. На този пазар теорията препоръчва сключването на дългосрочни търговски споразумения.
Стоков пазар – видове и характеристика. Стокова борса Форма на организиран стоков пазар, на който се сключват сделки за масови, еднородни, качествено равностойни, партиднозаменяеми стоки. Стоките не са налице на сключването на покупко-продажбата, сделките се извършват от мостри, по определени стандарти или по описание на най-важните показатели за качествена характеристика на съответната стока. Стоковите борси са големи сдружения с нестопанска цел, защитаващи интересите на своите членове, както и на участниците в борсовата търговия. Те действат въз основа на свой собствен устав, който определя и уставния капитал на борсата. Той се разделя на акции (сертификати), който не дава право за притежаване на дивиденти, а само правото за сключване на сделки в борсата. Орган на управление е Общото събрание, оперативното ръководство се осъществява от Борсовия комитет. Фирмите, които нямат оформено членство в стоковите борси, си осигуряват достъп до борсовата търговия чрез посредниците (брокери, маклери и т.н.). Последователност на борсовите операции: – Възлага се писмено поръчение на брокер, член на борсата, което съдържа количеството, срока и цената; клиентът трябва материално да гарантира изпълнението на своите задължения. – Брокерът съставя договора – срочен контракт за покупко-продажба. – Изпраща писмо в управителната камара на стоковата борса за регистриране на сделката. – Камарата регистрира сделката. – Брокерът изпраща на клиента договора и талон. – Клиентът подписва талона и го връща на брокера – потвърждение за извършената поръчка. В България има две стокови борси: Пловдивска и Софийска. Втората осъществява сделки в областта на: тържище на контракти, сделки с борсови стоки. Борсите в България се лицензират от Държавна комисия по стоковите борси и тържища Единният пазар на ЕС: ползи, факти и цифри Единният пазар, който е създаден през 1993 г., е едно от най-големите постижения на Европейския съюз. Той гарантира, че стоките, услугите, хората и капиталите могат да се движат свободно на територията на ЕС: т.нар. „четири свободи“. Единният пазар позволява на гражданите на ЕС да живеят и работят в целия ЕС, като им предоставя по-добри възможности за работа. Той предлага на потребителите по-широк избор от висококачествени услуги и продукти, на които те могат да имат доверие, че са безопасни и екологосъобразни. Единният пазар стимулира търговията, тъй като превръща ЕС в по-важен търговски партньор в световен мащаб. Той дава импулс на растежа и конкуренцията и създава нови възможности за предприятията в ЕС, като им предоставя достъп до вътрешния пазар, обхващащ 449 милиона потребители. В перспектива единният пазар представлява: ключ към успеха на екологичния и цифровия преход на ЕС основа на новата промишлена стратегия на ЕС движеща сила за конкурентоспособността, растежа и възстановяването в ЕС от кризата, предизвикана от COVID-19 Европейски зелен пакт (обща информация) План за възстановяване на Европа (обща информация) Хронология 26/06/2025 Лидерите от ЕС отново призоваваха за премахване на оставащите пречки пред единния пазар 22/05/2025 Съветът приема позицията си за намаляване на бюрокрацията при командироването на работници 21/05/2025 Съветът и Парламентът постигат споразумение относно лицензирането на патенти като крайна мярка 20/03/2025 Лидерите от ЕС призовават за укрепване на единния пазар.
През април 2021 г. Съветът и Европейският парламент приеха програмата „Единен пазар“ на ЕС за периода 2021 – 2027 г. Основните цели на програмата са: повишаване на ефективността на единния пазар подкрепа за конкурентоспособността на предприятията от ЕС, по-специално на МСП улесняване на разработването на ефективни европейски стандарти предоставяне на възможности и закрила на потребителите гарантиране на устойчива и безопасна хранителна верига насърчаване на опазването на здравето на хората, животните и растенията и подкрепа за хуманното отношение към животните създаване на рамка за финансиране на висококачествена статистика Новата програма обединява редица дейности, които преди това са били финансирани отделно, с цел по-ефикасното им управление. Тя включва и нови инициативи за подобряване на функционирането на единния пазар. Общият бюджет на програмата е 4,2 млрд. евро. Съветът приема позиция по програмата на ЕС за единния пазар за периода 2021 – 2027 г. в размер на 4,2 млрд. евро (съобщение за медиите, 13 април 2021 г.) Програма „Единен пазар“ (Европейска комисия) Подкрепа за малките и средните предприятия (обща информация) Защита на потребителите (обща информация) Европейски пример за успех През 2023 г. се отбеляза 30-годишнината от създаването на единния пазар. В продължение на повече от три десетилетия единният пазар е двигател на икономическия растеж и улеснява значително живота на хората. Единният пазар на ЕС в цифри: през 2021 г. БВП на единния пазар възлиза на 14 522 млрд. евро 17 милиона граждани на ЕС живеят или работят в държава от ЕС, различна от тяхната собствена търговията в рамките на единния пазар осигурява 56 милиона работни места Изображение на жена и двама мъже на фона на карта, показваща страните, членуващи в единния пазар на ЕС 30 години единен пазар на ЕС (Инфографика) 30 години единен пазар на ЕС (Инфографика) Единният пазар като ключов фактор за екологичния и цифровия преход Екологосъобразен единен пазар Единният пазар може да играе решаваща роля в прехода към кръгова и по-благоприятна за климата икономика. ЕС предприе инициативи, за да използва пълния си потенциал за максимално увеличаване на възможностите както за предприятията, така и за потребителите. С Европейския зелен пакт, който си поставя целта Европа да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., ЕС въведе нова рамка за трансформиране на единния пазар. Европейски зелен пакт (обща информация) Екопроектиране на устойчиви продукти През май 2024 г. Съветът прие нови изисквания за екопроектиране към устойчиви продукти. Новият регламент определя минимални изисквания за почти всички продукти на пазара в ЕС. Те включват: дълготрайност, повторна употреба, възможност за модернизиране и пригодност за поправка възможности за вторично производство и рециклиране енергийна и ресурсна ефективност Регламентът включва и нов цифров продуктов паспорт, който дава на предприятията и потребителите информация за въздействието на даден продукт върху околната среда. Паспортът ще улесни рециклирането и поправката на продуктите и проследяването на опасни вещества по веригата на доставки. Екологичен преход: Съветът дава окончателното си одобрение за регламента за екопроектирането (съобщение за медиите, 27 май 2024 г.) Кръгова икономика (обща информация) Цифров единен пазар Цифровият единен пазар има за цел да премахне пречките, с които се сблъскват гражданите и предприятията при използването на онлайн инструменти и услуги. Като премахва основните различия между онлайн и офлайн средата, цифровият единен пазар разкрива нови възможности за предприятията и създава благоприятни условия за цифровите услуги. С пакета за цифровите услуги Комисията представи през декември 2020 г. актуализация на правната рамка на ЕС, за да е в крак с цифровите технологии, бизнес модели и услуги, които се променят с безпрецедентни темпове. Пакетът се състои от Акт за цифровите услуги и Акт за цифровите пазари. Новите правила целят по-добро управление на цифровото пространство и цифровите услуги, включително платформите на социалните медии. Акт за цифровите услуги Актът за цифровите услуги има за цел да създаде по-безопасно цифрово пространство за потребителите и дружествата и да защити основните права в цифровата среда. Съветът прие Акта за цифровите услуги през октомври 2022 г. Законодателен акт за цифровите услуги (обща информация) Акт за цифровите пазари Актът за цифровите пазари е насочен към осигуряването на еднакви условия на конкуренция за всички цифрови дружества, за да се гарантира конкурентоспособен и справедлив цифров сектор, като същевременно се насърчават растежът и иновациите. Съветът прие Акта за цифровите пазари през юли 2022 г.
През март 2020 г. Европейската комисия представи нов пакет за промишлената политика, който включва нова промишлена стратегия за Европа. В контекста на пандемията от COVID-19 през май 2021 г. Комисията актуализира съобщението си относно нова промишлена стратегия на ЕС, в светлината на заключенията на Съвета от септември 2020 г. относно начините за задълбочаване на единния пазар на ЕС за стабилно възстановяване и конкурентоспособна, устойчива Европа. Комисията потвърди отново приоритетите си от 2020 г., но представи нови мерки за по-силен единен пазар, особено по време на криза. Актуализираната промишлена стратегия е насочена към: засилване на устойчивостта на единния пазар на смущения предприемане на мерки срещу технологичните и промишлените стратегически зависимости на ЕС ускоряване на цифровия и екологичния преход в промишлеността Видеоконференция на министрите, отговарящи за вътрешния пазар и промишлеността, 18 септември 2020 г. Промишлена политика на ЕС (обща информация) Устойчивост на единния пазар Неотдавнашните кризи показаха необходимостта от добре функциониращ единен пазар. Особено с оглед на пандемията от COVID-19 и руското нашествие в Украйна ЕС работи за засилване на стратегическата си автономност с цел гарантиране на сигурността на веригите на доставки и намаляване на външните зависимости. В заключенията на Европейския съвет се посочва, че постигането на стратегическа автономност и едновременно с това запазването на отворена икономика е основна цел на Съюза. Стратегическата автономност се определя най-общо като намаляване на външните зависимости в стратегическите области. ЕС предприе мерки за укрепване на устойчивостта на единния пазар, за поддържане на инвестициите и за подкрепа на предприятията. Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар.
През септември 2024 г. Съветът прие законодателния акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар (IMERA). Целта на IMERA е да се предвиди, да има готовност и да се реагира на въздействието на бъдещи кризи, като се използва силата на вътрешния пазар. Въз основа на поуките, извлечени от извънредни ситуации като COVID-19, войната на Русия срещу Украйна и кризата с доставките на енергия, новият механизъм ще укрепи вътрешния пазар по време на криза чрез: улесняване на движението на стоки, услуги и хора мониторинг на веригите за доставка осигуряване на достъп до стоки от критично значение Готовност за действие при кризи: Съветът приема акта за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар (съобщение за медиите, 26 септември 2024) Законодателен акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар (обща информация) Как ЕС реагира на кризи и изгражда издръжливост (обща информация) Принудително лицензиране ЕС работи по нови правила за принудително лицензиране, приложими в целия Съюз в случай на криза. Принудителният лиценз е възможността правителството да позволи на трета страна да използва патент без разрешението на притежателя на патента. Понастоящем механизмите за принудително лицензиране се регулират на национално равнище. В случай на трансгранични кризи или извънредни ситуации това може да възпрепятства свободното движение на продукти или услуги от критично значение на вътрешния пазар или да доведе до недостиг на определени доставки в някои държави членки. Принудителното лицензиране следва да се предоставя само след задействането на режим на извънредна ситуация или криза на равнището на ЕС. Съветът прие своята позиция по регламента на 26 юни 2024 г. Готовност за действие при кризи: Съветът приема позиция относно регламента за принудителното лицензиране (съобщение за медиите, 26 юни 2024 г.) Мониторинг на единния пазар След призива на Съвета за оценка на устойчивостта на единния пазар Комисията публикува първия годишен доклад за единния пазар през 2021 г., в който се прави анализ на въздействието на кризата върху единния пазар, включително върху 14-те промишлени екосистеми. Докладът включва и ключови показатели за ефективност, с които се анализира икономическото развитие и се проследява постигнатият напредък. През февруари 2022 г. Европейската комисия представи втория годишен доклад за единния пазар. В доклада се представя състоянието на единния пазар, като се обръща специално внимание на икономическото възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19, и се посочват нуждите от инвестиции, които биха направили единния пазар по-издръжлив. Годишният доклад за единния пазар, публикуван през януари 2023 г., отбелязва 30-годишнината на единния пазар. В него се анализира ролята на единния пазар в настоящия геополитически контекст и се описва как той подобрява конкурентоспособността на ЕС и допринася за екологичния и цифровия преход. В доклада за 2024 г. се описват подробно конкурентните предимства и предизвикателства на единния пазар и се проследява напредъкът съгласно набор от ключови показатели за ефективност, определени през 2023 г.
Ролята на Съвета за задълбочаване на единния пазар на ЕС Европейският съвет предоставя политически насоки за политиките на ЕС. В новата стратегическа програма на Европейския съвет за ЕС за периода 2019 – 2024 г. единният пазар се определя като ключов фактор за развитието на икономическата база на ЕС. Наред с това лидерите от ЕС отправиха призив за по-интегриран подход, който да свързва всички имащи отношение политики и да премахва всички оставащи неоправдани пречки. Нова стратегическа програма за ЕС за периода 2019 – 2024 г. Съветът по конкурентоспособност отговаря за предоставянето на стратегически принос от гледна точка на държавите членки. Той също така следи за изпълнението на предложените действия. В случай на законодателни предложения Съветът приема законодателство. В повечето случаи се прилага обикновената законодателна процедура, при която Съветът и Европейският парламент вземат решенията в качеството си на съзаконодатели. Работната група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар предоставя форум, на който държавите от ЕС и Комисията могат да обсъждат начините за преодоляване на пречките, които все още съществуват на единния пазар. Създадената през 2020 г. работна група има за цел да улесни гладкото функциониране на единния пазар. Обикновена законодателна процедура Работна група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар (Европейска комисия) През май 2024 г. Съветът призова за нова стратегия за укрепване на вътрешния пазар на ЕС с акцент върху: по-ефективна регулаторна рамка, адаптирана към екологичния и цифровия преход и бързо променящата се световна действителност укрепване на четирите свободи използването на единния пазар като глобална сила за стандартизация Съветът приема заключения относно бъдещето на единния пазар (съобщение за медиите, 24 май 2024 г.) Пазарът за растеж на МСП beam е специален пазар, организиран от Българска фондова борса (БФБ), който дава възможност за финансиране на дейността на малките и средни компании в България. Борсата получи одобрение за организирането на пазара за растеж на МСП beam от Комисията за финансов надзор в края на 2018 г., като търговията на него се осъществява на същата търговска платформа T7®, и при същите правила за търговия като тези на Основния пазар на БФБ. Основната цел на Пазар beam е да осигури на малкия и среден бизнес възможност за набиране на капитал при по-облекчени условия в сравнение с регулирания пазар, като в същото време им предостави сходни предимства на тези на публичните компании. Пазар beam се явява и междинно звено по пътя на една компания към същинското листване на Основния пазар на БФБ. Съгласно изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, към разпоредбите, регламентиращи данъчните облекчения, свързани с доходи от лихви от облигации и други дългови ценни книжа и с доходи от разпореждане с финансови инструменти, които са търгувани на регулиран пазар, се добавя и Пазар beam за период от 01.01.2021 до 31.12.2025 г. Предвид изложеното, за периода на облекчение, реализираната на Пазар beam капиталова печалба от разпореждане с акции няма да подлежи на облагане с данък (по отношение на физически лица) и предвижда намаляване на данъчния финансов резултат на юридическите лица с печалбата от разпореждане с финансови инструменти, реализирана на този пазар.
Пазарът за растеж на МСП beam осигурява на компаниите редица облекчения в сравнение с административните изисквания спрямо дружествата, допуснати до търговия на регулирания пазар, организиран от БФБ. Занижените изисквания към емитентите са, както по отношение на процеса на допускане до търговия, така и на последващия им живот като листнати компании. Ето и няколко примера в това отношение: За набирането на капитал до 8 млн. евро на пазара за МСП beam не е необходим одобрен проспект за първично публично предлагане от Комисията за финансов надзор. За увеличение на капитал с до 8 млн. евро на вече допуснато до търговия на пазар beam дружество също не е необходим одобрен проспект от Комисията за финансов надзор; За набиране на капитал над 8 млн. евро, както и за увеличение на капитала с над 8 млн. евро на вече допуснато до търговия на пазар beam дружество, е необходим проспект за публично предлагане, одобрен от Комисия за финансов надзор, който обаче е с облекчени форма и съдържание; Дружествата имат задължение да публикуват пред обществеността само годишни и шестмесечни финансови отчети; Управителните органи на дружествата на пазар beam могат да извършват разпоредителни сделки с дълготрайни активи над определена стойност и сделки, при които възникват вземания или задължения над определена стойност, без предварително одобрение от общото събрание на акционерите; Дружествата могат да се прехвърлят на основния пазар на БФБ при облекчени изисквания; Акционерите в дружествата нямат задължение да разкриват своето дялово участие след преминаването на определен праг и/или придобиването на определен процент от акциите с право на глас на компанията ; Акционерите в дружествата нямат задължение да извършват търгови предлагания за изкупуване акциите на миноритарните акционери след придобиването на определен процент от акциите с право на глас и преминаването над определен праг; Дружествата нямат задължение да назначат на трудов договор специално лице за връзка с инвеститорите.
Търговията на пазар beam се осъществява чрез търговската платформа на Дойче Бьорзе - T7®, която се използва и за основния пазар на Борсата. Сделките с финансови инструменти, допуснати до търговия на пазар beam се осъществяват въз основа на въведените поръчки за покупка и продажба от борсовите членове и на котировките на маркет-мейкърите. Поръчките и котировките представляват твърда заявка да се закупи или продаде дадено количество финансови инструменти по определена или по пазарна цена и при определени допълнителни параметри. Финансовите инструменти, допуснати до търговия на пазар beam се търгуват непрекъснато, като графикът на търговската сесия (в местно време), е както следва: 09:30 - 10:00 Pre-trading 10:00 - 10:10 Откриващ аукцион 10:10 - 16:55 Непрекъсната търговия 16:55 - 17:00 Закриващ аукцион 17:00 - 17:30 Post-trading (в случаите на задействане на фаза Търговия по цена на затваряне (Trade at close), Post-trading фазата стартира в 17:10 ч.)
Пазарът за растеж на МСП beam е насочен най-вече към малките и средни компании, които са регистрирани като акционерни дружества в страната или чужбина. Пазарът е атрактивен за амбициозни и иновативни компании със съществуващ бизнес, които търсят допълнително финансиране за развитие на своята дейност, по-голяма публичност на предлаганите продукти и услуги, както и разширение на акционерната си база при по-ниски административни разходи. В същото време пазар beam е възможност и за стартиращи компании без финансова и бизнес история, които обаче имат добри и иновативни идеи, и перспективни бизнес планове. Компаниите на пазар beam имат достъп до широк кръг от индивидуални и институционални инвеститори, като единственото ограничение е за пенсионните дружества, поради съществуващите законови ограничения. Пенсионните фондове могат да бъдат акционери, в случай че компанията бъде допусната до търговия на Основния пазар на БФБ. ТАКСИ ЗА ТЪРГОВИЯ Подробно описание на таксите за търговия на Пазара за растеж beam е налична в: Тарифата за такситe на Пазара за растеж на МСП beam (Пазар beam) Представените по-долу комисионни се дължат от всеки от инвестиционните посредници, страни за всяка изпълнена поръчка, включително и при кръстосани сделки. Посочените комисионни не включват ДДС